Катарина Масети
Мъжът от съседния гроб (7)

7

Паркинг метри,

срок на годност,

краен срок за плащане,

метастази по тялото на обществото.

Известно време не ми се ходеше на гроба на Йорян. Застудява, казвах си, човек не може да седи там и да си докара някое възпаление на яйчниците. Ще рискуваме, казваха яйчниците, искаме да видим този Горски собственик още веднъж.

Един ден просто станах по средата на събранието за годишния бюджет на библиотеката и тръгнах право към гробището.

Горският собственик, разбира се, не беше там. А и не бях сигурна дали щях да го позная, ако носеше други дрехи и имаше сериозно изражение.

Но усмивката му не бих сбъркала за нищо на света.

Стана ми толкова мъчно за Йорян, моя смугъл, красив, добронамерен Йорян. Някой да стои на гроба ти и да си мисли за други неща! Въпреки че, ако аз лежах под земята, а той седеше на пейката, сигурно щеше да си носи бинокъла за наблюдение на птици.

Влюбването ми в него се изпари още преди да се оженим. Изчезна неусетно като летен тен. Но за разлика от тена, никога не се завърна. И имаше периоди преди сватбата, когато кършех ръце и предчувствах съществуването на нещо отвъд планината, което никога нямаше да видя, не и заедно с Йорян.

В тези периоди засипвах Мерта с въпроси. Наливахме се с кофи чай до три и половина през нощта.

— Няма как да си лудо влюбен завинаги, не е ли така? Нали влюбването малко по малко се заменя с Любов, с нещо по-солидно, върху което се гради връзката? Любов, която е топло приятелство, придружено със секс? — мрънках аз. Боже, как направо не се изповръща в краката ми! Мерта държи книги със съвети за Любовта в тоалетната, за да можеш да си откъснеш страница, когато си в нужда.

— Май и ти не си вярваш — каза тя равнодушно и ме фиксира през дима на неизменните си пурети. Мерта следваше принципа „Слушай Сърцето Си“.

— Та Йорян има всичко — не се предавах аз.

— Според проучване на Асоциацията на потребителите ли? — изсумтя Мерта. — С най-добър резултат сред мъжете във възрастовата група 25-35? Но съществува ли в действителност, или е просто прототип? Проверявала ли си дали не работи на батерии? Заслушай се дали няма да чуеш леко бръмчене от ухото му…

Скоро след това Тръпката Роберт продаде колата й и с парите отиде на остров Мадагаскар без нея. Лицето на Мерта залиня, тя си възвърна духа, като го мразеше, плачеше, работеше бясно и го мразеше още малко преди лягане. А когато той се завърна, красив и с тен, Мерта разтвори обятията си след три седмици.

Това реши нещата за мен. Ако отвъд планината ме чакаше нещо такова, значи ми беше по-добре без него.

Затова се заех със задачата да бъда Щастливо Омъжена. В рамките на половин година нашият брак ни стана удобен като чифт стари домашни пантофи. Солидарно си поделяхме разходите и домакинската работа, канехме колеги на гости с Деместика и истинско българско сирене фета, пребоядисвахме и освежавахме находки от разпродажби и изрязвахме статии, които смятахме, че ще са интересни за другия.

Животът ни в двойното легло беше малко проблематичен и обикновено го отдавахме на моето оскъдно на чувства детство. Йорян бе прилежен в любовната игра, която никога не траеше по-малко от половин час, но аз оставах суха като шкурка и направо дращех.

Разбира се, така и не опознах Йорян.

Не че той криеше нещо — с готовност отговаряше на всичко, което исках да знам, от политическите му предпочитания до моминското име на майка му. И все пак…

Във вестниците понякога пише: „Персонажите на снимката нямат нищо общо със съдържанието на статията“. Това беше Йорян с две думи, по някакъв неясен за мен начин. Затова спрях да питам.

Той също не ме питаше особено много, а като го правеше, на челото му беше изписано „Проявявам Интерес“. Затова спрях да отговарям. Това изглежда не го притесняваше кой знае колко.

Най-голяма близост постигахме, когато обсъждахме приятели и познати, които се развеждаха след бурни сеанси при семейния терапевт. Обичахме да седим и да разглеждаме под лупа грешките, дето бяха допуснали. Понякога след това направо се мушвахме под дизайнерския ни юрган и аз дращех по-малко от обикновено.

Но никога, нито дори веднъж яйцеклетките вътре в мен не са правили салто, колкото и старателно да се трудеше Йорян над моите ерогенни зони.

Умирах от студ на пейката на гробището и реших да си вървя. Няма Горски собственик днес, ха-ха! Следващите два пъти, когато отидох, него отново го нямаше.

На третия път го срещнах на входа на гробището точно като си тръгвах. Той носеше борови клонки, малък венец с пластмасови калии и кандило. Ами да, беше Вси светии! Кимна ми строго, като стар учител, сякаш си мислеше: „Такааа… А твоето кандило на мястото си ли е, млада госпожице?“

Замислих се за Мерта и нейната Тръпка. Така ли се започваше? С това, че отиваш там, където не искаш, че краката и яйчниците ти заживяват свой собствен живот?

Венец с пластмасови цветя! Йорян добре би се посмял на това.

Следващата седмица не се мернах на гробището нито веднъж. Краката и яйчниците ми трябваше да бъдат озаптени, всичко останало беше просто абсурдно.

Един ден Улоф, главният библиотекар, ме попита дали искам да хапнем заедно след работа. Бях чула, че съвсем наскоро се е развел с жена си. Отидохме в един нов пъб, старателно обзаведен в стил, дето никой истински английски пъб не е използвал от трийсетте насам. Улоф има момчешки перчем, вече прошарен на места, който пада върху челото му, когато се развълнува, и дълги, бели ръце, с които жестикулира много елегантно. Мисля, че е започнал да го прави, когато е учил в Сорбоната като млад.

Ядохме агнешки шиш, аз пих вино, а Улоф — мътна белгийска бира, за която дълго говори, отмятайки перчема си. След това обсъждахме Лакан^[1] и Кристева^[2] и грегорианска хорова музика, накрая отидохме вкъщи и се любихме. Беше съвсем нормално, все пак не го бях правила от толкова време.

Но и сега не усетих вълнение в яйчниците си.

След като си взехме душ и пихме Перно, той ми показа снимки на двете си деца и ми разказа в подробности за шините на дъщеря си. После се разплака. Смятам, че и двамата изпитахме облекчение, когато си тръгна.

След тази случка не мислих за Горския собственик в продължение на няколко дни. Очевидно нещо такова е нужно, за да се успокоят яйчниците. От време на време мъж преди лягане, за да се поддържа системата в ред. Интересът към Горския собственик беше просто признак за недостиг на секс, както чупливите нокти показват недостиг на витамин В. Малко бирена мая на таблетки и всичко отново е както трябва.