Катарина Масети
Мъжът от съседния гроб (16)

16

Шмугнах се през вратата на килера и взех душ в банята на долния етаж, за да не разнасям миризмата на обор из къщата. Честно казано, в последно време избягвам да се къпя в тази баня, защото има нужда от здраво търкане. Ако искам някога да е наистина чиста, трябва да я мина с пароструйката. Същото, между другото, се налага да направя и в цялата къща. Но кога, по дяволите, да намеря време?

Майка работеше поне десет часа на ден, аз работя към петнайсет, това прави двайсет и пет. Не мога да преброя до толкова, дори да използвам и пръстите на краката си. Просто трябва да приема, че блесналите от чистота плочки в банята останаха в миналото заедно с прясно изпечените кифлички и изгладените чаршафи.

Докато стоях под душа и си тананиках, си представях как моята бежова любима в същия този момент движи тънките си бледи ръце над кухненската маса и слага на нея от онова вкусно домашно роле, което майка често приготвяше, и препечен сладък хляб, и студена бира. И хрупкави палачинки, поръсени със захар.

Разбира се, тя не беше направила нищо от това — а и откъде да се появят тези хрупкави палачинки за толкова кратко време? Дори не бе разопаковала торбата с продукти от бензиностанцията. Беше застанала с отпуснати ръце пред етажерката в хола и се взираше в гръбчетата на книгите. Бедната, там нямаше да намери нищо интересно. Само старите ми учебници и няколко книги от читателски кръжоци, които майка посещаваше, както и пълен годишен абонамент за списанието на Федерацията на шведските фермери в продължение на петнайсет години.

Стана ми неловко. Въпреки че бях като замаян в апартамента й, бях успял да видя, че в хола й има две стени, покрити с книги.

— Търсиш си нещо за четене в леглото ли? Какво предпочиташ — „Химия за 8 клас“ или броевете на Федерацията на шведските фермери от 1956-а? Вълнуваща година за свиневъдството — пробвах се аз. Тя се усмихна изморено. Нямаше и следа от лятната усмивка.

Отидохме в кухнята и аз започнах шумно да вадя чаши и да приготвям водата за чай. Тя седна на масата и заразлиства „Ланд“.

Беше малко странно. Така да седи и да чака да й сервирам.

— Имам няколко години университетско образование — каза изведнъж. — И мога да отговоря правилно на въпросите за обща култура във вестниците, без да правя справка с енциклопедията. Но никога не съм и подозирала, че съществуват неща като саморазтоварващи се ремаркета и сутиени за крави.

Аз мълчах. Очевидно биеше нанякъде. Сложих хляба на масата и тя се пресегна към него замислено.

— Ти се занимаваш всеки ден с тези неща и ги познаваш в най-малки подробности. За теб те не са по-странни, отколкото теориите на Лакан за мен.

— Теориите на кого? — попитах. — На Лаконг? Този не беше ли някакъв от „Алфа Лавал“^[1], който изобретил сепаратора за мляко^[2]?

Естествено, аз разбирах, че имаше добри намерения. Искаше да каже, че не трябва да се чувствам глупав, задето нямам книги и не съм учил в университет, че тя също е невежа по свой начин и дрън-дрън. Въпреки това думите й ме жегнаха. За каква се мислеше, да идва и да ме утешава, че аз не съм като нея? Явно беше усетила, че съм се засегнал, защото ме погледна изпод бретона си.

— Просто си мисля, че тук на дивана трябва да седи момиче с дебели жълти плитки, което да казва: „Бени, видя ли! Пуснали са нови модели сутиени за крави тази година! Няма ли да инвестираш в саморазтоварващо се ремарке марка «Krone 2400»?“. Не знам нищо за нещата, с които се занимаваш.

— Ако търсех такова момиче, щях да се обърна към службата за заместници във фермите — казах аз. — Или да пусна обява в „Ланд“: Бих искал да срещна жена с книжка за трактор, външният вид е без значение. Но ако намираш момичета по гробищата, трябва да се задоволиш с това, което получаваш. А и ти нямаше ли да се учиш да доиш?

Лятната усмивка се върна на лицето й.

— Имаш ли нещо, на което да се упражнявам? — попита тя.

Имах. Там и тогава.

След това се мушнахме в леглото, не успях дори да сменя чаршафите, въпреки че бях планирал да го направя.

През нощта се събудих и видях, че е седнала в леглото и диша учестено.

— Йорян? — попита с тих дрезгав глас и опипа ръката ми с влажни пръсти.

— Сега си при мен — измърморих аз и я галих по ръцете, докато се успокои. Тя хвана трите ми пръста, сложи ги върху устата си и заспа с въздишка.