Катарина Масети
Мъжът от съседния гроб (26)

26

Предният ляв крак на Амерсфорт 506 поддава в последно време. Копитата й са израснали като в анимационен филм на Дисни и се притеснявам, че вече са започнали да загниват. Повдига ми се при мисълта как кравите са стъпили в изпражнения и инфекцията обхваща копитата им все повече и повече. Татко винаги обръщаше специално внимание на това и аз го отменях в работата на двора, когато налбантът^[1] идваше — но кой, по дяволите, ще отмени мен? Всеки ден, докато се борех с есенната оран, си мислех, че трябва да се обадя на налбанта, ала нали трябва да имам време и аз да се включа. А едно е сигурно: определено не помага, ако по цял ден мечтаеш за съвсем други неща. Десире трябва да знае, че нейната лятна усмивка ще докара окуцяване на най-добрата ми крава.

Най-накрая се свързах с налбанта, той дойде една сутрин и се хванахме на работа. Точно когато пиехме кафе вътре в къщата след няколко часа подковаване, по телефона се обади Десире. Затворих вратата към кухнята и се подготвих да кажа неща, които не бяха предназначени за ушите на налбанта. Но тя не бе позвънила, за да си бъбрим. Хлипаше по телефона и очевидно беше разстроена.

— Трябва да дойда и да говоря с теб, сега, веднага! — каза. — Кога има автобус?

Побиха ме тръпки. Денят Х беше настъпил. Тя възнамеряваше да ми заяви, че вече й е дошло до гуша от мен, а след това нямаше да имам нищо, с което да запълвам времето си, освен копитата на Амерсфорт 506. Животът щеше да се върне обратно към Началната точка, за нови тъжни дни, амин.

Стоях и се взирах в отражението си в огледалото в коридора. Стара и мръсна плетена шапка в кафяво и оранжево. Под нея коса като кълчища, много по-тънка, отколкото си я спомнях. Това аз ли бях? Откога не се бях поглеждал в огледалото? Как въобще й се занимава да вземе автобуса и да ми го съобщи лично? Свястно момиче, наистина!

Примирено й продиктувах разписанието на автобуса, след което се замъкнах в обора и довърших работата. После издоих кравите и точно когато внесох вътре силажа, тя дойде. Шапката на гъби беше нахлупена върху ушите й, а ръцете й бяха пъхнати дълбоко в джобовете. Покачи се предпазливо върху хранилката и се насочи право към мен, като нервно отскачаше встрани, когато кравите подаваха главите си. Оставих ръчната количка на земята и застанах неподвижно, изпънат като лък.

Тя се приближи, обгърна ме с ръце и допря бузата си до мръсния ми гащеризон.

— Ти си толкова нормален! — каза. — И имаш толкова грозна шапка!

Изрече го така, сякаш казва: „Чуй, мило, това е нашата песен!“.

Кълна се, че в обора веднага стана по-светло. Както през летните вечери, когато изключиш вентилатора за сушене на сено и мощността на лампите изведнъж нараства с няколко вата. Става по-светло и тогава осъзнаваш, че точно толкова светло трябва да е всъщност!

Не беше дошла, за да сложи край.

Влязохме в къщата, направихме си чай и обрахме остатъците от кифличките с канела, които бях купил, за да почерпя налбанта. След това ми разказа за колежката си, която беше мръднала.