Катарина Масети
Мъжът от съседния гроб (44)

44

Ясно е като бял ден, че изобщо не върви.

Нямам предвид само фермата. Просто си представям как аз се прибирам някоя вечер напълно скапан — по време на есенната оран например, — а тя стои и ме чака и барабани с пръсти, с билети за опера в ръка. Опера, мили боже! През цялото първо действие имах чувството, че коремът ми къркори по-силно от онази лоена топка с меч, която виеше по сцената така, сякаш призоваваше кравите да се прибират от паша. Скаридата трябва да ми е благодарна, че заспах и се спасих от всичко това, можех да я изложа много повече, ако бях в пълно съзнание. Ако бях буден, навярно просто щях да й кажа какво мисля — на висок глас.

Но тя не изглеждаше особено благодарна. И ми даде да го разбера.

Чудя се дали въобще има нещо, за което сме на едно мнение. Вече и двамата старателно избягваме всичко, свързано с политика. Добре помня първия ни сблъсък. Започна с това, че аз й показах едно читателско писмо във вестника, което ми беше харесало, и завърши с това, че тя ме нарече фашист и заспа с гръб към мен. Карали сме се за какво ли не. Сега сконфузено извръщаме погледи от телевизора, щом кажат нещо, за което знаем, че ще сме на различно мнение.

Просто сме родени под несъвместими зодиакални знаци. Така би рекла леля Астрид, която се интересува от тези неща. С майка все се шегувахме с нея, когато тя сериозно обясняваше какво трябва да правим, ако асцендентът ни е в Юпитер. Бях намерил една статия, в която се твърдеше, че съвременните хороскопи избързват с един месец, защото римският календар, който се е ползвал, когато били изчислени, се е изместил през вековете. Леля Астрид беше толкова объркана и смутена, като й казах, че чак ни стана жал. Тя така се беше вживяла в ролята си на красив, благороден Овен, а сега изведнъж се оказа, че е Риби.

И Скаридата чете хороскопи, но най-вече за да ме дразни.

— Ако се беше родил два дни по-рано, щеше да си мечтателна артистична натура, която се наслаждава на живота и живее ден за ден — каза заядливо веднъж, когато четеше за зодията преди моята. И във въздуха сякаш увисна едно послание, че тогава нещата биха били много по-добре.

— Мечтателните фермери, които живеят ден за ден, накрая фалират или попадат под колелата на трактора си — промърморих аз.

Но в действителност навярно само зодиите ни могат да обяснят защо сме толкова привлечени един от друг, при положение че и двамата ожесточено се съпротивляваме — да, в последно време ми се струва, че точно това правим. Може би трябва да се обърнем към астроложка, която да проучи нещата. Сигурно е някой проклет транзит на Венера, която среща Марс в дванайсетия дом. Има ли начин да извия тези линии и кръгове в друга посока, за да се освободя и да спра да мечтая за малки бледи скариди, и уверено да закрача към щастието с някоя мускулеста, сръчна и трудолюбива млада дама от службата за заместници? А Скаридата би могла да се установи с някой смахнат брадат тип с дълга лятна ваканция и осемнайсет метра рафтове за книги.

Продължихме да се срещаме и след катастрофалния рожден ден, но като че ли вече постоянно се дебнехме един друг и само наблягахме на това колко много пречки съществуват между нас.

— Не мога да си взема отпуск през лятото, ако обаче имах няколко свободни дни през септември, бих отишъл до Лофотен^[1] да ловя риба! — заявявам жизнерадостно. — Това сигурно не е за теб, нали?

— О, не! Предпочитам Фестивала на авангардния театър в Авиньон! През юли! — не ми остава длъжна тя. — Играят на френски! — добавя.

Опитваме се да се убедим както един друг, така и самите себе си, че е време да си тръгнем от купона, докато все още е забавно. Преди да свърши зле. Аз за нищо на света не искам да наранявам Скаридата, по-скоро бих си отрязал останалите пръсти.

Но не мисля, че тя го разбира. Ужасно ме дразни, когато започне да изрежда всички гадости, които онзи тип Роберт е причинил на приятелката й Мерта.

В последно време често го прави. Чувствам се по някакъв начин лично обвинен, не знам дали усеща, че в тона й се прокрадва „такива са мъжете“. Понякога казвам неща от сорта на „какво пък, може и тя да го е предизвикала“ и тогава Скаридата побеснява от гняв.

— Ама аз не съм такъв! — опитвам да се защитя. — Ти мислиш, че сме егоистични и че се възползваме от жените — но само понеже съм мъж, не мога да поема на плещите си грешките на другите мъже! Ти признаваш ли се за виновна за всички злодеяния на белите срещу останалите раси? А ти си наистина бяла, да знаеш!

Тогава тя казва, че ни най-малко не твърди, че аз съм Роберт, и не разбира защо смятам, че трябва да го защитавам. Той поне не е удрял Мерта, добавя — и ето ме отново, потънал в земята от срам поради факта, че много мъже бият жените си. Така доникъде няма да стигнем.

След тези сблъсъци територията около нас става толкова минирана от всичко изречено и премълчано, че е трудно да продължаваме с игрите си, в които бяхме толкова добри в началото.

Но ако трябва да съм болезнено честен пред себе си, големият проблем за мен се корени в нещо друго. Това ми става все по-ясно и по-ясно, откакто майка умря.

Искам и имам нужда от жена, която може да създаде някакъв дом. Нямам нищо против да купува кюфтетата и да прави торта от пакетче, може да окачва дървени завеси и да избира дрехи, които изглеждат така, сякаш са дарение; но да я е грижа, да видя някаква система в действията й, за да се почувствам у дома. Ама аз мога да си купувам кюфтетата сам, ще каже Скаридата, а на гърба си имам дрехи; та това е като да живея с абсолютния минимум — да поемам храна колкото да не умра от глад, да нося дрехи колкото да не ме арестуват заради неприлично поведение на обществено място.

Скоро няма да се налага да се притеснявам, че ще загубя фермата и ще се озова в някой пропаднал приют за бездомни. Тук започва да прилича на такъв приют, дявол да го вземе! И не знам какво да правя. Без секс ще издържа, случвало се е за дълги периоди, но да бъда бездомен в собствения си дом… това не е никак забавно.

А не мисля, че Скаридата иска да създаде дом с мен. Или че знае как.