Катарина Масети
Мъжът от съседния гроб (12)

12

Излезе ми през носа. Нямам предвид подаръците, не! Но когато влетях в обора с час и половина закъснение, кравите ме посрещнаха със сърдито мучене. Бяха изяли всичката храна и се бяха пльоснали в изпражненията си и бяха толкова вироглави, че употребих няколко часа, за да успея да ги издоя. Чак след като бях измил всичко, се усетих, че в общия бидон съм изсипал и млякото от крава, която съвсем наскоро беше лекувана с пеницилин. Това означаваше само едно: трябваше да изхвърля продукцията от цял един ден и освен че щеше да ми струва хиляди крони — пари, които не можех да си позволя да загубя, щеше да ми се наложи да извозвам млякото с часове. Но пък си струваше. Определено.

Не съм правил такава грешка, откакто бях на петнайсет. Тогава майка работеше като домашна помощничка и след училище аз отговарях за следобедното доене. Веднъж ми предстоеше важно контролно по математика и тъй като исках да имам добра оценка, си блъсках главата над някаква теорема. Нещо, което един фермер не може да си позволи. Фермерите трябва да са точни като пилоти на изтребители във всеки един миг, повтаряше татко. В противен случай скоро ще се озоват под колелата на някой трактор или ще получат някой рог в кръста, или ще си порежат крака с резачката за дърва. Онзи път се наложи да излеем седемстотин литра мляко; татко пъхна главата си в кофата с дъждовна вода, но не каза почти нищо. Знам, че цял живот се беше обвинявал за това, че загубих пръстите си от триона, когато бях на четири.

А на добрата си оценка по математика не успях да се зарадвам. След като татко умря, напуснах училище и поех работата. Майка не искаше да става така и твърдеше, че по-скоро би се отказала от фермата, въпреки че тя се бе предавала по наследство в рода й. Взех решението си една лятна нощ, като я видях да стои под голямата офика на двора, с ръце около дървото и поглед, зареян в сенокосните ливади.

И се чувствах истински мъжкар, когато бившите ми съученици ми идваха на гости, а аз карах мощния трактор из двора, скачах от него, обут в подкованите си ботуши, и плюех тютюн. Нещата вървяха с помощта на дядо. Но откакто той умря, посетителите ми започнаха да намаляват. Явно им омръзна постоянно да съм навън и да върша някаква работа, като идват на гости, и да говоря само за кланичното тегло на животните и за цената на дървесината, когато все пак се появя. Разбирам ги.

Имам цял куп задачи. Трябва да наблюдавам внимателно кои крави са разгонени — не мога да си позволя да изпусна нито едно разгонване. Да измия браната, преди съвсем да се е задръстила. Да се обадя на ветеринарната лекарка. И на банката, утре. Изоставам със счетоводството. И почти нямам дърва.

Вътре е кучешки студ — не успях да запаля печката, преди да отида в обора. Ще мине поне един час и чак тогава ще мога да се изкъпя. Утре сутрин трябва да насека още дърва, преди да издоя кравите, за да взема душ след това. Защото после ще отида до града отново, за да я намеря. Уф, мамка му! Утре идват осеменителката на кравите и ветеринарната лекарка, а никога не знам кога точно да ги очаквам! По дяволите, по дяволите!

Не смогнах да си купя и храна. Херингата в отдавна отворената консерва със сигурност не става за ядене и е опасна за здравето — ако взема да се натровя и се спомина, тя дори няма да разбере. Понеже не знае как се казвам! Дали ще се чуди защо не съм я потърсил повече?

Но аз знам как се казва тя! Или поне подозирам. Вземам в ръка малко омекнал сухар, намазан с почти гранясало масло, и се залавям да търся Валин в телефонния указател.

Намирам девет резултата, ала нито едно женско име. Има Д. Валин на улица „Кофердистгатан“ — не разбрах как се казва, когато изкрещя името си, но ми прозвуча като нещо, което започва с „Д“. Само Смотанякът се обажда на непознат номер и пита дали може да говори с „някого с Д“.

В петък обаче ще отида до града, някъде по обяд.

О, не! Петък е денят за млечни проби и асистентът по контрола на млякото ще дойде. Мамка му! Мамка му! Мамка му!

На следващата сутрин се събуждам на дивана в хола с половин сухар в ръка и широка усмивка на лицето.