— Здравейте. — Поднесох му картата си. — Името ми е Шарлот Дейвидсън, а това е Куки Ковалски. Частен детектив съм и помагам на полицията на Албукърки при разследването на един случай. — Полуизлъгах. — Може ли да поговоря с вас?

— Не. — Хълк беше кисел, задето са го събудили посред нощ. В сериала никога не се споменаваше за тази специфичност в неговия характер. Трябва да пиша на продуцентите.

И очевидно не беше впечатлен от картата ми. Вместо това извадих двайсет долара.

— Искам да ви задам само няколко въпроса. Търся изчезнала жена.

Той дръпна банкнотата от ръката ми и зачака въпросите ми.

— О! — Извадих снимката на Мими от чантата си. — Виждали ли сте тази жена?

Той я оглежда като че цяла вечност. С тежка въздишка му подадох нова двайсетачка. Ако това продължеше, трябваше да потърся банкомат или щяхме да се озовем в окаяна безизходица.

— Може би — отговори той. Взе новата банкнота от ръката ми и заоглежда снимката по-отблизо. — А, да, това е Моли.

— Моли? — Моли звучеше логично, предвид че името й беше Мими. Би било сравнително лесно да свикне да отговаря на него за разлика от някое като Гуинивиър или Хилдегард.

— Да, почти сигурен съм. Но в момента всички спят.

— Слушай, нали знаеш как ако върху нас се кани да връхлети атомна бомба, няма начин да отложим прощаването си с живота до сутринта?

Той се изсмя. Кой казва, че Хълк няма чувство за хумор?

— Забавна си.

— Добре, мисли за мен като за атомна бойна глава. Наистина не мога да чакам до сутринта.

— Значи искаш да я видиш сега?

Мамка му, мислеше бързо.

— Със скоростта на светлината, приятел. Не си ли същински гений?

Той ми се намръщи в опит да разбере дали не го занасям.

Аз се наклоних към него.

— А после двамата с теб може да изтичаме до кафенето отсреща и да пием по чаша кафе.

— Не си мой тип.

По дяволите. Случи се. Какво прави едно момиче в такъв случай?

— Хубаво, ще ни пуснеш ли да влезем?

— Моят тип повече бие на… зелено.

— О, боже мой. — Извадих последната си двайсетачка. — Направо ме разори.

Той я измъкна измежду пръстите ми и отвори вратата.

— Ще трябва да се подпишете и ми е нужно копие от картата ти. После ще ви заведа при нея.

Пет минути по-късно Куки побутваше спяща жена, увита със сиво одеяло на едно от десетината легла, разхвърляни из помещение, подобно на гимнастически салон.

— Мими? — произнесе тя със силен шепот. За да помогне на Мими да разбере, че бяхме тук за нейно добро, Куки беше заела фенерчето на Хълк и го задържа близо до лицето си. Сърце не ми даваше да й кажа, че прилича на призрак.

— Мими, скъпа?

Мими се размърда и ни погледна изпод натежали клепачи, а после нададе най-силния и смразяващ кръвта вик, който бях чувала в живота си. Или поне от човешко същество. Бездомниците около нас реагираха различно. Някои подскочиха до тавана, а други продължиха да похъркват.

— Мими, това съм аз! — каза Куки и насочи лъча от фенерчето директно към лицето си. При което още повече заприлича на призрак, но някак по-младолик, тъй като светлината изглаждаше фините бръчици и придаваше на кожата й неутронно сияние.

Мими размаха крака във въздуха и трябваше да призная, че в опита й за самозащита нямаше много логика. После се сви в края на леглото и падна на пода.

Един мъж ме побутна отзад по крака.

— Какво става тук?

— Екзорсизъм, господине. Няма за какво да се тревожите.

Той се обърна недоволно на другата страна и продължи да спи.

Мими подаде глава изпод леглото.

— Куки? — попита тя с много по-овладян глас от преди.

— Да. — Куки бързо заобиколи леглото и й помогна да седне на него. — Дойдохме да ти помогнем.

— О, боже, съжалявам, помислих…

— Тече ти кръв — рече Куки и извади кърпичка от чантата си.

Мими докосна горната си устна и попи кръвта от носа си със салфетката, подадена й от Куки.

— Така става, когато животът ми премине пред погледа ми като на филмова лента. — Тя замълча и за миг се взря право пред себе си. — Освен това може да съм се напишкала, а може и да не съм.

— Хайде, мила. — Куки й помогни да се изправи, а аз се втурнах и застанах от другата страна на Мими. Срещу минималната цена от двайсет долара — този път от портмонето на Куки — успяхме да си осигурим един от офисите, където да поговорим.

— Бива си ги белите ти дробове, момиче — заявих и претърсих малкия хладилник за бутилка вода. Подадох й я, когато носът й спря да кърви.

— Много съжалявам за това — каза тя и размаха ръка пред лицето си. — Бях объркана. Нямах представа кои сте.

— Фактът, че Каспър, светещият дух, се тикаше в лицето ти, не помогна особено.

Куки направи гримаса.

— Мими, това е Чарли — представи ме тя.

— О, боже. — Тя се опита да се изправи, но краката не я държаха и рухна обратно на стола.

Протегнах ръка и хванах дланта й.

— Моля те, не ставай. Не съм толкова специална.

— От онова, което съм чувала — промълви тя и задържа ръката ми в своята, — ти си много повече от специална. Как ме намерихте?

Куки се усмихна широко.

— Това й е работата на Чарли. Добре ли си?

След няколко минути на запознаване и живописен разказ за начина, по който Мими се беше озовала в приюта за бездомни, включващ пиян таксиметров шофьор и малък, бързо овладян пожар, стигнахме до по-важната част от историята, защо се намираше в приюта за бездомни.

— Мислех, че тук никой не би ме потърсил. Вярвах, че няма да ме открият.

— Мими — смъмри я Куки, — Уорън и родителите ти са разтревожени до смърт.

Тя кимна.

— Това ще го преживея. По-добре разтревожени, отколкото мъртви.

Имаше логика в казаното от нея. Беше късно и главата ми беше на път да се пръсне. Реших да й разкажа за нашите подозрения и да продължим оттам.

— Спри ме, ако това вече си го чувала.

Мими се намръщи.

— Една вечер, докато сте били в гимназията, имало парти. Момиче на име Хана Инсинга се измъкнало от дома си, за да отиде на партито, а на следващия ден била обявена за изчезнала.

Мими сведе поглед, когато споменах името на Хана.

Продължих.

— Някои хора си спомнят, че са я видели там, а други не. Някои твърдят, че си е тръгнала от там с момче, а други категорично го отричат.

Лекото задъхване от страна на Мими ме накара да мисля, че съм напипала нещо.

— И сега, двайсет години по-късно, всички, които са заявили, че са видели Хана да напуска с момче, умират един по един. Това звучи ли ти познато?

Мими наведе глава, като че неспособна да ни погледне в лицата. Куки положи ръка на рамото й в знак на подкрепа.

— Почти уцели, но Хана не си тръгна от партито с едно момче. Напусна с неколцина от нас.

Куки се вцепени.

— Какво искаш да кажеш?

— Иска да каже — отговорих вместо нея, докато се борех със завладялата я мъка, която с все сила ме блъсна в гърдите, — че няколко от присъстващите са изнесли тялото й от къщата онази нощ. Вече е била мъртва и са отишли да я погребат. Права ли съм? — Това беше единственото логично обяснение.

Мими избърса една сълза с окървавената салфетка.

— Да. Общо седем. Бяхме седем.

Куки се опита да прикрие ахването си с ръка пред устата.

Коленичих до нивото на очите на Мими.

— Някой от присъствалите на това парти я е убил. И вие може би сте го видели? Заплашиха да направят същото и с вас ли?

— Моля те, спри — изплака Мими, като вече ридаеше открито.

— Тормозеха ли те в училище? Причаквали са те по коридорите? Издърпвали са учебниците от ръцете ти? Само за да ти напомнят. Да те държат под контрол.

— Не мога… Аз…

Реших да започна с Томи Запата и да оставя Кайл Кирш за грандиозния финал.

— Има ли нещо общо с търговеца на коли, с когото си обядвала? Тони Запата.

Тя изпъшка и погледна нагоре към мен.

— Откъде знаеш за това?

— Томи е бил открит мъртъв преди три дни.

Тя бързо вдигна ръка към устата си.

— Ще повдигнат обвинение за убийство срещу мъжа ти, ако възможно най-скоро не докажем, че не е бил той.

— Не! — Мими скочи и се запъти към вратата. — Той не е сторил нищо. Те не разбират.

Последвах я и я хванах здраво за рамото.

— Мими, спри. Можем да помогнем, но трябва да науча какво се е случило.

— Но…

— Трябва да седнеш и да ми разкажеш, за да измъкна теб и съпруга ти от тази каша. Какво се случи онази нощ?

Мими се поколеба, помисли малко, а после се сви обратно на стола, като въздъхна разтреперано.

— Бяхме на въпросното парти, аз и един от гостите се качихме до банята на горния етаж. Не се чувствах добре.

Въпросният гост най-вероятно е била Джанел Йорк.

— Бяхме в къщата на Тони Запата. Родителите му отсъстваха от града. — Тя ме погледна отчаяно. — Забавлявахме се. Говорехме си и слушахме музика. После отидохме в банята към родителската спалня. Постояхме вътре известно време, просто си говорехме. После чухме гласове, загасихме лампата и открехнахме вратата, за да погледнем. Решихме, че някоя двойка се целува на леглото и че ще ги стреснем. На шега.

Куки намери чиста салфетка и я подаде на Мими. Тя направи пауза, за да издуха носа си.

— Но бяха три от момчетата. Трима от отбора по футбол. Хана беше на леглото. Правеха секс с нея. — Тя се разрида в кърпичката.

— Беше ли Томи един от тях? — попитах аз.

— Не, той стоеше в ъгъла.

Значи със сигурност бе присъствал, а сега беше мъртъв.

След като спря за кратко, за да се успокои, тя продължи:

— Не мисля, че беше по взаимно съгласие. Хана беше толкова пияна. После повърна върху едно от момчетата. Той се дръпна и започна да крещи. Тя се стресна. Изправи се неуверено на крака и се запрепъва към вратата. И тогава се случи. Не съм сигурна дали момчето я блъсна или какво изобщо стана. Не виждах добре. Тя залитна и се удари в ръба на шкафчето, а главата й се разцепи. Томи се опита да спре кръвта, но тя беше мъртва само след минути.

Стори ми се интересен фактът, че не споменаваше името на Кайл. Толкова ли се боеше от него?

Мими ни погледна умолително.

— Беше нещастен случай. Можеше да бъде обяснено, но момчетата изпаднаха в паника. В продължение на около половин час крачеха наоколо и ругаеха в опити да решат какво да правят. Бащата на Томи работеше на гробището и един от тях предложи план. Решиха да я увият в кърпи и именно тогава ни откриха. Аз плачех наистина неудържимо. Те се стреснаха дори повече.

— Нараниха ли те? — попита Куки, а изражението на лицето й беше почти толкова отчаяно, колкото това на Мими.

— Не — отвърна тя. — Всъщност не. Увиха Хана в кърпи и изчистиха кръвта. След като всички си тръгнаха, я пренесоха до колата на Томи. Хвърлиха отзад две лопати и ни накараха да се качим с тях. Отидохме на гробището.

— Разбира се — заключих, вече окончателно навързала нещата. — Цифрите, които си написала в тоалетната до името на Хана. Сториха ми се познати. Това е номерът на парцел. Погребали са я в прясно изкопан гроб.

— Не просто в гроб, а под гроб. — Аз смръщих вежди въпросително, а тя обясни: — Работниците бяха подготвили гроб за погребение, назначено за следващия ден. Момчетата изкопаха още малко, докато ние гледахме. — Гласът й секна при този спомен. — Ние само гледахме. Дори не се опитахме да ги спрем. А тъкмо това бе редно да сторя…

Куки хвана двете й ръце в своите.

— Вината не е била твоя, Мими.

— Те твърдяха обратното — възпротиви се тя. — Казаха, че сме им помогнали, че сме съучастници и че ако проговорим, ще ни убият. О, боже, бяхме толкова уплашени.

Страхът, разяждал я в продължение на двайсет години, се завърна с пълна сила. Заливаше ме със задушаващите си вълни. Съпротивлявах му се, изпълних дробовете си с въздух, за да се предпазя от него, а тя продължи:

— Нямахме съмнение, че ще ни убият. Но те не го направиха. Положиха тялото на Хана и я покриха. На следващия ден господин Ромеро беше погребан върху нея. И никой не научи.

Фактът, че беше някаква форма на нещастен случай, а не планирано убийство, според мен беше единствената причина за оцеляването на Мими и Джанел. Ако онези момчета бяха хладнокръвни убийци, съмнявах се, че някога бих срещнала Мими.

— Треперех така силно, че едва успявах да дишам — каза тя, като и сега трепереше почти толкова силно. — И беше права за тормоза. — Тя погледна нагоре към мен. — Наглостта им растеше и нещата станаха нетърпими. Спрях да ходя на училище и умолявах родителите си да ми позволят да живея тук с баба ми. Повече не можех да остана там. Не можех да погледна в очите господин и госпожа Инсинга, като си представях какво преживяват.

— С Джанел по същия начин ли се държаха? — попитах.

Тя ме погледна объркано.

— Джанел?

— Джанел Йорк.

Лицето й се преобрази и тъгата бе изместена от отвращение.

— Тя не беше нищо повече от тяхна играчка. Бе част от всичко това, същата като тях.

— Не разбирам. — Изправих се на крака. — Двете сте се криели…

Мими се намръщи.

— Не с Джанел се криех в банята — заяви, почти ужасена, че съм могла да си помисля такова нещо. — Тя беше в стаята с тях и се натискаше с Томи на една кушетка в ъгъла. Беше готова на всичко за него. Когато той се уплаши, че родителите му ще научат за случилото се, на нея й хрумна идеята да погребат Хана под друг гроб.

Разперих ръце.

— Тогава кой се криеше заедно с теб? И кой праваше секс с Хана?

Тя преглътна тежко. Виждах, че няма желание да ни каже.

— Беше Джеф. Джеф Харгроув беше… върху нея.

— Я почакай, Джеф Харгроув е правел секс с Хана?

— Да, е поне в този момент. Мисля… мисля, че се редуваха.

— И кои бяха те!

Мими се облегна и вдигна безпомощно рамене.

— Освен Джеф там бяха Ник Веласкес и Антъни Ричардсън.

Я виж ти.

— Мими, кой беше в банята с теб?

Тя наведе глава.

— Това е поверително, нали?

Коленичих и заковах погледа си в нейния.

— Не мога да обещая, че няма да стане обществено достояние, Мими, но трябва да знаем кой е бил там с теб.

С тежка въздишка тя произнесе с нежелание:

— Кайл Кирш.

Отговорът й ме остави без дъх.

— Искаш да кажеш, че Кайл няма нищо общо със смъртта на Хана?

Мими изглеждаше изненадана.

— Не, ни най-малко. Отнасяха се с него почти толкова зле, колкото с мен. Само че той беше син на шерифа и с него не си позволяваха чак толкова много. — Тя се вкопчи в ръката ми, а ноктите й се забиха в ръкава ми. — Само да знаеше що за човек е Джеф Харгроув. Наистина е луд. Дали Кайл беше син на шерифа или не, той би убил и двама ни.

Отново стъпих на краката си.

— И после какво? — попитах, като разсъждавах на глас. Погледът ми се спря върху Куки. — Какво прави Кайл? Не иска това да излезе наяве и избива всички?

— Какво? — почти извика Мими и заби нокти още по-силно. — Кайл никога не би направил такова нещо. Не би наранил никого.

— Мими — произнесох с глас, пълен със съчувствие. — Всички започнаха да измират един след друг почти незабавно след като Кайл Кирш обяви намерението си да се кандидатира за сенатор. Малко трудно е да бъде обяснено.

— Знам, че всички започнаха да измират, но никой не знае кой стои зад това. Дори и Кайл. Той е уплашен до смърт. — Тя хвърли поглед към Куки. — Наел е куп бодигардове. — След като потъна за кратко в мислите си, тя поклати глава. — Трябва да е Джеф Харгроув. Винаги е бил откачалка.

Куки се наведе напред.

— Мими, Джеф Харгроув се е удавил в басейна си преди две седмици.

Съвсем истински, непресторен шок се изписа на лицето на Мими. Беше така объркана, както всички нас. А аз тотално бях изпуснала дирята.

— А Ник Веласкес се е самоубил преди три седмици.

— Знам за това. И Антъни Ричардсън го е направил. Но не бях наясно за Джеф.

— Скъпа, всички до един са мъртви, всички присъствали в онази стая с изключение на теб и Кайл. Няма друго обяснение.

— Не — заяви тя клатейки глава в знак на отрицание. — Това просто не е възможно. Ако само познавахте Кайл…

— Двамата имахте ли връзка? — попитах. Любовта не само беше сляпа, но често клонеше към идиотизъм.

Тя ми отправи поредния скептичен поглед. Наистина беше добра в това.

— Не, нямахме… Вие не разбирате. — Тя спря и прехапа долната си устна, а после продължи, като въздъхна примирено. — Никой не го знае. Никой. Но Кайл е гей. В банята си говорехме за момчета.

О, гръм и мълнии. Ставаше все по-интересно.

— Добре, нека помисля — промърморих и потърках челото си. — Кажи ми защо вечеряхте с Томи Запата онзи ден?

Тя сбръчи вежди.

— Той помоли да се срещнем. Донякъде се боях да откажа. Каза, че е изнудван и вече не може да си намери място.

Изнудването явно убеждаваше хората, че вече не могат да живеят със стореното от тях. Беше невероятно.

— Каза, че се е срещнал с Кайл и го е предупредил, че ще се изправи и ще признае всичко, ще поеме отговорност за своята роля в цялата тази история. Попита дали ще го подкрепя. Канеше се да съобщи на полицията как са заплашили Кайл и мен, как са ни принудили да ги прикрием.

Дотук все още не намирах никаква логика.

— Семейството на Кайл има пари, а ти си омъжена за богат мъж и въпреки това вас никой не ви е изнудвал? — попитах невярващо.

— Не, но мислехме, че знаем кой го прави.

— Наистина ли?

— Томи смяташе, че е Джеф Харгроув.

— Почакай, онзи с най-големите шансове да влезе в затвора за изнасилване и убийство ли? Този Джеф Харгроув ли?

— Да, според Томи се бил забъркал в някакви финансови проблеми и решил, че след като Томи притежава сервиз, ще бъде лесна мишена. И Томи беше прав. Проверих досието на Джеф…

Биваше си я.

— Направил е депозити в същите дни, когато Томи му е давал парите. Общо три.

И все пак и Томи и Джеф бяха мъртви.

— Кайл ми позвъни по-късно — продължи тя. — Каза, че Томи му се е извинил, задето най-вероятно ще съсипе политическата му кариера.

— Това е доста добра причина за някого да убие, Мими — намеси се Куки.

— Не, Кайл не го беше грижа. Беше решил да застане редом с Томи. Днес се канеше да произнесе реч с Томи до себе си и да съобщи за случилото се.

Смело.

— Може да е променил решението си.

Тя въздъхна гневно.

— Само ако познавахте Кайл. Това, което предполагате, е в пълен разрез с характера му. Той и бездруго чувства, сякаш живее в лъжа, заради това, че крие хомосексуалните си наклонности.

Плъзнах ръка по лицето си. Болеше ме главата и то не само заради сътресението. Мислех, че вече съм разрешила този случай. Така ми се падаше, като си въобразявах такива неща.

— Добре — заявих с гневен глас, — какво направи Кайл, след като ти напусна Албукърки? Те смекчиха ли отношението си към него?

Мими сви рамене, а устата й представляваше права линия.

— Кайл е добър актьор. В крайна сметка убеди Джеф, че е на тяхна страна. Когато учебната година свърши, направи същото, което и аз. Замина и прекара цялото лято при баба си.

— Някой заплаши ли те след срещата с Томи Запата? Затова ли избяга?

— Не ми отне дълго време да осъзная, че всички измират. Знаех, че семейството ми е в опасност. Докато аз бях мишена, а те се намираха около мен, не беше безопасно за тях. Затова един ден се качих на такси и избягах. Ако не беше този пожар, досега да съм в Споукейн.

— Запазила си живота си — отбеляза Куки. — Сега трябва да ти осигурим безопасност.

Да, докато най-накрая не разберях какво се случваше.

Осветлението угасна и ни обгърна зловеща тишина. Изшътках им, приклекнах и хвърлих поглед през вратата на офиса. Благодарение на аварийното осветление в коридора успях да видя нечие огромно тяло, най-вероятно това на Хълк, да лежи на пода.

— Мамка му — продумах, неспособна да повярвам. — Нима са ни проследили? — Определено трябваше да обръщам повече внимание кой се движи по петите ми. Това беше нелепо.

— Кой? — попита Мими, а силният й шепот се разнесе по коридора.

Куки я накара да замълчи, като сложи пръст на устата й. Хванах едната ръка на Мими, а Куки другата и се втурнахме навън от офиса към заден изход, който бях забелязала на идване. Запромушвахме се сред кашони и чували към вратата възможно най-тихо. За наш късмет барабанящият по покрива дъжд ни осигури някакво прикритие. На вратата имаше ръчка за спешни случаи, но тя най-вероятно щеше да задейства аларма и аз се поколебах. От друга страна може би именно от аларма имахме нужда.

Поведох всички към тъмния ъгъл до вратата и се свихме там, докато се опитвах да реша дали искаме да привличаме такова внимание.

— Здрасти, шефе — поздрави Ейнджъл, който изникна от моята страна.

Подскочих, с което стреснах Куки и Мими, и му се намръщих.

— Отново? Сериозно ли? — прошепнах.

— Какво правиш?

— Бягам от лошите. Какво друго ми се налага да върша най-редовно?

— С кого говори? — попита Мими.

— Ами… — Куки се притесни за момент, а после отговори: — Репетира за пиеса.

— Сега?

— Да те оставя ли просто да си вършиш работата? — попита Ейнджъл и се изкикоти дрезгаво. Направих гримаса и се обърнах към Куки.

— Добре — прошепнах й. — Приготви си телефона. Изтичайте през вратата и не спирайте за нищо на света. Аз ще я затворя и ще се опитам да я блокирам отвън.

— С какво? — попита Куки, а шепотът й беше писклив от страх.

— Куки — казах и стиснах ръката й, — някога лъгала ли съм доверието ти?

— Не се тревожа, че ще излъжеш доверието ми. Тревожа се за теб. Тези там са хладнокръвни убийци, Чарли.

— Мисля, че ще повърна — намеси се Мими. И двете трепереха така силно, че сериозно се съмнявах дали ще успеят да стигнат до безопасно място, без да получат по няколко наранявания в резултат на падане.

— Куки, трябва да измъкнеш Мими от тук. Тя разчита на нас. Ще се справиш.

Тя пое дълбоко въздух.

— Добре. Ще го направя. Но побързай. Ти си много по-добър стрелец от мен. — Тя извади един Колт от чантата си.

— Мили боже! — възкликнах. Все още ми предстоеше да си прибера моя Глок от местопрестъплението в изоставения мотел. Куки се представяше наистина отлично, но съдейки по тежестта му… — Имаш ли нужните патрони за него?

— О! — Тя отново бръкна в чантата си и извади напълно зареден пълнител. Подаде ми го с усмивка. — Побързай — настоя тя, докато аз го поставях на мястото му. Чу се шумно изщракване и аз примрях. Дъждът леко го приглуши, но всеки наоколо би го чул и би разбрал, че притежавам оръжие.

— Знаеш ли колко са на брой? — попитах Ейнджъл.

— Сам е. Единият от онези в мотела.

— Злият Мъртог? — попитах.

— Може и така да се каже — отговори той и вдигна рамене.

— Мамка му — изругах и се заоглеждах наоколо. — Дано гори в ада.

— Бива я за актриса — възхити се Мими. — Изпълнена е с драматизъм.

Обърнах се към нея с усмивка.

— Благодаря.

Беше ред на Куки да направи гримаса. След пресилена въздишка тя взе ръката на Мими и я поведе към вратата. Блъсна я наистина силно. Вторият й опит беше по-успешен. Както и очаквах, отварянето й задейства аларма, която ми напомни на писъка на Мими. Когато ги последвах през нея, две неща се случиха едновременно: Куки се препъна на стълбите отвън и нечий нож разряза гърба ми.

Към следващата част или към съдържанието

Даринда Джоунс Вторият гроб отляво (18)

Метаданни

Данни

Вторият гроб отляво

Информация

История

Сваляне / Връзки

Глава 17

Даринда Джоунс
Вторият гроб отляво (18)