Даринда Джоунс
Вторият гроб отляво (1)

Благодарности

И в най-необузданите си мечти не съм мислила, че ще имам агент като Александра Машинист или редактор като Дженифър Ендерлин. Казвала съм го и преди, но си заслужавала го повторя. Не знам с какво ви заслужих. Може би с това, че за известно време бях доброволка в местния старчески дом. Или с това, че измъкнах дете от горяща сграда. Не, момент, никога не съм измъквала дете от горяща сграда.

Добре, ще работя по този въпрос. Междувременно, огромни благодарности на Джен, моят забележителен редактор и на всички в „Сейнт Мартинс Прес“ и „Макмилън“. Вие сте хора за милион.

На Александра, обявена от мен за Супержена и на всички в литературната агенция „Линда Честър“.

На прекрасната Уитни Лий в агенция „Филдинг“ и суперначетената Джоузи Фридман в „Ай Си Ем“. Много ви благодаря.

На свръхталантливата Лиз Бемис от „Бемис Промоушънс“. Мога само да кажа: „Ах!“.

На моята си Чарли Дейвидсън — Даниел Танър.

На семейството ми — знаете си кои сте — и на приятелите ми. Благодаря ви, че ме харесвате. Или че се преструвате, че ме харесвате. Тъй или иначе, оценявам усилието.

На богините от ЛЕРА и от сестринската общност „Рубинени чехли“ — другото ми семейство.

На Бриа Куинлан, Габи Стивънс и Самира Стефан за помощта с преводите.

На командир Мъри Конрад. Благодаря, че ми разреши редовно да ти досаждам, без да ме арестуваш.

Специални благодарности на моите читатели, особено на онези, които будуваха през нощта, преди да излезе книгата, за да ми пращат отзиви — Даниел Суопс, Тами Бауман и Кит Карсън. Дължа ви по едно мока лате. Или малък остров.