Майкъл Крайтън
Джурасик парк (6)

Ню Йорк

Доктор Ричард Стоун, ръководител на Лабораторията по тропически заболявания при Медицинския център в Колумбийския университет, често казваше, че фирмата на лабораторията извиква представата за по-внушително учреждение, отколкото бе всъщност. В началото на двайсети век, когато лабораторията заемаше целия четвърти етаж на сградата за Биомедицински изследвания, екипи от лаборанти работеха за борбата с жълтата треска, маларията и холерата. Но след пробивите в медицината и създаването на изследователските лаборатории в Найроби и Сао Паоло Лабораторията по тропически заболявания изгуби значението си от едно време. Сега тя заемаше само малка част от предишното здание и в нея работеха на пълен щат само двама лаборанти, които се занимаваха с диагностика на болестите на нюйоркчани, пътували зад граница. Ето защо екипът на лабораторията не беше подготвен за това, което се получи в нея онази сутрин.

— О, чудесно — каза лаборантката, когато прочете бележката от митницата. — Полуизядена част от неизвестен костарикански гущер. — Тя сбърчи нос. — Това е само за вас, доктор Стоун.

Ричард Стоун прекоси лабораторията, за да разгледа новата пратка.

— Това ли е материалът от лабораторията на Ед Симпсън?

— Да — отвърна неговата колежка. — Но не ми е ясно защо на нас ни изпращат гущер.

— Обади се секретарката му — обясни Стоун. — Симпсън е заминал на лятна научна експедиция в Борнео и понеже при този гущер се опасяват от заразно заболяване, тя помоли и нашият екип да му хвърли едно око. Я да видим за какво става дума.

Белият пластмасов цилиндър беше с размерите на двулитрова опаковка от мляко. Затваряше се с метални ключалки и капачка с винт. На него пишеше „Контейнер за пренасяне на биологични образци“ и беше облепен с етикети и предупредителни надписи на четири езика, да не би някой подозрителен митничар да отвори цилиндъра.

Надписите очевидно бяха подействали. Когато насочи светлината към контейнера, Ричард Стоун видя, че печатите са непокътнати. Включи херметическата изолация и си сложи гумени ръкавици и маска на лицето. Все пак наскоро лабораторията беше работила с екземпляри, заразени с венецуелска конска треска, японски енцефалит B, киасанурски горски вирус, вирус Лангат и Майаро. След това той отвинти капачката.

Чу се съскането на газа, който излезе от цилиндъра на бели кълба дим. Цилиндърът стана леденостуден. В него Стоун намери найлонова торбичка, затворена с цип, в която имаше нещо зелено. Стоун постла серологична салфетка на масата и изтърси върху нея съдържанието на торбичката. Парчето замразено месо глухо тупна на масата.

— Уф — изпъшка лаборантката. — Изглежда полуизяден.

— Така е — съгласи се Стоун. — Какво искат от нас?

Лаборантката погледна в приложените документи.

— Гущерът хапе местните деца. Искат да установим вида и се интересуват какви болести могат да се пренесат чрез ухапване. — Тя измъкна и някаква детска рисунка на гущера. Най-отгоре на листа пишеше „ТИНА“. — Едно от децата е нарисувало животното.

Стоун хвърли бегъл поглед към рисунката.

— Ние, естествено, не можем да определим вида — каза той, — но лесно ще го проверим за болести, ако успеем да получим малко кръв от това парче. Как наричат те животното?

— Basiliscus amoratus. Мутант с три пръста — прочете тя.

— Добре — рече Стоун. — Хайде да започваме. Докато чакаш да се размрази, направи му рентгенови и обикновени снимки за заключението. Щом получим кръв, започни анализ за антитела, докато получим съответствия. Ако има някакви проблеми, обади ми се.

Още преди обедната почивка резултатите от изследванията бяха известни. Кръвта на гущера не показа съществена реактивност към който и да е вирусен или бактериен антиген. Бяха направили и профили за токсичност и бе получена само една положителна проба. Кръвта слабо реагираше на отровата на индийската кралска кобра. Но подобно взаимодействие между отрови бе често срещано сред разните видове влечуги и доктор Стоун не го сметна за достатъчно важно, за да го спомене във факса, който същата вечер изпрати на доктор Мартин Гутиерес.

За класификация на гущера не можеше да става и дума. Трябваше да се върне доктор Симпсън. А той щеше да пристигне едва след няколко седмици и секретарката му попита дали парчето от гущер не може да остане дотогава в Лабораторията по тропически заболявалия. Доктор Стоун го прибра в торбичката и го пъхна в замразителя.

Мартин Гутиерес прочете факса от Медицинския център на Колумбийския университет/Лаборатория по тропически заболявания. Той беше кратък:

ПРЕДМЕТ: Basiliscus amoratus с генетична аномалия (препратен от кабинета на доктор Симпсън)

МАТЕРИАЛ: парче от задницата, ? частично изяден екземпляр

ИЗВЪРШЕНИ НАБЛЮДЕНИЯ: рентгенов, микроскопски и имунологичен тест за вирусни, паразитни и бактерийни заболявания

ИЗВОДИ: Няма хистологични и имунологични доказателства за опасност от някакво инфекциозно заболяване при човека от този екземпляр Basiliscus amoratus.

(подпис)

д-р Ричард А. Стоун, директор

Въз основа на този факс Гутиерес направи два извода. Първо, учените от Колумбийския университет потвърждаваха неговата теза, че намереният гущер е от вида базилиск. И второ, липсата на заразно заболяване означаваше, че спорадичните ухапвания от гущер в последно време не представляват сериозна заплаха за здравето на костариканското население. Напротив, той имаше чувството, че първоначалните му предположения се оправдават: един от видовете гущери е бил изместен от гората в нов ареал и влиза в контакт с хората по селата. Гутиерес бе убеден, че след няколко седмици гущерите ще се установят на новото място и вече няма да има случаи на ухапване.

Тропическият дъжд се лееше като из ведро и шибаше ламаринения покрив на клиниката в Баия Анаско. Наближаваше полунощ. Токът беше спрял заради бурята и акушерката Елена Моралес работеше на светлината на електрическо фенерче, когато дочу нещо като писукане или цвърчене. Помисли, че е плъх, затова бързо сложи компрес на челото на родилката и отиде в съседната стая да провери как е новороденото. Когато докосна дръжката на вратата, пак чу цвърченето и се успокои. Сигурно беше някоя птица, влетяла през прозореца, за да се скрие от дъжда. Костариканците вярваха, че когато птица посети новородено, ще му донесе щастие.

Елена отвори вратата. Пеленачето лежеше в ракитово кошче, повито в тънко одеяло, беше открито само лицето му. По ръба на кошчето клечаха като таласъми три тъмнозелени гущера. Когато забелязаха акушерката, те наклониха глави и я загледаха любопитно, но не побягнаха. На светлината от фенерчето Елена видя, че от муцуните им капе кръв. Единият гущер тихо изцвърча, наведе се и с рязко тръсване на главата откъсна парче месо от бебето.

Елена изпищя и се втурна напред, а гущерите се изгубиха в тъмнината. Още преди да стигне до кошчето, тя видя какво са сторили с лицето на пеленачето и разбра, че то е мъртво. С писукане и цвърчене гущерите изчезнаха в дъждовната нощ и оставиха подире си кървави трипръсти следи, като птици.