Майкъл Крайтън
Джурасик парк (14)

Определяне на целта

Корпорацията „Биосин“ от Кюпъртино, щата Калифорния, досега не беше свиквала на спешно съвещание управителния съвет. Десетимата му членове, които седяха в заседателната зала, бяха нетърпеливи и раздразнителни. Беше осем вечерта. Последните десетина минути си бяха бъбрили, но постепенно се умълчаха. Шумоляха с листовете по масата и демонстративно поглеждаха часовниците си.

— Какво чакаме? — попита един от тях.

— Още един човек — отвърна Луис Доджсън. — Трябва ни още един човек.

Той погледна часовника си. От кабинета на Рон Мейър му бяха казали, че Мейър щял да пристигне със самолета в шест часа от Сан Диего. Вече трябваше да е тук, дори като се вземе предвид натовареното движение от летището.

— Кворум ли няма? — попита друг.

— Да — потвърди Доджсън.

Това ги накара да замлъкнат. Нуждата от кворум означаваше, че им предстои да вземат важно решение. И, Бога ми, наистина щяха да го сторят, макар че Доджсън би предпочел изобщо да не свиква съвещание. Но Стайнгартън, шефът на „Биосин“, беше непреклонен.

— По този въпрос трябва да имаш съгласието им, Лу — бе казал той.

Мненията за Луис Доджсън бяха различни — едни го определяха като най-амбициозният генетик на своето поколение, други — като най-нахаканият. Трийсет и четири годишен, оплешивяващ, припрян, с остри черти, той бе изключен от университета „Джонс Хопкинс“ тъкмо преди да завърши, защото искал да приложи генна терапия върху хора, без да разполага с необходимите документи от Управлението за разпространение на лекарствени средства. Като служител на „Биосин“ бе провел спорния експеримент с ваксината против бяс в Чили. Сега във фирмата оглавяваше отдела за нови продукти, който всъщност работеше на принципа „обратен инженеринг“, тоест вземаше един конкурентен продукт, разбиваше го на съставните му части, анализираше принципа му на работа, а след това създаваше своя версия. Но в действителност отделът се занимаваше с индустриален шпионаж, насочен главно срещу „ИнДжен“.

През осемдесетте години няколко компании, занимаващи се с генно инженерство, започнаха да си задават въпроса: „Какъв е биологичният еквивалент на уокмена на «Сони»“? Те не се интересуваха от фармацевтични и медицински продукти; интересуваха се от забавления, спорт, занимания през свободното време, козметика и домашни животни. През деветдесетте години изследванията показаха, че търсенето на тъй наречените „биологични потребителски продукти“ се повишава. И „ИнДжен“, и „Биосин“ работеха в тази област.

Корпорацията „Биосин“ вече бе постигнала известни успехи, като в рамките на договора си с Управлението за риба и дивеч в щат Айдахо създаде нов вид по-светла пъстърва. Тази риба по-лесно се забелязваше в бързеите и това се смяташе за напредък в риболова. Във всеки случай намаляха оплакванията от Управлението, че в реките нямало риба. Никой обаче не отвори дума, че светлата пъстърва загива от силното слънце, че месото й е безвкусно и мирише на тиня. „Биосин“ още разработваше този проект и…

Вратата се отвори, влезе Рои Мейър, който зае мястото си. Кворумът беше налице и Доджсън се изправи.

— Господа — започна той. — Тази вечер сме се събрали да обсъдим начина си на действие спрямо „ИнДжен“.

Набързо изложи фактите. Създаването на „ИнДжен“ през 1983 година с японски инвестиции. Покупката на три суперкомпютъра „Крей Екс Ем Пи“. Покупката на Исла Нублар в Коста Рика. Натрупването на запаси от кехлибар. Необичайните дарения за зоопаркове в целия спят, например за Нюйоркското общество на зоолозите и за индийския резерват „Рантапур“.

— Въпреки цялата тази информация все още нямахме представа какво цели „ИнДжен“ — продължи Доджсън. — На пръв поглед компанията се интересува предимно от животни. Наела е научни работници, които изследват миналото — палеобиолози, специалисти по филогенеза на ДНК и така нататък. По-късно, през 1987 година, „ИнДжен“ купи една малко известна фирма, наречена „Милипор Пластик Продъктс“, в Нашвил, Тенеси. Тя произвеждала стоки за селското стопанство, а наскоро била патентовала някакъв нов вид пластмаса, която имала качествата на черупка от птиче яйце. Тази пластмаса можела да се оформи като яйце и да се използва за отглеждането на пилешки ембриони. От следващата година „ИнДжен“ започнала да изкупува цялата произвеждана микропореста пластмаса от този вид.

— Доктор Доджсън, всичко това е много интересно…

— Пак по същото време — продължи Доджсън — започнал строежът на Исла Нублар. Били направени огромни изкопи, включително и плитко езеро с дължина три километра в средата на острова. Въпреки че всичко беше строго поверително, успях да получа плановете на курортния комплекс. Излиза, че „ИнДжен“ е построила на острова голяма частна зоологическа градина.

— И какво от това, доктор Доджсън? — запита един от членовете на управителния съвет и нетърпеливо се наведе напред.

— Този зоопарк не е какъв да е — обясни Доджсън. — Той е единствен в света. Изглежда, „ИнДжен“ е постигнала нещо необикновено. Успяла е да създаде животни, изчезнали в далечното минало.

— Какви животни?

— Животни, които се излюпват от яйца и изискват зоопарк с огромни размери.

— Какви животни?

— Динозаври — каза Доджсън. — Създали са динозаври.

Всички бяха смаяни, според Доджсън съвсем неуместно. Лошото на богаташите бе, че не проявяваха интерес към тази област. Уж инвестираха в нея, а не знаеха какви възможности предлага.

В специализираната литература възстановяването на динозаврите се обсъждаше още от 1982 година. С всяка изминала година ставаше все по-лесно да се обработва ДНК. Вече бе извлечен генетичен материал от египетските мумии и от кожата на куага, вид африканска зебра, изчезнала през осемдесетте години на миналия век. През 1985 година изглеждаше възможно ДНК на тази зебра да се възстанови и да бъде създадено отново това животно. Стига учените да успееха, това щеше да бъде първото същество, възкръснало от изчезналите видове единствено чрез възстановяване на неговата ДНК. Ако това беше възможно, ставаха възможни и други възкресения. Мастодонтът? Саблезъбият тигър? Птицата додо?

Дори динозавър?

Разбира се, никъде по света не се бе запазила ДНК на динозавър. Но след смилането на голямо количество кости от динозаври може би щеше да е възможно да се извлекат фрагменти от ДНК. По-рано се смяташе, че фосилизацията унищожава ДНК. Сега вече бе доказано, че това не е вярно. Ако се възстановяха достатъчно фрагменти от ДНК, би могло чрез клониране^[1] да се създаде и живо животно.

Тогава, през 1982 година, техническите проблеми изглеждаха непреодолими. Но нямаше никакви теоретични пречки. Процесът просто беше сложен, скъп и трудно осъществим. И все пак сигурно бе възможен, ако някой си дадеше труд да се заеме с него.

Очевидно в „ИнДжен“ бяха решили да опитат.

— Фирмата е построила най-грандиозната и единствена по рода си туристическа атракция в света — каза Доджсън. — Както знаете, популярността на зоологическите градини нарасна неимоверно. Миналата година зоопарковете са били посетени от повече американци, отколкото всички футболни и бейзболни мачове от професионалната лига. Японците също обичат зоологически градини — в Япония има петдесет зоопарка, строят се и нови. А за посещение в този зоопарк „ИнДжен“ би могла да назове каквато сума поиска. Две хиляди долара на ден, десет хиляди долара на ден… Освен това не забравяйте и рекламата. Детски книжки, тенисфланелки, видеоигри, шапки, играчки, комикси, домашни животни.

— Домашни животни ли?

— Естествено. Щом „ИнДжен“ е създала динозаври в естествен ръст, какво пречи да направи и динозаври джуджета? Кое дете няма да иска за домашно животно един малък динозавър? Патентовано животинче, което да си е само негово. „ИнДжен“ ще продаде милиони. И ще ги създаде така, че те да ядат само храна за домашни животни марка „ИнДжен“…

— Божичко — въздъхна някой.

— Точно така — каза Доджсън. — Зоопаркът е само част от едно мащабно начинание.

— Казахте, че динозаврите ще бъдат патентовани.

— Да. Вече е възможно да се патентоват животни, създадени с методите на генното инженерство. През 1987 година Върховният съд гласува такова решение в полза на Харвард. „ИнДжен“ ще бъде собственик на своите динозаври и никой друг няма да има законното право да ги произвежда.

— Какво ни пречи да създадем наши динозаври? — попита един от членовете на управителния съвет.

— Нищо, освен че „ИнДжен“ има пет години преднина. Почти е невъзможно да ги настигнем до края на века. — Доджсън помълча малко. — Е, да, ако се сдобием с няколко от техните динозаври, бихме могли да приложим обратен инженеринг и да създадем наши животни с достатъчно модификации в ДНК, за да избегнем техния патент.

— А можем ли да се сдобием с техни динозаври?

— Мисля, че да — отвърна Доджсън след кратко колебание.

Един от присъстващите се окашля.

— В това няма да има нищо незаконно…

— Точно така — бързо се съгласи Доджсън. — Нищо незаконно. Става дума за съвсем законен начин да си доставим от тяхната ДНК. Някой недоволен техен служител или негодни остатъци, които не се съхраняват достатъчно добре…

— Вие разполагате ли с такъв източник, доктор Доджсън?

— Да — отвърна той, — но се боя, че решението трябва да бъде взето незабавно. „ИнДжен“ има проблеми и моят човек трябва да действа до едно денонощие.

В залата за дълго се възцари мълчание. Мъжете поглеждаха секретарката, която протоколираше, и пишещата машина на масата пред нея.

— Според мен няма нужда от официална резолюция — каза Доджсън. — Искам да знам само какво мислят присъстващите, смятате ли, че трябва да действам…

Всички кимнаха бавно.

Никой не продума. Никой нищо не записа в протокола. Само безмълвно кимнаха.

— Благодаря ви, че дойдохте, господа — каза Доджсън. — Веднага ще се заема със задачата.