Майкъл Крайтън
Джурасик парк (34)

Недри

На табелата пишеше „ОГРАДАТА Е ПОД НАПРЕЖЕНИЕ 10 000 ВОЛТА. НЕ ПИПАЙ“, но Недри я хвана с голи ръце, отключи вратата и я отвори широко. Качи се на джипа, мина през вратата и после се върна да я затвори.

Намираше се в пределите на парка, на някакви си два-три километра от източния док. Натисна докрай газта, сграбчи кормилото и отпраши с джипа по тесния път, като се взираше през замъгленото от дъжда предно стъкло. Караше бързо, дори прекалено бързо, но трябваше да приключи за определеното време. Отвсякъде го заобикаляше потъналата в мрак джунгла, ала Недри знаеше, че скоро ще види отляво плажа и океана.

Проклета буря, помисли си той. Може всичко да провали. Ако яхтата на Доджсън не бъдеше на източния док, когато Недри пристигнеше там, целият план щеше да отиде по дяволите. Недри не можеше да си позволи да чака, в контролната зала имаха нужда от него. Според плана трябваше да отиде с джипа на източния док, да предаде ембрионите и да се върне само за няколко минути, преди някой да е забелязал отсъствието му. Планът беше добър, направо безупречен. Недри го беше обмислил много внимателно, без да пропуска нито една подробност. Ако всичко минеше както трябва, той щеше да спечели милион и половина долара. Сумата се равняваше на десетгодишния му доход и Недри щеше да я получи накуп, без да плаща данъци. Животът му щеше да се промени. Недри беше проявил голяма предпазливост, дори накара Доджсън да се срещнат на летището в Сан Франсиско в последната минута, под предлог че иска да види парите. Всъщност бе решил да запише разговора си с него и да запечата името му на лентата, да не би онзи да забрави, че му дължи остатъка от сумата. Сега заедно с ембрионите Недри изпращаше и презапис от оригиналната касета с разговора. Накратко, беше помислил за всичко.

Освен за проклетата буря.

Нещо дребно се стрелна през пътя отпред и фаровете го осветиха. Приличаше на голям плъх. Шмугна се в шубраците край пътя, но Недри успя да види дебелата му опашка. Опосум. Интересно как беше оцелял тук. Сигурно динозаврите лесно се справяха с такива животни.

Къде ли бе проклетият док?

Недри караше бързо, а бе потеглил преди цели пет минути. Вече трябваше да е стигнал на източния док. Ами ако се бе отклонил? Едва ли. Не беше видял никакви отклонения.

Тогава къде беше докът?

Недри продължи да кара все така бързо, но след един остър завой с уплаха забеляза, че пътят завършва с двуметрова бетонна стена, потъмняла от дъжда. Той рязко удари спирачките, джипът поднесе и за един ужасен миг Недри помисли, че ще се разбие в оградата… сигурен беше, че ще се разбие… завъртя лудешки кормилото. Джипът спря само на няколко сантиметра от бетонната стена.

Известно време Недри не се помръдна, заслушан в ритмичното потракване на чистачките. Пое си дълбоко въздух и бавно го издиша. После се обърна и огледа пътя. Явно се беше отклонил. Можеше да се върне, но това щеше да му отнеме много време.

Реши да се опита да разбере къде се намира.

Слезе от джипа и усети тежките дъждовни капки по главата си. Тропическият дъжд беше толкова силен, че капките му причиняваха болка. Недри погледна часовника си и натисна копчето на светещия циферблат. Бяха минали шест минути. Къде, по дяволите, се намираше? Заобиколи бетонната преграда и от другата страна освен дъжда чу бълбукането на вода. Дали не бе океанът? Недри забърза напред, очите му постепенно привикваха към мрака. Отвсякъде го заобикаляше непроходима джунгла. Дъждът плющеше по листата.

Бълбукането ставаше все по-силно. Най-сетне Недри се измъкна от гъсталака, усети, че краката му затъват в меката пръст, и видя тъмните струи на реката. Реката! Беше излязъл при реката, която течеше през джунглата!

По дяволите! Но къде точно на реката? Тя беше дълга няколко километра. Недри пак погледна часовника си. Бяха изминали седем минути.

— Положението ти не е никак розово, Денис — каза той на глас.

В отговор откъм гората се чу тих звук, приличен на крясък на нощна птица. Недри почти не му обърна внимание. Тревожеше се за плана си, за това, че времето е изтекло. Вече нямаше избор. Трябваше да се откаже от първоначалния си замисъл. Единственият изход бе да се върне в контролната зала, да оправи компютъра и да се свърже с Доджсън, за да му съобщи, че ще предаде ембрионите следващата вечер. Щеше да се поозори, докато уреди всичко това, но се надяваше да успее. Компютърът автоматично записваше всички разговори. След като Недри се свържеше с Доджсън, трябваше да влезе в компютъра и да изтрие записа на разговора. Но едно бе сигурно — ако продължаваше да стои тук, щяха да забележат, че го няма.

Тръгна към джипа, като се ориентираше по светлините на фаровете. Беше вир-вода и се чувстваше ужасно. Пак чу одевешния крясък и този път спря. Не приличаше на писък на бухал. Идваше съвсем отблизо, някъде отдясно, сред дърветата.

Недри продължи да се вслушва и след малко откъм шубраците долетя силен шум от трошене на клонки. После настъпи тишина. Той почака и отново го чу. Нещо голямо вървеше бавно през джунглата към него.

Нещо грамадно. Бе само на хвърлей. Голям динозавър.

Недри трябваше да се махне час по-скоро.

Хукна презглава. Вдигаше голям шум, докато тичаше, но въпреки това чуваше как животното си пробива път през листата и пак кряка като нощна птица.

Приближаваше се все повече.

Недри се препъваше в корените на дърветата и дращеше с нокти по мокрите клони. Накрая видя джипа и стената, осветени от фаровете, и му олекна. След миг щеше да бъде в колата и да изчезне оттук. С последни сили заобиколи преградата и се спря като закован.

Животното вече беше там.

Но не беше близо. Динозавърът стоеше на десетина метра от мястото, осветено от фаровете. Недри не беше обикалял парка и не беше виждал различните видове динозаври, ала този тук изглеждаше странно. Триметровото му тяло беше жълто на черни петна, а на главата му имаше два червени гребена с формата на буквата „V“. Динозавърът не помръдна, само пак изкряка като бухал.

Недри почака да види дали ще го нападне. Динозавърът не помръдваше. Може би се страхуваше от фаровете на джипа като от огън.

Не откъсваше поглед от мъжа. После енергично тръсна глава. Недри усети как по гърдите го плясва нещо мокро. Погледна надолу и видя, че по мократа му от дъжда риза се стича пяна. Докосна я с любопитство…

Беше слюнка.

Динозавърът го беше наплюл.

Колко гадно, помисли той. После вдигна поглед към динозавъра, видя как главата му прави същото движение и усети как слюнката го улучва, този път по врата, точно над яката на ризата. Недри я изтри с ръка.

Божичко, колко отвратително. Но кожата на врата му вече започваше да изтръпва и да смъди. Ръката също го заболя. Все едно някой го бе полял с киселина.

Недри отвори вратата на джипа и хвърли поглед назад да се увери, че динозавърът няма да го нападне. Тогава усети внезапна пареща болка в очите, сякаш в мозъка му се бяха забили хиляди шипове. Задъхан от болка, той стисна очи, вдигна ръце, за да ги скрие, и усети лепкавата пяна, която се стичаше от двете страни на носа му.

Слюнка.

Динозавърът беше плюл в очите му.

Още преди да го осъзнае, болката го прекърши и запъхтян, той се свлече на колене. После рухна настрани и притисна лице в мократа земя. Дъхът му излизаше със свистене от гърдите. Болката не го отпускаше, ставаше все по-силна и под здраво стиснатите му клепачи заиграха светли петънца.

Земята се разтресе и Недри разбра, че динозавърът се приближава. Чу тихото бухане и въпреки болката с усилие отвори очи, ала не видя нищо освен светлите петна. Бавно осъзна какво е станало.

Беше ослепял.

Бухането се чуваше все по-силно. Недри с мъка се изправи на крака и олюлявайки се, се подпря на вратата на колата. Почувства как му се повдига и му се вие свят. Сега динозавърът беше само на хвърлей, Недри усещаше близостта му, смътно долавяше горещия му дъх.

Но не виждаше нищо.

Това го изпълни с неописуем ужас.

Той разпери ръце и диво ги размаха във въздуха да отблъсне нападението, което бе неизбежно.

Тогава усети нова пареща болка, като че някой заби в корема му нажежен нож. Недри се препъна, протегна слепешком ръце към разкъсаната си риза и напипа някаква тежка хлъзгава маса, която бе изненадващо топла. Той с ужас осъзна, че държи в ръце собствените си вътрешности. Динозавърът беше разпорил корема му и червата му бяха изпаднали.

Недри се строполи на земята и падна върху нещо люспесто и студено, сигурно крака на животното. После усети нова болка, този път от двете страни на главата. Болката стана още по-силна, когато животното го изправи на крака.

Недри разбра, че динозавърът стиска главата му между челюстите си, и обзелият го ужас бе последван от желанието всичко това да свърши час по-скоро.