Майкъл Крайтън
Джурасик парк (1)

Увод
„Произшествието «ИнДжен»“

В края на двайсети век станахме свидетели на удивителна по размерите си златна треска в науката — на стремителна и яростна надпревара да се комерсиализира генното инженерство. Този процес се осъществява с такава скорост и е съпътстван с толкова малко коментари, че мащабите му и последиците от него едва ли са ясни на някого.

Биотехнологията обещава най-голямата революция в историята на човечеството. До края на десетилетието тя ще надмине по влияние във всекидневието атомната енергия и компютрите. Според думите на един наблюдател „Биотехнологията ще преобрази всички сфери на човешкия живот: медицинското обслужване, начина на хранене, развлеченията, здравето, дори телата ни. Нищо вече няма да бъде същото. Тя буквално ще промени облика на планетата.“

Революцията в биотехнологията обаче се различава от предишните научни преобразувания по три важни аспекта.

Преди всичко тя има широка основа. Съединените щати навлязоха в атомната ера благодарение на един-единствен изследователски институт, този в Лос Аламос. Те навлязоха във века на компютрите с усилията на десетина компании. Докато изследванията в областта на биотехнологията се провеждат в над две хиляди лаборатории, и то само в САЩ. Петстотин корпорации влагат в тях около пет милиарда долара годишно.

На второ място, голяма част от изследванията са необмислени или повърхностни. Усилията да се създаде по-светла пъстърва, която да личи повече в бързеите, квадратни дървета, които да се секат по-лесно, и ароматни клетки, които да се инжектират, така че винаги да миришете на любимия си парфюм, може да ви се сторят шега, но не е така. Всъщност фактът, че биотехнологията бива прилагана в сфери, открай време подвластни на капризите на модата, като например козметиката и свободното време, усилва загрижеността ни, че такава мощна нова технология може да бъде използвана безогледно.

На трето място, тази дейност не се контролира. Никой не упражнява надзор върху нея. Тя не се урежда от никакъв федерален закон. По въпроса не съществува последователна правителствена политика нито в САЩ, нито другаде по света. И тъй като биотехнолозите произвеждат какво ли не — от лекарства и земеделски култури до изкуствен сняг, трудно е наистина да се изгради разумна политика.

Ала най-тревожното е, че сред самите учени не се срещат такива, които да бият тревога. Странното е, че почти всеки учен, посветил се на генетични изследвания, е въвлечен и в търговията с биотехнологии. Не съществуват незаинтересовани наблюдатели. Всеки преследва някаква изгода.

От гледна точка на нравствеността комерсиализирането на молекулярната биология е най-смайващото явление в историята на науката и то протича с удивителна бързина. Още от времето на Галилей, цели четири века науката се е свеждала до свободното и непредубедено изследване принципите на природата. Учените никога не са се ограничавали с националните граници, стояли са над преходните политически интереси и дори над войните. Винаги са били против секретността в проучванията и дори са гледали с лошо око на идеята откритията им да бъдат патентовани, тъй като са смятали, че работят за благото на цялото човечество. И за много поколения научните открития наистина бяха безкористни.

Когато през 1953 година двама млади английски изследователи, Джеймс Уотсън и Франсис Крик, разчетоха структурата на ДНК, откритието им бе посрещнато като победа на човешкия дух, на отколешния стремеж по научен път да се обясни Вселената. Мнозина се надяваха то да бъде безкористно прилагано за доброто на човечеството.

Но това не стана. Трийсет години по-късно почти всички колеги на Уотсън и Крик вече се занимават със съвсем друго. Молекулярната генетика се превръща в широкомащабно комерческо начинание, носещо милиарди долари печалби, но всичко това започва не през 1953, а през април 1976 година.

На тази дата Робърт Суонсън, склонен към рискове предприемач, се среща с Хърбърт Бойър, биохимик от Калифорнийския университет, и му прави интересно предложение. Двамата се споразумяват да основат търговска компания, която да разработва техниката на Бойър за снаждане на гени. Новата им фирма „Дженентек“ бързо се превръща в най-голямата и най-преуспяващата в областта на генното инженерство.

Изведнъж сякаш всички решават да забогатеят. Почти не минава седмица, без да изникнат нови компании, в които учените се надпреварват да правят генетични изследвания. През 1986 година най-малко триста шейсет и двама учени, включително шейсет и четирима от Националната академия, са членове на консултативни съвети на биотехнологични фирми. Броят на онези, които притежават акции или работят като експерти, е няколко пъти по-голям.

Необходимо е да подчертаем голямото значение на тази промяна. В миналото истинските учени са гледали с пренебрежение на бизнеса. За тях стремежът към забогатяване е бил унизителен, те са го смятали за присъщ единствено на бакалите. А с промишлените разработки дори и в престижните лаборатории на „Бел“ и Ай Би Ем са се занимавали само онези, които не са можели да си намерят работа в университет. Истинските учени поначало са имали критично отношение към колегите си, посветили се на приложни науки, и към промишлеността като цяло. Тази отколешна враждебност е предпазвала университетските учени от пагубната обвързаност с промишлеността и винаги, когато е възниквал спор по технологични въпроси, те са давали безпристрастно и компетентно мнение.

Вече не е така. Много малко са молекулярните биолози и изследователските институти, които да не са свързани с бизнеса. Отиде си доброто старо време. Генетичните изследвания се извършват с все по-шеметна бързина. Но те се провеждат тайно, набързо и за пари.

В тази търгашеска обстановка вероятно е била неизбежна появата на една толкова амбициозна компания като „Интърнешънъл Дженетик Текнолоджис“ в Пало Алто. И затова не е чудно, че никъде не бе съобщено за кризата в генетиката, която тя предизвика. В крайна сметка изследванията на „ИнДжен“ се провеждаха тайно. Самото произшествие стана в най-затънтената част на Централна Америка. Свидетели на случилото се бяха по-малко от двайсет души. Само шепа от тях оцеляха.

Дори и накрая, когато на 5 октомври 1989 година „Интърнешънъл Дженетик Текнолоджис“ прибягна за защита до Върховния съд на Сан Франсиско, съдебният процес беше отразен в печата съвсем бегло. Всичко изглеждаше толкова банално: „ИнДжен“ беше третата малка биоинженерингова компания в САЩ, претърпяла провал тази година, и седмата, издънила се от 1986 година насам. Беше публикувана малка част от съдебните документи, тъй като кредитори бяха японски инвестиционни консорциуми като „Хамагури“ и „Денсака“, които по традиция избягват публичността. За да се спестят ненужните разкрития, адвокатът на „ИнДжен“ Даниъл Рос от адвокатска кантора „Кауан, Суейн и Рос“ представляваше и японските инвеститори. А твърде странният иск на вицеконсула на Коста Рика беше изслушан при закрити врати. Затова никак не е чудно, че само за един месец проблемите на „ИнДжен“ бяха решени мирно и тихо.

Страните по това решение, включително и изтъкнатите учени в консултативния съвет, се подписаха да не разгласяват случая. Но мнозина от главните действащи лица в „Произшествието «ИнДжен»“ не са подписвали подобна декларация и пожелаха да обсъдят невероятните събития на един усамотен остров край западния бряг на Коста Рика, довели до онези последни два дни на август 1989 година.