Ридли Пиърсън
17 милиона причини да умреш (4)

3.

— Впечатляващо — извика Дани Форман, докато хартиената мишена се приближаваше към Лиз. Тя беше закачена с помощта на кламер за подвижен ремък, който позволяваше на стрелеца да замени мишената с нова и да я отдалечи по електронен път на желаното от него разстояние.

Лиз стреляше от девет метра. Беше с предпазни очила, слушалки и син бизнес костюм на тънки черни райета. В закритото стрелбище беше твърде шумно, за да се опитат да проведат разговор, но Лиз измъкна едното си ухо от слушалките и изкрещя, за да надвика гърмежите от изстрелите:

— Друг път впечатляващо! Имах девет в магазина, а улучих мишената само с три от тях. — Тя посочи дупките в черно-бялата мишена с формата на бутилка. — Искаш ли да се пробваш?

— Не, благодаря.

— Сигурен ли си?

Той поклати глава, взе чифт защитни очила и слушалки от една закачалка на стената и пое оръжието — малък, но ефективен деветмилиметров пистолет.

— На мен не ми се струва толкова вълнуващо, Лиз.

— Лу ми го даде преди две-три години. Аз, естествено, протестирах. Но изкарах курс, за да се науча да го използвам.

Все още не си бяха казали здравей, а Лиз се чувстваше неловко заради негодуванието на Дани, за което й бе споменал Лу.

— И сега какво, възобновен интерес? — Дани Форман отдалечи мишената на девет метра от себе си, вдигна оръжието, прицели се и произведе един-единствен изстрел. Той улучи мишената в долния й край. Форман свали пистолета, разгледа го, вдигна го за втори път и накара Лиз да се дръпне уплашено назад, като изпразни магазина му с осем невероятно бързи последователни изстрела. В непосредствена близост до центъра на мишената се появи симетричен кръг от дупки. — Чудесно — заяви той и остави оръжието.

Стрелбата му, изглежда, беше породена от силна емоция. Във въздуха, пропит с острата миризма на кордит, увисна напрежение.

— Ужасно съжалявам — изрече Лиз.

Форман дръпна слушалките от главата си.

— Какво?

— Няма значение.

Те се оттеглиха в зоната за чакащи и се настаниха на два стола от фибростъкло, разположени пред два автомата за храна и напитки, и кошче за боклук, което миришеше на изгоряла утайка от кафе. На табелата на стената пишеше „Пушенето забранено“, но на всяка от трите кръгли маси имаше препълнени пепелници. Виниловият под лъщеше от дезинфектант с мирис на лимон. Форман предложи да почисти пистолета й вместо нея и Лиз прие, като му подаде сивата пластмасова кутийка с тампони и масло, която Лу й бе подарил заедно с оръжието. Големите пръсти на Форман се сключиха около парчето метал като ноктите на хищна птица.

Гласът на мъжа звучеше топъл и плътен също като в спомените й — истинска наслада за ухото. Лиз подхвана:

— Не се виждаме много често, нали? Искам да знаеш, че и двамата приехме ужасно тежко смъртта на Дарлин. Тя ни липсва — и двамата ни липсвате, Дани, и то много.

— Можех да ви се обадя. Трябваше — заяви той. — Но реших, че е по-добре да започна на чисто — нов живот, нали разбираш? Преместих се в БКР. Купих си парче земя отвъд Медисън парк. Само че това не промени особено нещата. Тя ми липсва ужасно, Лиз.

Лиз изобщо не се чувстваше подготвена за подобен разговор. Дори когато се намираше сред приятелките си, тя предпочиташе да слуша, вместо да говори, а когато говореше, изказваше истинското си мнение, което често пъти беше последното нещо, което другите желаеха да чуят.

— Скръбта няма определено времетраене. Тя е процес. Но като твои приятели, двамата с Лу бихме искали да те виждаме по-често.

— Дарлин и аз винаги сме се радвали на вашата компания.

— И… виж ни сега.

Форман се намръщи.

— Да, но сме тук по работа. И двамата знаем, че именно затова ми се обади. Нека да сме наясно: това прави нещата още по-трудни за мен.

Всъщност Лиз му се обади, за да изпробва дебелината на леда, както когато човек хвърля камъчета и ги гледа как се плъзгат по заледената повърхност. Обади му се, за да стъпи върху този лед и да се ослуша за пукане под допълнителната й тежест. Ако сбъркаше в преценката си или направеше погрешна стъпка, знаеше каква опасност я дебне. Срещата й с Дани щеше да я ориентира колко да сподели с Лу. Смяташе, че е несправедливо да му причинява отново онази болка, освен ако нямаше друг избор. Като избягваше погледа на Форман, Лиз се съсредоточи върху дългите му пръсти и педантичния начин, по който боравеше с оръжието.

— Той иска да му дам пари — обясни тя.

— Говорим за Хейс. Искам да съм сигурен, че съм разбрал правилно.

— Да.

Дани извади бележник.

— Как се свърза с теб?

Лиз описа случилото се, като преиначи малко фактите, за да излезе, че Хейс е влязъл в контакт с нея заради поста, който заемаше в банката.

— А мястото на срещата? Откъде ти беше известно?

Тя замълча, опитвайки се да измисли нещо. Форман наруши тишината.

— В случай че си забравила, Лиз, аз водих разследването на незаконното присвояване на парите. Това ме постави в… да го наречем уникална позиция, която ми позволи да събера всякаква информация по случая, част от която имаше отношение към него, а друга — не.

Температурата в помещението като че ли изведнъж спадна с двайсет градуса. Лиз осъзна, че е допуснала ужасна грешка, като се е обадила на Дани.

— Сигурна съм в това.

— Значи се разбрахме?

— Да. — Ледът се изплъзна под краката й и тя се вкопчи в неравните му краища, увиснала на самия ръб. Щеше да се наложи Лу да узнае всичко.

— Не виждам причина да намесваме Лу в случая — продължи Форман, сякаш четеше мислите й.

— Е, аз съм на друго мнение. Но това е между мен и Лу.

— Първо нека да изясним един въпрос. Искам да помислиш внимателно, преди да ми отговориш, защото ще считам отговора ти за изявление пред служител на закона.

— Ако мога да помогна по някакъв начин, ще го направя. Това беше една от причините да те потърся.

— Някои хора, Лиз, ни търсят първи, защото смятат, че така ще ги изключим от списъка със заподозрените. Не че ти би прибягнала до подобна тактика. Просто искам да си наясно, че няма голямо значение кой кого е потърсил.

— А въпросът, който искаш да изясним?

— Замесена ли си по какъвто и да е начин в незаконното присвояване на пари?

— Не.

— И няма как да извлечеш някакви облаги от него? И не съществува нищо, което да изненада неприятно мен или някой друг, свързан с това разследване? Да оставим настрана личните взаимоотношения, които може да си имала със служителите на банката. Те не ме интересуват, освен ако не са от значение за моето разследване. Отговорът ти е отрицателен, така ли?

— Точно така. — Краищата на леда се отчупиха и тя падна по гръб, а тежестта на дрехите й я задърпа надолу.

— Окей. Добре. Тогава ми разкажи за срещата. Място, време, обстоятелства, продължителност, обсъждани въпроси, размяна на някакви вещи. Ако искаш, можеш да пропуснеш моментите от лично естество, няма проблеми.

— Нямаше моменти от лично естество. — Лиз възвърна част от вътрешната си сила и го изгледа предизвикателно.

— Просто казвам… че каквото споделиш сега, ще се озове в бележника ми. Схващаш ли? Моите бележки могат да бъдат представени като доказателство в съда, вероятно ще бъдат представени като такива, затова обмисли внимателно думите си.

— Няма какво да обмислям. Дейвид каза, че се нуждае от помощта ми. Твърдеше, че се страхува за майка си. — Вече му беше съобщила всичко това. — После започна да ме увещава за парите. Отвърнах, че не мога да го направя.

— Следващия път ще се съгласиш.

— Едва ли.

— Правилно си постъпила, независимо какво си мислиш. Действала си убедително. Но следващия път ще се съгласиш да му занесеш парите, като в замяна ще поискаш да те остави на мира — нещо, което той няма да направи. Ние ще отидем на срещата вместо теб и с това всичко ще приключи.

— Няма да приключи. Ти самият го каза.

— Говоря за твоята роля. Нещата са сложни, Лиз. Ние искаме въпросните пари. Искаме хората, на които принадлежат тези пари. А най-много от всичко искаме да узнаем как го е направил — как е успял да укрие парите толкова дълго. — Очите на Форман бяха неумолими и студени. — При това обединение — продължи той — МТК купува „Уест Корпорейшън“, нали? Очевидно е много важно. Хейс задейства адвокатите си само седмица след обявяването му. Знаеше ли го?

— Как бих могла?

— Новият му екип направи всичко възможно да издейства предсрочното му освобождаване и успя. Неприкосновеността на отношенията на адвокат с клиент… Никога няма да узнаем кой е наел тези нови адвокати, но който и да е бил, е искал Хейс да излезе от затвора поради някаква причина и причината е обединението.

— Но ние го оповестихме преди девет месеца.

— И точно оттогава те се опитват да издействат предсрочното му освобождаване. Вашите компютърни системи ли ще станат част от МТК или обратното?

— Разбирам накъде биеш. Всичкият хардуер е при нас, ако това те интересува и имай предвид, че това е поверителна информация, така че по-добре остави химикала. — Форман я послуша. — В момента сме в процес на бета-тест на периферната система. Нашите сметки преминават в техния хардуер. Окончателното обединение ще настъпи в неделя, в девет часа вечерта. — И аз отговарям за доставянето на продуктите за празненството, помисли си нелепо Лиз.

— Периферна система? За какво служи?

— Брокеражът и продажбата на дребно се управляват от три различни сървъра. Периферната система работи под Windows — тя е за продажбата на дребно и се използва от администраторите ни на сметки, от банковите касиери и други служители. Не е стопроцентово сигурна, но с нея се работи лесно. Управлението на сметките и преводите на пари се извършва под оперативната система UNIX, която е далеч по-сигурна. А информацията за банковите сметки — платежните баланси — се съхранява на два AS/400 — невероятно стабилни и надеждни IBM машини.

— Но вие само изпробвате периферната система?

— Офис пакетът с програми за Windows е последното нещо, което ще изпробваме. Там е най-вероятно да има грешки и проблеми. Специалистите приключиха работата си с другите два сървъра преди месеци. При тях не очакваме никакви изненади. Но защо се интересуваш от техническите подробности, Дани?

— Трябва да разсъждавам като Хейс. Трябва да се напъхам в неговата кожа. Значи твърдеше, че се налага ти да свършиш работата.

— Точно така.

— И какво те прави по-специална от другите? Като оставим настрана евентуалните лични взаимоотношения.

— Достъпът ми.

— Твоят пропуск?

— Да.

— Само ти ли имаш необходимия пропуск?

— Едва ли.

— Още колко души имат такъв пропуск?

Лиз беше инициаторът на срещата, а разговорът продължаваше да се върти около въпросите на Форман.

— Не съм сигурна.

— Не си сигурна или не искаш да ми кажеш?

— Ще трябва да ме разпънеш накръст, за да разбереш. Съжалявам.

— Не искаме да се стига дотам, нали? — Той я изгледа втренчено. Приятелските им отношения в миналото бяха забравени за момент. — Трябва ли да обяснявам защо Хейс се е обърнал първо към теб? — Дани замълча за миг. — Въпросът ми е достатъчно ясен, Лиз.

— А на мен ми е забранено да му отговоря. Подписах документи. Искаш от мен нещо, което не мога да направя — последствията ще бъдат повече от неприятни.

Форман остави почистения и сглобен пистолет на масата и бутна стола си назад.

Лиз наруши първа тишината.

— С обаждането си целях да те информирам, че съществува възможност да сключиш сделка с Дейвид.

— Целта на обаждането ти — поправи я Дани — е била да научиш какво знам.

— Той е ужасно уплашен в момента, затова реших, че ще поискаш да се възползваш от положението.

Гневът на Форман от отказа й да му даде исканата от него информация, изглежда, все още не беше утихнал.

— Лиз, аз съм на твоя страна. Не ме подлагай на излишни изпитания, за да разбера как работи системата. Да го разбера, е едно, а да спра Хейс — съвсем друго. Няма да успея да го направя, ако не знам всичко, което знае и той. А Дейвид е работил там, Лиз… в банката. И това затруднява допълнително работата ми. Как да предпазя другите хора, които имат такъв пропуск, при положение че не знам кои са?

— Ще трябва да ме разпънеш накръст.

— По дяволите! — Форман удари с юмрук по масата. Пистолетът подскочи. Лиз също. — Съжалявам — измърмори той, докато опитваше да се успокои.

Гневният му изблик я смути, защото й разкри една непозната страна от характера на Дани. Защо този случай беше станал толкова личен за Форман?

— Сключи сделка с него, Дани. Ако смяташ да ме използваш — давай. Ще ти помогна, за да осъществиш тази сделка.

— Ще видя какво мога да направя.

— Но го направи бързо, защото възнамерявам да разкажа всичко на Лу и после… Познаваш Лу.

— Дай ми един ден.

— Не мога. Трябва да му кажа тази вечер.

— Трябва ми време, за да уведомя шефовете.

— Същото важи и за мен в банката.

— Не ме притискай.

Тя му изложи условията си.

— Ще видя дали ще ми позволят да ти дам информацията, която те интересува… нашата поверителна информация… ако ми обещаеш да сключиш сделка с него.

— Ако намесиш Лу, той няма да допусне да се приближиш на по-малко от миля до Дейвид Хейс. Не се самозаблуждавай.

— Значи се налага да действаме бързо — предложи Лиз. — До края на деня все още остават няколко часа.

— Не знам за теб, но моите хора няма да се задействат толкова бързо. Все пак става въпрос за администрация, не го забравяй.

— Опитай.

— Като че ли имам друг избор — отвърна той с лека усмивка, подсказваща, че Лиз е спечелила първия рунд.