Ридли Пиърсън
17 милиона причини да умреш (21)

20.

Съботата преди галаприема и церемониалното преминаване на „Уест Корпорейшън“ в МТК се оказа най-дългият ден в живота на Лиз. Очакването да звънне телефонът; непрекъснато наблюдение от униформени и цивилни полицаи, някои от които се мотаеха във всекидневната й; изкушението да се обади на Кати и на децата, независимо от решението на Лу да не осъществяват никакви контакти с тях от страх Свенград да не открие по някакъв начин местонахождението им.

Единствената разтоварваща пауза за деня се оказа един инструктаж. Пахван Риз, шефът на „Специални операции“, помоли за среща с Лиз и Лу, за да обсъдят какво се очаква от нея, в случай че мафиотите й се обадят. Лу се съгласи на срещата, отчасти защото беше длъжен, отчасти защото Лиз търсеше начин да се отърве от скуката и еднообразието на очакването да се свържат с нея по телефона. Но основната причина Болд да приеме срещата беше желанието му да научи колкото се може повече за плана на Риз, за да го осуети. Ако съвместните усилия на сиатълската полиция и на Бюрото за криминални разследвания попречеха на Свенград да си върне парите, видеозаписът със сигурност щеше да стане публично достояние и да навреди, ако не и да сложи край на кариерите им. Освен това Майлс и Сара вероятно щяха да бъдат изложени на постоянен риск. Лу трябваше да се противопостави на собствените си хора, докато измисли начин как да защити семейството си. Ако междувременно успееше да надхитри Свенград — толкова по-добре. Но първо трябваше да научи какви са плановете на Риз.

Лу инструктира Лиз, преди да дойдат другите.

— Подготвям нещо.

— И аз така си помислих.

— Сложно е.

— Нали? — Иронията й достави удоволствие, въпреки че съпругът й като че ли не я забеляза.

— Ще трябва да изиграя собствените си хора. Разбираш това, нали?

Лицето й се намръщи загрижено.

— Не можеш да направиш такова нещо, Лу. Нито заради мен, нито заради когото и да било.

— А заради децата? — поинтересува се той. — Ще трябва да измамим всички хора, които ще бъдат в тази стая, затова е важно да им съдействаш за онова, което ти предложат. Това не означава, че наистина ще им съдействаш, но засега трябва да ги накараш да си мислят, че ще го направиш.

Тя кимна, изтръпнала от страх при мисълта, че Лу ще се обърне срещу собствените си хора.

— Не можем да имаме доверие на Дани Форман. Колкото по-надълбоко навлизам в тази история, толкова по-често срещам името му.

— И той ли ще бъде тук?

— Предполагам.

— Нали ти казах, че се държеше странно, когато ме посети — напомни Лиз.

— Работата е там, че не искам да издадем нещо на Дани или на другите; нещо, от което по-късно биха могли да се възползват или което да им подскаже какво замислям, така че засега ще те оставя в неведение за плана си, просто исках да си наясно.

— Разбрах.

Болд си пое дълбоко дъх и го задържа, и Лиз разбра, че се кани да й каже нещо важно. Усети как я обзема предчувствие.

— Но трябва да знаеш, че снощи двамата с Ла Моя задържахме Хейс — заяви той.

На Лиз й прималя и изгуби дар слово.

— Задържахме го, но не го отведохме в управлението. Измъкнахме го от трудна ситуация и се надявам, че той ще ни се отплати, като ни съдейства. Ще видим.

— Измъкнал си го от трудна ситуация. Това ли ми казваш?

— Колкото и невероятно да звучи, е точно така.

— И не сте го завели в управлението? Как да го разбирам?

— Намислил съм нещо.

— Никога не съм се съмнявала в това, Лу. Само съжалявам, че…

Болд я прекъсна:

— Планът ми е рискован. Ако трябва да съм съвсем откровен, шансът да проработи, е минимален. Но засега е всичко, с което разполагам. И вече съм го задействал.

— Ако трябва да съм съвсем откровен — повтори тя думите му с отчаяна нотка в гласа. Именно нейната липса на откровеност беше струпала тези проблеми на главата му. В този момент Лиз изпитваше ненавист към себе си.

За нейна изненада срещата се ръководеше от мъж на име Марк О’Брайън. Тя не си спомняше да го е виждала преди и присъствието му възстанови усещането за насилие над личността й — този непознат, поне в съзнанието й, беше установил контрол над живота й и бе тук, за да й диктува какво да прави и как да го направи. О’Брайън имаше румени бузи и месест нос и Лиз лесно можеше да си го представи как седи в някоя ирландска кръчма с халба бира в ръка. Гръмкият му глас беше в синхрон с прекалено самоувереното му държание. Той приличаше на човек, който, ако се намираше на потъващ кораб, щеше да съобщи на всеослушание, колко е прекрасен денят за плуване. Заместник-ръководител на срещата пък беше Пахван Риз, тъмнокожият малайзиец, който следеше всяка реакция на Лиз, всяко нейно движение с проницателните си зелени очи, като котка, наблюдаваща семейното куче.

Лу, Джон Ла Моя и Дафни Матюс седяха сковано на един диван с психоложката по средата, наредени като кукли Кюпай^[1] на селски панаир. Маги, невръстното дете, което се намираше под опеката на Матюс, спеше в кухнята на подвижна седалка, закрепена между два стола, и новата и майка обръщаше натам глава при всеки по-необичаен звук. Дани Форман, с изтерзан вид и два бинтовани пръста на лявата ръка, се беше разположил на едно канапе до стената срещу стълбите, водещи към втория етаж на къщата. Там, невидим за останалите, един полицай седеше до прозореца и наблюдаваше улицата. Още една обида, с която Лиз не можеше да свикне — охраняването на крепостта. Форман се бе навел напред, опрян на дебелите си бедра. От време на време вдигаше глава, сякаш се канеше да заговори, но очевидно не намираше достатъчно сили да го направи.

Лиз знаеше, че ако зависеше от Лу, Дани нямаше да присъства на срещата. Но, както й бе обяснил, не можеше да попречи на Бюрото за криминални разследвания да вземе участие в инструктажа, защото разполагаше само с косвени улики срещу чернокожия мъж, а и процедурата по обвиняването на едно ченге от друго ченге отнемаше ужасно много време и не можеше да приключи без намесата на някой голям шеф. А Лу не искаше да се стига дотам, не и при положение, че смяташе да измами собствения си отдел.

Риз обяви:

— Събрали сме се тук, защото очакваме предстоящата обмяна на пари в резултат от обединението на банките да предизвика опит през следващите двайсет и четири до трийсет часа присвоените седемнайсет милиона да бъдат преместени от „Уест Корпорейшън“. А това очевидно ще стане с вашето участие — обърна се той към Лиз. — С вашето съдействие.

О’Брайън каза:

— Смятаме, че или ще осъществят контакт с вас, или ще ви отвлекат.

Заяви го на висок глас и по начин, който прозвуча на Лиз възмутително безпристрастно. Тя усети как нагоре по ръцете й плъзнаха тръпки.

Риз очевидно също усети безразличието на мъжа. Той понижи глас и продължи, като гледаше Лиз право в очите:

— Не знаем къде, нито кога. Не знаем как. Не сме достатъчно умни, за да предвидим ходовете на противника. Единственият ни коз сте вие, госпожо Болд, и е крайно време да установим някакви основни правила.

Лиз се бе надявала да присъства тук като зрител, като слушател, да не взема директно участие в тази среща, а да остави Лу да говори вместо нея. Но сега усети как устата й се раздвижва и думите се изсипват навън:

— Да… е… не знам колко от вас някога са били в другия край на подобно наблюдение, но аз го намирам за клаустрофобично, досадно и потискащо. Така че колкото по-бързо приключи, толкова по-добре.

Риз и О’Брайън изложиха няколко възможни версии за нейното отвличане или участие.

Лиз вметна:

— Не забравяйте, че има още поне четирима души с достъп до компютрите IBM AS/400.

— Детектив Форман? — изрече въпросително Пахван Риз.

Дани Форман се съживи като една от онези играчки на Майлс, които реагираха на звук. Лу бе споменал, че чернокожият мъж е бил измъчван за втори път, но по него нямаше никакви видими следи от нови изтезания.

— Лиз, бюрото следи онези от вас, които имат достъп до сървърите, от деня, в който освободиха Хейс под гаранция. Ти и Лароса сте единствените, с които са осъществили контакт, а Лароса сега е в спешното отделение и не им върши работа. Не казвам, че не държим под око останалите. Наблюдаваме ги. Но залагаме на теб. — Главата му отново клюмна като на заспала кукла. Той гаврътна кафето си, сякаш беше сок.

— Приемаме, че вие сте тяхната мишена — заключи О’Брайън. — Не забравяйте, че ще ви заменим с някой от нашите хора, така че вие сте извън всякаква опасност. Но трябва да вземем предпазни мерки. Основната ни грижа е какви действия да предприемем като екип и вие в частност в случай на ИВК. Да ви инструктираме какво да правите.

ИВК, или изгубване на всякакъв контакт. Лу й беше разяснил някои от най-често използваните съкращения, които до едно й се струваха детински и ненужни. Те гледаха сериозно на секретните кодове, но на нея й се виждаха смешни — като група деца, които са се събрали в къщичката си на дървото и планират нападение. В началото на срещата О’Брайън беше изложил трудностите около наблюдението и ситуациите със заложник, като наблегна на възможността екипът, който наблюдава Лиз, да я изгуби в даден момент. В мига, в който той го изрече, тя осъзна, че една пешка няма друг избор, освен да се придвижи натам, накъдето пожелае играчът.

— Ако нося в себе си едно от онези проследяващи устройства, те ще ме претърсят и ще го намерят, нали? Искам да кажа, ако допуснем, че те разберат, че са хванали погрешната жена и после по някакъв начин успеят да се доберат до мен.

Риз й обясни, че има по-малки устройства за проследяване, които могат да бъдат сложени в сутиен или в подгъв на дреха, в тока на обувка, в бельото или дори в самата нея, при което тя си помисли за телесните си отвори и за миг й прилоша.

Малайзиецът добави:

— Но обсегът на миниатюрните предаватели е по-малък. — Прозвуча така, сякаш й рекламираше прахосмукачка.

— Тогава сложете един такъв в дрехите ми. Нямам нищо против.

— Добре — съгласи се Риз.

Лу я погледна с възхищение. Тя оцени жеста му, но разбра, че съпругът й няма представа какво изпитва в момента.

— Разполагате със следните възможности за действие — намеси се О’Брайън. — Да играете по техните правила, докато всичко приключи; да се опитате да ни издадете местонахождението си или…

— Да избягаш — прекъсна го Ла Моя.

— Опитът за бягство не е сред възможностите й — възрази Матюс. — Просто няма начин да избяга без чужда помощ от една организирана престъпна групировка.

Лиз и Лу се спогледаха отново. Нима съпругът й не й предлагаше именно това? Не беше ли планът му точно такъв?

Думите пак излязоха сами от устата й:

— Казвате, че това не е реално. — Изрече го като твърдение.

Матюс отговори деликатно:

— Обмислянето на бягство, фокусирането върху него не е възможно. Те ще очакват именно това. Ситуациите със заложник изискват отвлеченият индивид да разхлаби хватката на похитителите. Можеш да постигнеш това, като правиш каквото ти нареждат. Като им съдействаш, а не като не изпълняваш нарежданията им. Изненадай ги с желанието си, с готовността да им сътрудничиш. Доказано е многократно, че това е най-ефективният начин един заложник да си осигури достатъчно физическа свобода и емоционална неангажираност, за да възобнови наблюдението или да осигури възможност за интервенция.

— Например оставянето на отворен телефон — обади се Риз. — Ако подозираме, че се намирате в определен район, ще следим именно за неща от този род — телефонна линия, оставена отворена за минута или повече.

О’Брайън добави:

— Можете „случайно“ да пуснете касетофон или телевизор прекалено високо. Ако ви вкарат в кола, можете да изгасите мигачите, като се извините.

— Ако не вали, пуснете чистачките на задното стъкло — предложи Риз. — Хвърлете някакъв отпадък през прозореца. Всички тези неща могат да ни помогнат да ви открием.

— Но това, което не бива да правите — намеси се Матюс, — е да опитвате нещо прекалено явно — да наберете номера на лейтенанта или 911 от стационарен или мобилен телефон. Така само ще се изложите на риск. Не го правете, дори и да ви се открие такава възможност.

— Но имайте предвид — прекъсна я Риз, — че ако наберете 911 от стационарна телефонна линия, дори и да затворите незабавно, ние ще сме засекли обаждането ви, така че не се придържайте чак толкова стриктно към това, което ви каза Матюс. Същото е и ако се обадите от платен телефон, от телефона на кола или от клетъчен телефон — продължи той, като гледаше психоложката, — от всеки телефон, до който можете да се доберете.

Лиз отбеляза противоречието, като взе страната на Дафни. Риз и О’Брайън звучаха така, сякаш искаха по-скоро да заловят мафиотите, отколкото да я защитят.

— Опитайте се да избягвате големи навалици от хора, когато е възможно — каза О’Брайън. — Ако ви накарат да отидете някъде, а това е много вероятно, пресичайте на червено, нарушавайте правилата за улично движение, използвайте стълбищата и избягвайте тълпите. Тези обикновени дребни неща ще ни помогнат да ви проследим по-лесно.

— Компютрите — обади се внезапно Форман от канапето си. Той беше разкрил на Лиз какво искат с Гийзър — да прехвърли парите в правителствена сметка, независимо от това какво хора като Риз й казват да направи.

— Да! — съгласи се Риз. — Ако се наложи да влезете в сървъра, ще ви помоля да напишете или Майлс6, или Сара4 вместо вашата парола. Сървърът няма да ви позволи достъп, но вие ще опитате отново, този път с истинската си парола, и ще влезете вътре. По този начин ще изпуснете кърпичка, която да проследим.

— Кърпичка? — учуди се Лиз, която не схващаше каква е аналогията. Тя се почувства като викторианска жена, опитваща се да привлече внимание.

— Можем да ви кажем повече, но после ще трябва да ви убием — пошегува се О’Брайън, без да се замисли. Коментарът накара всички в стаята да се умълчат. Той се извини и каза: — Смятаме, че Хейс може да изтрие записа на всичко, което ви накара да направите, докато сте в сървъра. Ако ни сигнализирате навреме, като напишете Майлс6 или Сара4, ще имаме много по-голям шанс да проследим какво правите на компютъра. — Тя положи усилие да не поглежда към Лу. — Това има нещо общо с IP адресите в интернет и с други неща, които дори не разбирам, но от отдел „Измами“ ни заявиха съвсем ясно, че за да имат някакъв шанс, трябва да ни дадете предупредителен сигнал.

Риз повтори:

— Майлс6 и Сара4, пишат се, както се изговарят, с цифрите отзад. Решихме, че ще ги запомните лесно. Щом напишете някое от двете за парола, ще ви проследим.

— Това е като да развиваш намотана на кълбо връв, докато вървиш през лабиринт — обади се Форман, като вдигна отново глава и срещна погледа й.

Той не искаше тя да им даде тази връв, по която да я проследят. Искаше да постъпи така, както й беше казал. Лиз разбра посланието му. И откри, че е въвлечена в двубой на погледи с чернокожия мъж.

Матюс се намеси:

— Нуждаете се от почивка. Стига толкова инструкции.

Не след дълго всички бяха напуснали къщата. Двамата с Лу събраха празните чаши от кафе.

— Е? — попита съпругът й.

— Уф — изпъшка тя.

Лу пусна музика — някакъв тъжен джаз — стисна я внимателно за лакътя и я отведе в един закътан ъгъл на стаята, където някой трудно би могъл да ги види през прозореца. Когато й заговори шепнешком, Лиз потръпна.

— Представям си как се чувстваш.

— Не много добре — отвърна тя.

— Наистина ли е възможно да проследят действията ти, когато влезеш в сървъра на банката?

— О, да. Ако има програма за проследяване на клавишите, ще могат да засекат всеки клавиш, който натисна.

Той обмисли чутото.

— В такъв случай, каквото и да правиш, не използвай паролите, които ти казаха. Не трябва да задействаш проследяването по клавиши.

— Те не познават Дейвид — заяви тя и веднага съжали за интимността, която се долавяше в изказването й.

Болд я погледна в очите. Лиз видя зле прикритата му болка.

Тя обясни:

— Той е прекалено добър програмист, за да остави всичко да се провали заради човешка грешка. Да, всеки, който иска да използва AS/400, първо ще трябва да въведе правилната парола, а за прехвърлянето на парите ще са необходими информация за рутера^[2] и номерът на банковата сметка, като този номер може би ще трябва да се въведе ръчно. Но нима мислиш, че той ще позволи да се задейства програма за проследяване на клавишите? Категорично не. Аз му трябвам, защото пазачите ще ми позволят да вляза в стаята със сървъра и защото разполагам с парола, която ще ми позволи да вляза в самия сървър. Но смяташ ли, че ще позволи на софтуерната им програма да запише номера на сметката, който ще въведа? Той не е толкова глупав, Лу. Дори и да напиша една от онези пароли, Дейвид вече ще е измислил начин да неутрализира програмата. Повярвай ми, те не могат да се мерят с него. — Тя добави: — Като казвам това, не искам да те засягам.

— Радвам се да го чуя — отвърна Болд, но гласът му потрепери, издавайки истинските му чувства.

— Видя ли как ме изгледа Дани? Продължава да очаква от мен да прехвърля парите на сметката, която той ще ми посочи.

— Не ме тревожи Дани. Тревожи ме мисълта, че който и да ти даде номера на сметката, ще трябва да поеме риска ти да го запомниш. По телефона, на лист хартия — няма значение как ще го получиш, но те не могат да си позволят да си го припомниш по-късно.

— Обикновено банковите номера са много дълги — отвърна тя.

— Няма значение. Ти си банков служител. Не могат да пренебрегнат факта, че си свикнала да помниш такива номера. А ако запомниш номера на тази сметка, по-късно парите могат да бъдат проследени и намерени, нали така?

Лиз кимна, като веднага осъзна подтекста и защо съпругът й не иска да го изрече на висок глас.

— Стига да съм жива, за да го повторя.

Лу не погледна към нея, нито отговори на коментара й. Вместо това се обърна и промърмори, че се нуждае от чаша чай.

И тя разбра, че през цялото време той се е страхувал именно от това.

* * *

— Ще поговорим ли за плана ти? — попита Лиз, докато седяха около кухненската маса и ядяха сандвичи с шунка.

Лу си беше останал у дома след срещата — нещо, което тя не очакваше и което й подейства успокоително. Отначало реши, че е уморен и се нуждае от почивка, но после разбра, че греши — Лу прекара цели два часа, надвесен над една жълта тетрадка.

— На всички им е ясно, че ще бъдеш изложена на огромен риск. Знаем със сигурност, че моите хора ще очакват от мен да настоявам някой да те замести. И аз, разбира се, ще го направя. Всъщност вече го сторих. И те никога, дори и след милион години, няма да повярват, че ще се погрижа да ги измамиш.

— Значи ще очакват някоя жена — таен агент, да изиграе моята роля, а ние ще се преструваме, че сме съгласни.

— Точно така. Всичко друго би изглеждало подозрително.

— Значи става дума за нещо като състезание.

— Ако изиграем картите си правилно, наистина ще се получи състезание. Истинската Лиз побеждава мнимата Лиз и влиза в AS/400.

— И как ще го осъществим?

— Ще ги победим още на старта. Ще направим нещо неочаквано — нещо, което не са планирали. Не е лесно да ги измамим. Не и когато разполагат с поне дузина полицаи под прикритие, които следят всеки наш ход. Но аз познавам подготовката им. Знам за какви непредвидени ситуации са подготвени. Най-голямата ни грижа е Свенград. Той изгуби Хейс и софтуера, изгуби всичко. Ясмани знае, че ти трябва да извършиш прехвърлянето на парите. Неизбежно е да не се опита да установи контрол над теб. Не забравяй, че освен Ла Моя никой от хората, които бяха тук този следобед, не знае, че държа Хейс в ръцете си.

— Гейнис знае — напомни му тя и веднага съжали, когато видя реакцията на Болд.

— Е, тя не присъстваше на срещата, пък и така или иначе е на наша страна.

Лиз не беше сигурна защо го поправя по този начин, но го правеше често. За да вземе надмощие? Да му покаже кой мисли по-ясно? Да бъде забелязана? Отначало винаги й се струваше правилно да го поправи, но няколко секунди по-късно обикновено я обземаше желание да пропълзи някъде и да се скрие, осъзнавайки, че е избрала неподходящ момент. Тя му се извини, като каза:

— Непрекъснато правя така и не знам защо.

Лу примигна, вероятно поразен от откровеността й.

— Ще се справим.

— Мислиш ли?

— Арестуването му го направи по-човечен в очите ми. — Нямаше съмнение кого има предвид. Той продължи да говори, като й описа как задържането на Хейс бе предизвикало в него чувство на превъзходство, но бе поставило под съмнение моралното му превъзходство — че той работи на страната на доброто, а Дейвид — на злото.

Тя искаше да му каже, че не трябва да излага на риск кариерата си, като се опитва да изиграе собствените си хора, но вече беше късно. Ако видеозаписът станеше достояние на медиите, кариерата и семейството й щяха да пострадат, но ако го хванеха, че мами хората си, Лу щеше да изгуби пенсията си. С действията си Лиз го бе поставила в невъзможно положение и сега искаше да му помогне да се измъкне от него. Тя му го каза, като се опита да му покаже колко искрено се разкайва.

— Не мисля, че този проблем може да бъде разрешен с помощта на тетрадки.

— Ще се изненадаш. Тетрадките могат да бъдат много полезни — констатира Болд.

— Шегуваш ли се?

— Ти как мислиш?

— Една жена ще заеме мястото ми. Осъзнаваш ли на каква опасност ще я изложим? — попита Лиз, като този път даде израз на гнева си. — Няма значение какви секретни кодове мога да използвам, за да оставя трохи на твоите хора. Ами тя? Тя какви кодове ще използва, когато тези хора, които според теб и другите са толкова опасни, разберат, че са хванали погрешната Лиз Болд?

Лу вдигна тетрадката. Тя видя някакви надписи, кутийки и стрелки — сложна диаграма, продукт на едно неспокойно съзнание.

— Най-добрата защита е добре организираното нападение — заяви Болд.

— Стига с тези недомлъвки. Нищо не схващам.

— Никога няма да се стигне дотам.

— Докъде?

— Някой агент да заеме мястото ти. Съгласен съм с теб. Не можем да допуснем подобно нещо.

— Можеш ли да го предотвратиш?

— Когато му дойде времето.

— Но те вече са подготвили всичко. Разполагат с човек, който е готов във всеки един момент да заеме мястото ми. Така казаха, нали? Да не съм пропуснала нещо?

— Те очакват да получиш обаждане. Подслушват домашния ни телефон и мобилните ни телефони. Щом ти се обадят, ще преминат към действие. Ако е възможно, ще извършат подмяната тук, в къщата; ако не е — ще го направят на улицата.

— Но как ще го предотвратим? — попита Лиз, все още озадачена.

— Ти поръча да доставят костюма в службата ми, нали?

— Да. — Трябваха й няколко мига, докато осъзнае, че това не е било въпрос, а обяснение. — Костюмът — изрече тя.

Лу й посочи една кутийка в горната част на тетрадката, очертана толкова дебело, че мастилото се бе размазало.

— Всичко започва с костюма.

Лиз не бе съвсем сигурна какво означава това, но разбра, че в момента Лу й разкрива плана си. Беше намерил някакъв изход от ситуацията, макар и трудно постижим. Тя се постара да повярва в успеха на плана му, защото нямаше друг избор. Болд я запозна с началото на представлението и Лиз обеща да изпълни дословно инструкциите му, въпреки че й се сториха безсмислени. Последната част от представлението, вътре в банката, беше изцяло нейна.

— Довечера няма да мигна — заяви тя.

— Да — съгласи се Лу. — Знам.