Ридли Пиърсън
17 милиона причини да умреш (22)

21.

В неделя сутринта Лиз отиде на църква, а Болд я придружи, защото искаше да е близо до нея и защото искаше да я пази. Въпреки възраженията си, тя взе мобилния си телефон, настроен да вибрира, ако някой позвъни, и двамата седнаха до пътеката, така че Лиз да може да излезе по-бързо навън, ако се наложи.

Лу хареса литургиите, защото вместо свещеник имаше двама четци и проповедта представляваше цитати от Библията и интерпретации, а не поучения от амвона. Химните, изпети силно, го накараха няколко пъти да настръхне, защото възхваляваха любовта и обещаваха надежда. От всички скъпи за лейтенанта неща, надеждата може би му беше най-скъпа. Той се замисли върху мотивацията си да стане полицай и разбра, че в нея най-важни са били надеждата, вярата в моралния кодекс и осъзнаването, че някой трябва да поддържа този кодекс. Другите ченгета имаха убити братя, изнасилени сестри, изпотрошени от вандали домове и всевъзможни други основателни причини да постъпят в полицията. Но не и Болд. Църквата и нейните енориаши олицетворяваха обществото, което той искаше да защитава. Така че литургията за него бе изпълнена с ирония, защото човекът, който се нуждаеше най-много от защита, беше собствената му жена, чиято изневяра църквата щеше да определи като грях.

През последните няколко дни лейтенантът бе проявил разбиране към грешките на Лиз, което правеше времето им заедно поносимо. Той усещаше, че прошката все още е далечна — като светулка в края на дълъг тунел — но е необходима стъпка към пълното възстановяване на отношенията им. Независимо дали с Лиз щяха да се заобичат отново, те не искаха да разрушат семейството си.

— Какво щеше да стане, ако бях получила обаждането снощи? — попита тя, докато ядеше салата в едно заведение за бързо хранене.

— Не го получи.

— Но ако бях?

Той сви рамене.

— Щеше да хвърлиш зара и да разчиташ на късмета си.

— Не бяхме подготвени.

— Костюмът е бил доставен в офиса ми още в петък вечерта. Проверих — каза Лу, когато видя любопитния поглед на Лиз. — След разговора ни снощи реших, че ще е по-добре да проверя.

— И защо е толкова важен? — попита тя. — Костюмът? Или няма да ми кажеш?

— Вече ти казах достатъчно.

— Извинението ти не струва.

Той опита салатата си. Стори му се малко по-пикантна от необходимото.

— Сложили са прекалено много аншоа.

Лиз го изгледа през масата, ядосана, че е сменил темата.

— Та бяхме ли готови? Ако бях получила обаждането?

— Единственият проблем беше, че в неделя не извършват доставки. Трябваше да измисля нещо. Джон ще ни помогне. Пък и те може изобщо да не те потърсят. Може би ти ще служиш само за отвличане на вниманието. Може би в същия този момент някой в банката извършва трансфера на парите.

— Щеше да си чул, ако е така, не мислиш ли? — Тя звучеше силно обезпокоена и Болд осъзна, че вече проявява характерните черти на заложник, показвайки, че ако някой заеме мястото й, вместо облекчение, ще изпита разочарование.

— Така е — призна той, като се разтревожи отново за нея. Загрижеността му идваше на вълни, но Лу забеляза, че с всяка секунда вълните стават все по-високи. — Ако обаждането бе станало по-рано, планът ми нямаше да проработи. — Вече бяха уговорили подробностите. Тя щеше да се включи в играта под смаяния поглед на отдел „Специални операции“. Ако всичко минеше добре, Дафни Матюс щеше да заеме мястото й за няколко минути. Някога Болд би приветствал тази мисъл. Но сега само осъзна каква болка му носи подобна фантазия.

— За какво мислиш? — попита го Лиз. — Съвсем се умълча.

Повече от шест години таеше в себе си тази тайна, но сега му се стори, че няма смисъл да я крие повече. Лиз му бе разкрила изневярата си, защото не беше имала друг избор. А Лу бе продължил да се прави на благочестив, въпреки че и той си имаше своите малки грехове.

— Жената, с която спах… през нощта, в която бяхме разделени…

— Не ти се сърдя — прекъсна го тя. — Аз ти изневерявах с Дейвид. Ти беше наранен. Вече се разбрахме по този въпрос.

— Беше Дафни — изрече лейтенантът, назовавайки за първи път името на партньорката си.

По лицето на Лиз се изписа шок. Тя подпря внимателно вилицата си на ръба на чинията, а по масата потече сос от парченцата салата, които все още бяха забодени на нея. „Прекалено пикантна е“ — помисли си той мимоходом, когато Лиз му се извини и отиде до тоалетната.

Минаха цели десет минути, преди да се върне при масата със зачервено лице и шия — сигурен белег, че е плакала. Лу беше платил сметката. Тя остана права до масата, като дори не понечи да седне на стола си.

— Готов ли си? — Лиз се обърна към вратата, без да изчака отговора му и той тръгна след нея.

Нямаше намерение да се поддава на опита й да го накара да се почувства зле, че й е казал истината. Според него моментът и мястото бяха съвсем подходящи за откровението. Болд чувстваше, че трябва да обясни готовността на Дафни да вземе участие в предстоящите събития, като изложи себе си и работата си на риск; чувстваше се длъжен да бъде също толкова искрен със съпругата си, колкото тя — с него, а по-подходящо време за подобни откровения нямаше да има. Мигът на истината идваше, когато човек най-малко очаква, а неговият миг беше дошъл в едно заведение за бързо хранене след божествена литургия и красиви химни, призоваващи към изкупление. Другата причина да бъде откровен с нея, която той не смееше да сподели, беше жизненоважна. До края на нощта можеше да се озове в затвора, а ако го арестуваха, единственият човек, на когото можеше да разчита да продължи борбата вместо него, оставаше Дафни Матюс, и Лиз трябваше да разбере какво ги свързва с нея. Истината не можеше да нарани никого. Като казваме истината, силата ни не намалява. Един от четците бе прочел по време на службата този откъс от Библията и Лу внезапно осъзна колко болезнено понася Лиз бремето на искреността си, докато той пазеше тайната си. Но повече нямаше да е така. Не й бе казал за Дафни, за да я нарани, каквото и да си мислеше тя. Беше го споделил, защото имаше лошо предчувствие за предстоящите събития и искаше да й разкрие всичко, преди да са се прибрали.

След като се върнаха у дома, Лиз прекара първите няколко часа в спалнята, където Болд я остави да преодолее на спокойствие мъката си.

Показа се от спалнята само веднъж, като застана на прага и му заяви:

— Добре направи. Имам предвид, че ми каза. Това е мой проблем, не твой.

— Ако наистина смяташ така, значи сме в беда.

— Ако си мислиш, че вече не сме в беда, дълбоко се заблуждаваш — не му остана длъжна тя. — Дани Форман спомена, че ще ми се обадят в неделя вечерта. Тази вечер. Ще ми обяснят как да взема софтуера на Дейвид, за да извърша трансфера и парите да отидат в правителствена сметка.

Лу беше очаквал, че разговорът им ще се задържи върху кратката му афера с Дафни Матюс — че Лиз ще го накара да съжалява за стореното. Но сега разбра, че тя търси изход от това блато, като същевременно се опитва да си изясни какво се очаква от нея. Той й обясни:

— Дани е този, който ще ти се обади. Софтуерът би трябвало да е в него. Предполагам, че именно той ме прати да гоня вятъра. Електронният бележник, който е държал по време на разговора ви, е имал безжична връзка с интернет. Той е следял придвижването ми с колата онази нощ. Според Гийзър между него и Форман няма никакво споразумение, което означава, че или Гийзър лъже, както ти е казал Дани, или Дани се прави на Самотния рейнджър, за да извърши необходимите му арести и да възстанови парите. Третата възможност е Дани да планира преждевременното си пенсиониране, като задържи парите за себе си. Но не ми се вярва да е така. Единственият недоволен от изчезването на Хейс е Свенград — човекът, който дърпа конците и който иска да прехвърлиш парите само и единствено в сметката му.

— Но коя сметка? Къде е номерът й? Досега трябваше да ми го е дал.

— Не може. Свенград знае, че Пахван ще го научи по някакъв начин и че после няма да може да се отърве от нас. Прекалено умен е, за да допусне такава грешка. Така че въпросът е как и кога ще ти даде номера на сметката.

— И защо все още не се обажда.

Лу усети внезапен пристъп на горещина, сякаш бе хванал с ръка случайно оголена жица. В съзнанието му нахлуха спомени за предишни разговори, като подпочвена вода, излязла на повърхността по време на наводнение. Той отговори:

— Защото знае, че ти не си в банката… и не се намираш близо до сървъра. — Изведнъж проумя всичко.

— Той ме наблюдава? Наредил е да ме наблюдават? — Лиз се огледа, сякаш очакваше да види веднага как някой я следи отнякъде.

Парчетата на пъзела си дойдоха на мястото и Болд разбра истината. Той изпита огромно чувство на облекчение, замисли се върху случайността и се запита дали някой от двамата с Лиз щеше да направи това откритие, ако не й бе признал за връзката си с Дафни.

Лейтенантът заяви:

— Слушай внимателно какво ще ти кажа.