Ридли Пиърсън
17 милиона причини да умреш (17)

16.

Почукването по задната врата прозвуча като изстрел, изкънтя и накара Лиз да подскочи като ударена от ток.

— Всичко е наред — успокои я Боби Гейнис, която беше пъхнала миниатюрната слушалка на едно уоки-токи в ухото си. — Това е полицай Форман от Бюрото за криминални разследвания. Аз ще отворя. Вие останете на мястото си.

Лиз беше направила чай „Ред Зингър“ и за двете и на светлината на лампата видя как парата се вие и изчезва на няколко сантиметра над чашата. Тя се чувстваше по същия начин — колкото по-дълго отсъстваше Лу, толкова повече намаляваше енергията й. Първо децата, а сега и съпругът й. Имаше чувството, че цялата любов в този дом си е отишла. Тя духна чая си, отпи и върна чашата върху подложката, като забеляза лекото треперене на ръката си и се зачуди колко ли още ще успее да издържи.

Чу плътния глас на Дани Форман и мелодичното чуруликане на Гейнис и миг по-късно трясъка на затворената врата. Форман влезе във всекидневната и попита дали може да му отдели минута. Държеше в ръката си нещо подобно на електронен бележник и когато седна, го остави в скута си. Изглеждаше уморен и изтерзан. Той погледна към чашата на Боби Гейнис, взе я и отпи от чая, наслаждавайки се на вкуса му. Безочливостта му обезпокои Лиз и тя си помисли, че това сигурно е някакъв знак, сигнал, който би трябвало да й подскаже нещо повече.

— Откъде да започнем? — попита Форман и я погледна над ръба на чашата, докато отпиваше шумно втора глътка.

— Лу не е тук — съобщи му тя.

— Знам всичко.

— А аз не.

— Той е зает.

— Е, това определено изяснява нещата.

— За нас е по-добре, че е зает.

— Така ли?

— Това, което възнамерявам да ти кажа, е строго поверително. Подозирам, че един банков служител като теб знае всичко за поверителността и мога само да се надявам, че въпреки предполагаемата ти вярност и преданост към съпруга ти, наистина ще го запазиш в тайна.

— Разбрах намека. — Нарочно не заяви направо, че е съгласна. Лу я беше предупредил, че Дани ще поиска да се срещне с нея; беше й непонятно как успява да предвиди подобни неща, но сега се радваше, че мъжът й има такава способност.

— Това засяга всички ни, Лиз, и не може да бъде понесено лесно.

— Мислиш, че мога да понеса каквото и да било лесно?

Форман я изгледа равнодушно.

— Знам колко болезнено е миналото за теб, Дани. Както и за мен. И двамата страдаме. Но трябва да си наясно, че няма да помогна нито на теб, нито на Лу, нито на който и да е друг в това разследване заради самото разследване. Искам да спра да страдам. Само това искам. Така че, ако търсиш помощ от мен, значи си си загубил напразно времето.

— Двамата с Пол Гийзър сме виновни за изчезването на Дейвид Хейс — каза внезапно чернокожият мъж и тя започна да се задушава, сякаш бяха стегнали гърлото й с въже. Той продължи: — Трябваше да го предпазим от посегателствата на главния играч, един човек, за когото по-добре да не знаеш нищо. Трябваше да го направим. Хейс искаше да сключи сделка с нас и да стане щатски свидетел — но ако ти, Лу или някой друг попита Пол за това, гарантирам ти, че той ще се направи на сержант Шулц^[1]. Ще отрече, че има нещо общо с изчезването му. Хейс е съгласен да ни предаде липсващите пари и човека, на когото са били. Предполагаме, че си била сплашена или от Хейс, или от този по-голям играч. Не е нужно да го потвърждаваш, просто искам да знаеш, че единствената причина, поради която решихме да оставим Лу в неведение за плановете ни, е убедеността ни, че си била сплашена. Лу се придържа толкова стриктно към правилата, че едва ли би се съгласил да те остави да извършиш вместо Хейс необходимите операции с онзи софтуер. А аз съм тук, за да те помоля да направиш именно това. Скоро този софтуер ще се озове в Хейс. Тогава можем да насочим парите към някоя правителствена сметка. Ще прехвърлиш парите на правителството, вместо да рискуваш да изчезнат отново. Направи го и всичко ще приключи. Хейс ще бъде оправдан, играчът ще изчезне, а животът ви отново ще се върне към нормалния си ход. — Той направи пауза, за да й даде възможност да осмисли сценария. — В неделя вечерта, преди обединението, ще получиш инструкции или по домашния, или по клетъчния си телефон. Изпълни ги дословно и всичко ще приключи.

Лиз не знаеше какво да му отговори. Сърцето й препускаше лудо в гърдите й, сякаш беше тичала или преплувала под вода огромно разстояние и едва сега бе спряла да си поеме дъх.

— Инсценирахме едно кърваво местопрестъпление — продължи чернокожият мъж.

— И повикахте Лу да го види.

— Трябваше да изглежда убедително. Ако Лу повярваше, че е истинско, което, струва ми се, стана, щяхме да си осигурим защитен периметър.

— И ми го казваш, защото… — Тя потърси скритата в думите му логика, после отговори сама на въпроса си: — Защото, въпреки номера на сметката, който ще ми дадат, ти искаш да прехвърля парите в правителствената сметка, която ще откриеш.

— Точно така.

— Щеше ли да оставиш Дарлин да направи нещо такова?

— Ако съществуваше някаква опасност за теб, нямаше да те карам да го правиш. Би трябвало да го знаеш, Лиз.

Тя изсумтя неволно.

— Не ти вярвам. Мисля, че ще сториш всичко необходимо, за да получиш тези пари, независимо каква е мотивацията ти.

Видя как ноздрите му се разшириха от гняв и как положи усилие да се овладее. Форман не можеше да си позволи да даде воля на емоциите си, да й повиши глас. Сдържаността му оказа странен ефект върху нея — прогони чувството й на безпомощност. Той се нуждаеше от нея. Всички се нуждаеха от нея. Тя и достъпът й до компютрите AS/400 бяха ключови за разследването. Дани Форман щеше да направи всичко възможно да обезпечи участието й, дори с риск Лу да се намеси. Явно имаше работа с отчаян човек, предприел отчаяни действия. Лиз беше виждала стотици подобни ситуации по време на работата си в банката и обикновено се възползваше от положението си. Докато Форман сдържаше емоциите си, тя възвръщаше силите си.

— Хейс смяташе, че може да ти се има доверие. Вероятно е грешал — заяви полицаят.

— Можеш да се справиш и по-добре, Дани.

— Колко далеч си готова да отидеш, Лиз? Какво си готова да пожертваш?

Въпросът му я накара да се замисли. Скандал. Неловко положение. Работата й. Семейството й. Тя откри, че е неин ред да прикрие чувствата си. По гърба й пропълзяха тръпки, защото осъзна каква огромна власт има върху този мъж и колко много е заложено на карта: оцеляването на брака и на семейството й.

— Не знам кого имаш предвид. Дейвид ли?

— Няма значение за кого говорим — отвърна Форман. — Най-важната е така наречената „есенция“. Онова, с което разполагат. Видеокасетата.

Лиз усети как се изчервява. Дани със сигурност беше гледал касетата, защото преди време е била в ръцете му. Беше я видял гола. Как върши разни неща. До този момент беше крила този факт някъде дълбоко в себе си и сега внезапното му осъзнаване я разтърси, дори я уплаши по някакъв странен начин. Форман беше видял и нейната „есенция“. Какво ли мислеше за нея? Дали не я виждаше без дрехи? Заета с… Тя усети как коремът я присви.

— Въпросът е — продължи той — дали Лу ще рискува кариерата си, за да те спаси? Мисля, че ще го направи.

При тези думи Лиз осъзна какво се крие зад поведението му. Дани Форман изпитваше негодувание срещу съпруга й, може би защото неговата жена не беше успяла да се спаси като нея от рака, а може би и заради репутацията, която си бе извоювал Лу сред служителите на реда — че е един от най-добрите и най-съвестни полицаи. Кариерата на самия Форман беше пострадала доста след смъртта на Дарлин.

Лиз каза:

— Лу никога не би нарушил закона, дори заради мен — и ти го знаеш. Това е, което те тревожи, нали? Не можеш да го убедиш да постъпи по този начин.

— Тук не става въпрос за Лу, а за теб. Ти можеш да го направиш. Можеш да се отървеш от тези хора. Аз и Пол Гийзър сме отговорът на проблемите ти, единственият начин да се измъкнеш от тази каша. Обещавам ти. Помисли върху нещата, които ти казва Лу, и пак ще стигнеш до същото заключение. Докато Дейвид Хейс работи за нас, ние контролираме положението. Не Лу, нито самият Хейс.

— Значи измамихте Лу с касапницата в хижата, за да… Какво? Да задържите честния полицай извън вашата игра?

— За да не изтече информация — отговори Форман. — Трудно е да запазиш една тайна, когато я знаят повече от трима души.

— Наистина ли си мислиш, че няма да кажа на Лу?

— Смятам, че ще направиш необходимото. Лу е ченге, при това добро ченге, Лиз. Дай му подобна информация и ще се втурне да я разследва. Ще ти позволи ли да го направиш? Да приключиш с това? Съмнявам се. Но ако го направиш без знанието му, ако прехвърлиш парите в правителствената сметка, тогава всичко ще свърши. Името на играча е Ясмани Свенград, Лиз. Безскрупулен престъпник, който премазва всеки и всичко, изпречило се на пътя му. Той е един коравосърдечен кучи син. Ако искаш, питай Бет Лароса. Мислиш си, че ще успееш да се споразумееш с него? И какво ще стане, ако успееш? След като му върнеш парите, мислиш ли, че всичко ще приключи? Смяташ ли, че ще унищожи онази касета и ще забрави за нея? Той ще ви държи в ръцете си, теб и Лу. Ще знае къде е слабото ви място, защото вече ще го е открил. Освен това ще разполага с доказателства, че си му помогнала, и ще ги използва, за да те принуди да извършиш друг трансфер, друго прехвърляне на пари или пък да му откриеш фалшива сметка. Ще стане все едно си търкулнала камък по нанадолнище — никога няма да успееш да го спреш. Но аз мога да го спра вместо теб, Лиз. Аз, а не Лу.

— Мислиш ли, че мога да направя каквото и да било, без половината управление да го узнае? През колко нива на сигурност трябваше да минеш, за да се добереш до тук тази нощ? Те са изградили стена около мен. Не мога да направя нищо и не мога да отида никъде, без Лу да узнае. А той няма да ми позволи. Дори и да го исках, Дани. — Опита се да прозвучи така, сякаш наистина го искаше, което бе далеч от истината. Лу имаше някакъв план. Познаваше го достатъчно добре, за да е сигурна в това. — Проклета да съм, ако го направя и проклета да съм, ако не го направя — промърмори тя по-скоро на себе си.

Форман погледна електронния бележник в скута си и извади от джоба на ризата си сгънато на две листче. Обясни й, че на него е написан номерът на мобилния му телефон. Докато говорели, Хейс не стоял със скръстени ръце. Ако той или Хейс се свържели с нея, щели да й дадат номера на правителствената сметка. Ако някой друг се обадел с инструкции, трябвало незабавно да му позвъни.

Въпреки всички предупреждения на Лу, предложението на Дани й звучеше примамливо. Мафиотите не получават парите си и влизат в затвора. Нима съпругът й не искаше същото?

— Не забравяй да ми се обадиш — напомни й Форман, преди да излезе от всекидневната.