Хари Харисън
Свят на смъртта I (2)

2.

При вида на една от представените му полици касиерът робот в банката направо изсвистя от електронен шок и светлинният сигнал на екрана му препрати Джейсън към заместник-директора Уейн. Обикновено спокоен, Уейн ококори очи и леко пребледня, като видя размерите на пачката.

— Вие… желаете да ги внесете при нас? — попита той, а пръстите му несъзнателно галеха хартийките.

— Не днес — отвърна Джейсън. — Върнаха ми един заем. Бихте ли проверили дали са истински и да ми ги осребрите. Искам петстотин хиляди кредита.

На излизане от банката и двата му вътрешни джоба бяха здраво натъпкани. Полиците бяха истински и той се чувстваше като самоходна хазна. За първи път в живота си изпитваше неудобство, че носи такава огромна сума. Махна на едно минаващо хелитакси и се озова право в казиното, където знаеше, че ще е в безопасност. За известно време.

Казиното „Касилия“ беше хазартният център на разположената наблизо група звездни системи. Джейсън го виждаше за първи път, въпреки че много добре знаеше какво може да представлява. Бе прекарал по-голямата част от съзнателния си живот в такива казина на други планети. Обстановката се различаваше, но същината — не. На повърхността — хазарт и светски отношения, а зад кулисите — всичките скрити пороци, които можеш да си позволиш. На теория залаганията нямаха ограничение, но това важеше само до определен момент. Когато за заведението възникнеше реална опасност, играта преставаше да е честна и изключително печелившият клиент трябваше много да внимава. Това бяха условията, при които Джейсън динАлт бе играл безброй пъти. И сега бе нащрек, но немного угрижен.

Ресторантът бе почти празен и салонният управител бързо се устреми към богато облечения чужденец. Джейсън бе строен, мургав, с решителни и самоуверени движения. Приличаше повече на богат наследник, отколкото на професионален комарджия. Външността имаше голямо значение и той държеше на нея. Кухнята изглеждаше добра, а избата се оказа чудесна. Докато чакаше супата, той проведе ентусиазиран професионален разговор със сервитьора, а след това започна да се наслаждава на вечерята.

Ядеше, без да бърза, и ресторантът се изпълни, преди да е свършил. После запали дълга пура и изгледа програмата, за да убие още малко време. Когато най-сетне отиде в игралните зали, те бяха пълни и оживени.

Започна да обикаля бавно залата и остави тук-там няколко хиляди кредита. Почти не забелязваше как играе, тъй като вниманието му бе повече съсредоточено върху това да усети играта. Тя изглеждаше честна, а съоръженията — в нормално състояние. Даваше си сметка, че всичко много бързо може да се промени. Обикновено не ставаше нужда — процентът на заведението стигаше за осигуряване на печалбата.

За миг зърна Кърк с крайчеца на очите си, но не му обърна внимание. Посланикът не преставаше да губи незначителни суми на „сребърна седмица“ и изглеждаше нетърпелив. Вероятно чакаше Джейсън да започне да играе сериозно. Джейсън се усмихна и продължи обиколката си, без да бърза.

Накрая, както обикновено, се установи на масата за зарове. Това бе най-сигурният начин да се печели на дребно. А ако я почувствам тази вечер, ще прочистя цялото казино! Ставаше въпрос за тайната му, за силата, която неизменно работеше за него — и от време на време му позволяваше да осъществи съкрушителен удар и да се оттегли бързо, още преди биячите да са се появили за парите си.

Дойде и неговият ред и Джейсън с мъка хвърли осем. Разиграваха се дребни суми и той не се насилваше — просто се пазеше от седмиците. Отбеляза точка и пропасува печелившата комбинация. После хвърли празно и предаде заровете на следващия.

Седеше и машинално залагаше дребни суми. Докато заровете минаваха от ръка на ръка на масата, той си мислеше за силата. Чудно, че и след толкова години работа не разбираме много от пси. Хората може да се понаучат, способностите може да се поусъвършенстват, но това е всичко.

Тази вечер се чувстваше силен, знаеше, че парите в джоба му го изпълват с онази допълнителна самоувереност, която понякога му помагаше да направи пробив. Вдиша с притворени очи заровете и мислено погали вдлъбнатите бели точици. В следващия миг те изхвърчаха от ръката му и образуваха седмица пред втренчения му поглед.

От години не бе изпитвал въздействието й в такава степен. Това бе работа на пачката от милиони кредити. Заобикалящият го свят бе с ясни и изострени очертания, а заровете — изцяло в негово владение. Знаеше с точност до десет кредита сумите, които се намираха в портфейлите на останалите играчи, и усещаше картите в ръцете на играчите зад себе си.

Бавно, внимателно той взе да увеличава мизата.

Хвърляше без ни най-малко усилие — заровете се търкаляха и спираха като опитомени кучета. Без да бърза, Джейсън се съсредоточаваше върху психологията на играчите и на крупието. Минаха почти два часа, докато увеличи купчината пред себе си на седемстотин хиляди кредита. И тогава зърна крупието да сигнализира за присъствието на сериозно печеливш клиент. Изчака идването на човека с безизразния поглед, който щеше да наблюдава играта, духна върху заровете, заложи спечелената сума и… с едно хвърляне прати всичко по дяволите. Изпратеният от заведението служител се усмихна доволно, крупието си отдъхна… а Джейсън видя с крайчеца на окото си как Кърк става моравочервен.

Потънал в пот, пребледнял, Джейсън разгърна с едва забележимо трепереща ръка сакото си и измъкна един от пликовете с новите банкноти. Разчупи с пръст печата и остави две от тях на масата.

— Може ли да залагаме без ограничения? Бих искал… да си възвърна известна част от парите.

Крупието вече едва сдържаше усмивката си, но все пак погледна към служителя, който бързо му кимна в знак на съгласие. Имаха си работа с мухльо, на когото трябваше да измъкнат всичките пари. Цяла вечер игра от портфейла си, а сега бъркаше в запечатан плик, за да се мъчи да си възвърне загубеното. На всичкото отгоре пък пликът бе доста дебел и вероятно пълен с чужди пари. Не че това имаше някакво значение за заведението. За тях парите не миришеха. Играта срещу казиното продължи в много спокойна обстановка.

Точно според желанието на Джейсън. Трябваше да овладее положението колкото се може по-здраво, още преди някой от тях да си даде сметка, че губят те, а не той. Неприятностите предстояха и на него му се искаше да ги отложи за колкото се може по-късно. Тогава вече ще стане трудно да се печели безпрепятствено… а и силата пси може да си отиде по-бързо, отколкото бе дошла. Нямаше да му е за първи път.

Сега той играеше срещу заведението. Другите двама играчи очевидно бяха подставени лица, а около тях се събра плътна тълпа от зрители. След няколко незначителни загуби и печалби той улучи серия от печеливши комбинации и купчината златни чипове пред него все повече се уголемяваше. Според грубата му преценка в нея имаше около милиард. Заровете продължаваха да му се подчиняват, но Джейсън тънеше в пот от напрежение. Изведнъж заложи целия куп чипове и посегна към заровете. Но крупието се оказа по-бърз и го изпревари.

— Заведението иска нови зарове — заяви той без заобикалки.

Доволен от неочакваната почивка, Джейсън се изправи на стола си и изтри ръце. В стремежа си да прекъсне печелившата серия заведението вече за трети път подменяше заровете. Имаха това право. Служителят на казиното с безизразния поглед отвори чантичката си както преди и извади първия чифт, който му попадна. Разкъса пластмасовата им опаковка и ги метна по дължината на масата към Джейсън. Те образуваха печелившата седмица и Джейсън се усмихна.

Но усмивката му помръкна, щом ги взе в шепата си. Заровете бяха прозрачни, прецизно изработени, еднакво тежки от всичките си страни и… фалшиви.

Оцветяването на точките върху петте страни и на двата беше от някаква сплав от тежък метал — вероятно олово. А върху шестата страна — от желязна сплав. Нямаше проблеми, ако не попаднат в магнитно поле — което означаваше, че може би цялата повърхност на масата е намагнетизирана. Едва ли щеше да забележи разликата, ако не беше погледнал заровете с вътрешния си взор. Но как да се измъкне от това положение?

Докато ги разклащаше бавно в шепата си, той светкавично обходи масата с поглед. Точно това му трябваше. Пепелник с магнитна основа, която го прилепваше към металния край на масата. Джейсън престана да разклаща заровете и ги погледна втренчено, после се пресегна и сграбчи пепелника. Сложи го върху дланта си.

Когато го вдигна отново, от всички страни се изтръгна задружно ахване. Заровете бяха залепнали за долната му част и се показваха чифт шестици.

— Това ли наричате редовни зарове? — попита той.

Човекът, който ги бе извадил, бързо посегна към страничния си джоб. Никой друг освен Джейсън не видя какво се случи по-нататък. Готов всеки миг да хване собствения си пистолет, той не изпускаше тази ръка от поглед. Щом служителят бръкна в джоба си, от тълпата зад него се пресегна една друга ръка. Четвъртитата й форма безпогрешно издаваше собственика й. Дебелият палец и показалец мигновено се сключиха около китката на служителя и след това изчезнаха. Човекът нададе пронизителен вик и вдигна ръка, която увисна от счупените кости на китката като ръкавица.

При така добре защитени флангове Джейсън можеше да продължи играта.

— Предишните зарове, ако нямате нищо против — тихо каза той.

Зашеметен, крупието ги побутна към него. Джейсън бързо ги разклати и ги хвърли. Но преди още да паднат на масата, той разбра, че са извън контрола му — мимолетната сила пси си бе отишла.

Те се търкаляха ли, търкаляха и накрая спряха на седем.

Той преброи чиповете, които се плъзгаха към него — общата им стойност беше малко под два милиарда кредита. Ако напуснеше играта сега, щяха да си останат с това, но Кърк се нуждаеше от три милиарда. Е, и толкова би трябвало да им стигне. Той посегна към чиповете, но срещна погледа на Кърк отсреща, който категорично поклати отрицателно глава.

— Давай тогава — каза отпаднало Джейсън, — още едно хвърляне.

Духаше върху заровете, лъскаше ги в маншета си и се чудеше как е успял да се забърка в цялата тази каша. Милиарди да се търкалят върху чифт зарове. Почти колкото целогодишния приход на някои планети. Единствената причина за високата миза бе обстоятелството, че правителството на планетата притежаваше контролния пакет акции в казиното. В стремежа си отново да се сдобие с изчезналата сила той не спираше да разклаща заровете… но накрая бе принуден да ги хвърли.

Всички игри в казиното бяха спрели и хората се бяха качили по масите и столовете, за да гледат. Огромната тълпа бе притаила дъх. Заровете отскочиха от плота с дрънчене, което отекна още по-силно в тишината, и се приземиха върху покривката.

Пет и едно. Шест. Но все още не беше стигнал целта си. Тогава той ги взе в шепата си, тихичко им заговори, произнасяйки прастарите заклинания, които носеха късмет, и отново ги хвърли.

Улучи шестица, обаче чак на шестия път.

Тълпата въздъхна заедно с него и шумно започна да коментира. Той искаше да спре, да си поеме дълбоко дъх, но знаеше, че това е невъзможно. Спечелването на парите бе само част от задачата му — сега предстоеше да се измъкнат с тях. Без да събуждат излишни подозрения. Наблизо минаваше сервитьор с поднос с пълни чаши. По възможно най-естествен начин Джейсън го спря и пъхна банкнота от сто кредита в джоба му.

— Аз черпя — извика той и измъкна подноса от ръцете на сервитьора. Веднага се намериха доброжелатели да го освободят от чашите и Джейсън натрупа чиповете отгоре. В мига, в който подносът се напълни, Кърк се появи с друг.

— С удоволствие бих ви помогнал, господине, ако ми позволите.

Джейсън го погледна и се усмихна в знак на съгласие. Едва сега му се удаде възможност да го разгледа по-отблизо. Кърк бе с широк лилав вечерен халат, под който вероятно се криеше фалшив корем. Ръкавите бяха дълги и торбести и му придаваха вид на пълен, а не на мускулест човек. Беше се дегизирал просто, но успешно.

Понесли внимателно препълнените подноси и заобиколени от развълнувани покровители, те се отправиха към касата. Там завариха самия управител, разтегнал лице в престорена усмивка. Той преброи чиповете и от престорената му усмивка не остана и следа.

— Бихте ли могли да дойдете утре сутринта? Боя се, че нямаме толкова пари подръка.

— Какво става? — извика Кърк. — Да не би да се опитвате да не му изплатите печалбата? А как можахте да вземете моите пари, когато загубих… щом знаете да взимате, ще се научите и да давате!

Сред зяпачите, които винаги посрещаха със задоволство загубите на заведението, се понесе ропот. Джейсън приключи въпроса на висок глас.

— Ще проявя разбиране. Дайте ми всичките пари, които имате в брой, а за остатъка ще приема чек.

Друг начин нямаше. Под бдителните погледи на ликуващата тълпа управителят натъпка един плик с банкноти и издаде чек. Джейсън погледна бегло чека и го пъхна във вътрешния си джоб. После, стиснал плика под мишница, той последва Кърк към изхода.

В самия салон не ги заплашваше нищо поради присъствието на зяпачите, но щом стигнаха до страничния вход, двама мъже им препречиха пътя.

— Само за момент — каза единият. Ала въобще не успя да довърши изречението си. Кърк ги помете устремно и те се разпиляха встрани като кегли. В следващия миг двамата с Джейсън вече крачеха извън сградата, без да забавят ход.

— Към паркинга — рече Кърк. — С кола съм.

Докато завиваха зад ъгъла, върху тях връхлетя някаква кола. Джейсън още не бе успял да измъкне пистолета си от кобура, а Кърк вече стоеше пред него. Ръката му се вдигна, от ръкава му светкавично изскочи огромното, отвратително оръжие и залепна за дланта му. Шофьорът бе убит с един-единствен изстрел и колата рязко се завъртя и се разби. Другите двама мъже бяха покосени при опита си да излязат и пистолетите паднаха от ръцете им.

След това нямаха повече неприятности. Кърк потегли максимално бързо и се отдалечи от казиното, а разкъсаният ръкав на халата му плющеше на вятъра и на моменти откриваше огромния пистолет в кобура…

— Щом ти се удаде случай — каза Джейсън, — ще трябва да ми покажеш как се задейства този кобур.

— Когато ни се удаде случай — отвърна му Кърк и влетя с колата във водещия към града тунел.