Хари Харисън
Свят на смъртта I (19)

19.

— Камионите пристигат. Нали знаеш какво да правиш? — попита го Накса.

Джейсън кимна и отново погледна към мъртвеца до себе си. Някакъв звяр му бе отхапал ръката и човекът бе умрял от загуба на кръв. Откъснатата ръка бе привързана обратно вътре в ръкава на ризата и отдалеч измамата не личеше. Но Джейсън се намираше съвсем близо и отпуснатата ръка, и мъртвешки бледото, застинало в ужас лице не му даваха мира. Той би предпочел труповете да бъдат погребвани. Добре че все пак си даваше сметка колко е важно това присъствие в момента.

— Ето ги. Изчакай, докато се обърне с гръб — каза Накса шепнешком.

Този път към бронирания камион бяха прикачени три мощни ремаркета. Конвоят с мъка изкачи скалистия склон и спря, при което моторът нададе страхотен вой. Кранон излезе от кабината и внимателно се огледа, преди да отвори ремаркетата. С него имаше един подемен робот, който щеше да му помага при товаренето.

— Давай! — изсъска Накса.

Джейсън изскочи от прикритието си, втурна се напред и завика Кранон по име. Спотайващите се зад гърба му двама мъже запокитиха след него мъртвеца през листака и нещо изпращя. Той се обърна, стреля в движение и възпламени летящото тяло във въздуха.

Към пукота се присъедини и оръжието на Кранон — изстрелът му разтърси вече на два пъти покосения мъртвец и той най-сетне се стовари на земята. В следващия миг залегна и самият Кранон и започна да стреля дърветата зад гърба на бягащия Джейсън.

Джейсън бе вече стигнал до камиона, когато във въздуха изсвистя нещо, проряза гърба му с пареща болка и той се просна на земята. Извърна се, докато Кранон се опитваше да го напъха в кабината, и видя, че от рамото му стърчи металният край на стрела от арбалет.

— Късмет — успокои го пириецът. — Сантиметър по-надолу и щеше да си улучен право в сърцето. Предупредих те за тези грубери. Провървя ти, че се отърва само с толкова.

Залегнал до вратата, той стреляше наслуки към вече притихналата гора.

При изваждането на стрелата го заболя още повече. А докато Кранон го превързваше, Джейсън проклинаше болката и се възхищаваше от всеотдайността на хората, които бяха стреляли но него. Те бяха рискували живота си, за да придадат достоверност на бягството му. Бяха се изложили и на опасността той да се обърне срещу тях заради това, че по него беше стреляно. Бяха изпипали работата си докрай и той ги проклинаше за безупречността им.

След като го превърза, Кранон предпазливо слезе от камиона. Приключи набързо с товаренето и подкара конвоя с ремаркетата обратно към града. Още на тръгване Джейсън се унесе от обезболяващата инжекция.

И докато бе спал, навярно Кранон бе предал по радиото за случилото се, тъй като завариха Кърк да ги чака. Щом камионът влезе в периметъра, той разтвори вратата със замах и изтегли Джейсън навън. Превръзката се измести и Джейсън почувства как раната му се разтваря. Стисна зъби — нямаше да достави удоволствие на Кърк и да извика.

— Казах ти да стоиш в сградите, докато тръгне корабът. Защо си излязъл? Защо си ходил навън? Не може да не си говорил с груберите… а?

— Не съм говорил с… никого — продума с мъка Джейсън. — Те се опитаха да ме хванат, аз застрелях двама… скрих се, докато се върнат камионите.

— И тогава ликвидира още един — добави Кранон. — С очите си видях. Точен изстрел. Май и аз ликвидирах няколко. Пусни го, Кърк, те го улучиха в гърба преди да се добере до камиона.

Стига толкова обяснения, каза си Джейсън. Не прекалявай. Нека сам си реши по-късно. Сега е моментът да се смени темата. Има нещо, което ще го отклони от груберите.

— Докато вие си стояхте на топло в периметъра, Кърк, аз водих вашата война вместо вас — облегна се той на каросерията, след като пириецът разхлаби хватката. — Открих за какво всъщност водите битка с тази планета… и как можете да я спечелите. Нека сега да седна и ще ти разкажа.

Докато разговаряха, към тях се приближиха и други пирийци. Всички, включително и Кърк, стояха неподвижно, вперили поглед в Джейсън. Кърк даде израз на всеобщото им недоумение:

— Какво искаш да кажеш?

— Точно това, което казах. Пиръс воюва срещу вас… активно и съзнателно. Ако се отдалечите достатъчно от този град, ще почувствате вълните от ненавист, които са насочени към него. Не, грешка… не можете, защото сте израсли с тази ненавист. Но аз мога, както може и всеки друг, който има поне малко псионна чувствителност. Срещу вас непрестанно се излъчва послание за война. Живата природа на тази планета притежава пси-чувствителност и реагира на тази заповед. Тя напада, променя се и мутира, целейки пълното ви изтребление. И това ще продължава, докато не умрете до един. Освен ако не успеете да спрете тази война.

— Как? — изстреля Кърк въпроса, изписан на всяко лице наоколо.

— Като разберете кой или какво изпраща това послание. Природата, която ви атакува, не притежава разум. На нея й се заповядва да постъпва по този начин. Струва ми се, че знам как да открия източника на тези заповеди. След това ще последва послание от наша страна, с което ще поискаме примирие и окончателно приключване на всякакви враждебни действия.

След думите му настъпи мъртва тишина, тъй като пирийците се мъчеха да вникнат в идеите му. Кърк се раздвижи преди всички и им махна да си тръгват.

— Отивайте да си вършите работата. Това е моя отговорност и аз поемам грижата. Щом разбера доколко е вярно всичко това, ако въобще е вярно, ще ви докладвам подробно.

Хората се разотидоха мълчаливо, като от време на време се извръщаха и поглеждаха назад.