Хари Харисън
Свят на смъртта I (18)

18.

След закуска Джейсън каза на Рес, че иска да се върне в града.

— Значи вече си видял достатъчно от варварския ни свят и желаеш да отидеш при приятелите си. Вероятно за да им помогнеш да ни избият до крак — опита да се пошегува Рес, но от думите му струеше студена злоба.

— Надявам се, че в действителност не мислиш така — отвърна му Джейсън. — Трябва да разбереш, че искам точно обратното. Бих желал да видя как тази гражданска война свършва и как твоят народ се ползва от всичките блага на науката и медицината, от които е бил лишаван досега. Ще направя всичко в името на това.

— Ония никога няма да се променят — мрачно заяви Рес, — тъй че не си губи времето. Но има едно нещо, към което трябва непременно да се придържаш, ако ти е мил твоят живот, както и нашият. Не им давай да разберат дори и с намек, че си разговарял с някой грубер!

— Защо не?

— Защо не ли?… За да не ни покоси смъртта, толкова ли си прост! Те ще направят всичко, за да ни попречат да се издигнем твърде високо, дори биха предпочели въобще да ни няма. Нима мислиш, че ще се поколебаят да те убият, ако само за миг се усъмнят, че си се свързал с нас? На тях им е ясно — дори и ти да не го осъзнаваш, — че ти си в състояние сам да промениш модела на управление на тази планета. Обикновеният боклукчия може да смята, че ние стоим само едно стъпало по-високо от животните, но водачите им не мислят така. Те знаят какво ни трябва и какво искаме. Вероятно биха се досетили и за това, за което ще те помоля ей-сега. Помогни ни, Джейсън динАлт. Върни се при свинете с човешки образ и излъжи. Кажи, че въобще не си разговарял с нас, че си се крил в гората, а ние сме те нападали и е трябвало да стреляш, за да се спасиш. Ние ще разхвърляме наоколо няколко по-пресни трупа, за да придадем правдоподобност на тази част от разказа ти. Накарай ги да ти повярват, а и след като ти се стори, че си ги убедил, продължавай да се преструваш, защото си под наблюдение. След това им кажи, че си свършил работата си и си готов да тръгваш. Измъкни се невредим от Пиръс, отиди на друга планета и аз ти обещавам всичко на света. Ще получиш каквото поискаш. Власт, пари — всичко. Тази планета е богата. Боклукчиите добиват метала и го продават, но ние можем да вършим тази работа много по-добре от тях. Върни се с някой друг кораб и кацни където и да е на този континент. Ние нямаме градове, но хората ни имат селски стопанства навсякъде, те ще те намерят. Тогава ще започнем търговия, сделки — самостоятелно. Това е единственото ни желание и ние ще вложим всичките си сили, за да го осъществим. И именно ти ще ни помогнеш. Ще ти дадем каквото поискаш. Това е обещание, а нашата дума на две не става.

Настойчивостта и мащабността на предложението разтърсиха Джейсън. Той знаеше, че Рес говори истината и че всичките богатства на планетата ще са негови, ако изпълни молбата им. Подвоуми се за миг дали да не приеме, тъй като се поблазни от мисълта за такава една възможност. Но веднага си даде сметка, че това ще бъде половинчато и следователно некачествено разрешение. Ако тези хора се сдобият със силата, към която се стремяха, то първата им работа ще бъде да се заемат с изтреблението на градските жители. Резултатът ще се окаже кръвопролитна гражданска война, която по всяка вероятност ще унищожи и двете страни. Разрешението на Рес беше добро — но половинчато.

Джейсън трябваше да намери сполучлив изход. Изход, който да прекрати всякакви битки на планетата и да позволи на двете групировки да живеят в мир.

— Няма да направя нищо във вреда на хората ти, Рес… и ще се опитам с всички сили да им помогна.

Този половинчат отговор удовлетвори Рес, тъй като той виждаше само едната му страна. Рес прекара остатъка от сутринта при предавателя, по който уреждаше преноса на храните до мястото за размяна.

— Пратката е готова и ние изпратихме сигнала — съобщи той на Джейсън. — Утре камионът пристига тук и ти ще го чакаш. Всичко е уредено, както се уговорихме. Тръгваш с Накса още сега. До уреченото място трябва да стигнеш преди камионите.