Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Das Nibelungenlied, 1200 (Обществено достояние)
- Превод от средновисоконемски
- Борис Парашкевов, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Песен за нибелунгите
Немска. II издание
ИК „ЕМАС“ София, 2005, 2006
Илюстрирана с гравюри от Юлиус Шнор фон Каролсфелд и Ойген Нойройтер
Das Nibelungenlied
Nach der Ausgabe von K. Bartsch herausgegeben von H. de Bour
F. A. Brockhaus, Mannheim 1988
Превод от средновисоконемски: Борис Парашкевов
Художествено оформление: Борис Драголов
Компютърна обработка: Стефан Стефанов
Формат: 84×108/16
Обем: 27,25 п.к.
Печат: ПК „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
XXI епизод
Как Кримхилда пътува към страната на хуните
Но те дорде препускат, • послушайте сами
Кримхилда как премина • през чуждите земи,
где Гизелхер и Гернот • със нея се простиха
и в преданост сестра си • отново увериха.
На Дунава край Пфьоринг • щом спряха те с конете,
царицата за сбогом • помолиха князете,
че трябвало обратно • към Рейн да се отправят.
На тръгване пак взеха • сълзи да ги задавят.
Ней Гизелхер се врече • и тъй се те разбраха:
„Грози ли ви, сестрице, • там някаква заплаха
или е вам потребна • подкрепа и закрила,
веднага ще препусна • в страната на Атила.“
С роднините си тя се • прощално разцелува.
На Рюдигер войската • любезно се сбогува
с поелите обратно • към Вормс бургундски воини.
Царицата потегли • с девиците пристойни,
стоте и четри — всички • богато пременени
с одежди пъстроцветни, • отвред обиколени
на рицарска охрана • от щитовете здрави
(останалите поход • към Рейн назад отправи).
Те движеха се бързо • напред през равнината.
За гости непознати • достигна новината
в Бавария онази • обител мълчалива,
издигната где Ин се • в реката Дунав влива.
Властта в град Пасау беше • епископска тогава.
Щом жителите чуха, • че гости се задават,
набързо опустяха • палат и всяка стряха —
с епископ Пилгрим всички • да ги посрещнат щяха.
Вълнение обзело • бе рицарите местни,
че следваха Кримхилда • красавици чудесни.
Приветстваха ги с поглед • възторжен и с поклон.
На гостите предложен • бе подходящ подслон.
Със своя вуйчо Пилгрим • тя яздешком дойде.
Когато разгласи се, • че в Пасау вече е
прочутата Кримхилда, • на Пилгрим сестриница,
посрещнаха търговци • таз знатна хубавица.
Молба да погостуват • епископът отправи.
„Ний много“ — рече Екварт — • „ценим любезността ви,
но трябва да се спуснем • на Рюдигер в земите,
где вече ни очакват • юнаци именити.“
Красивата Готлинда, • и тя уведомена,
усърдно се застяга • със щерка си смирена.
Мъжът й известил бе • как пламенно държи
да срещне тя Кримхилда, • да я окуражи,
като с дружина воини • пристигне там, където
по Дунава нагоре • на Енс е устието.
И пътищата бързо • тогаз се оживиха:
на кон и пеш натам се • мнозина устремиха.
До Ефердинг добра се • царицата в туй време.
Могла би шайка набег • връз тях да предприеме,
в Бавария то както • бе обичай почти
и тъй на всички гости • да се напакости.
Ала да го предварди • маркграфът храбър смогна —
след себе си повел бе • той над хиляда воина.
Насреща им с дружина • юнаци пък пристигна
на Рюдигер жената — • красивата Готлинда.
Отвъд реката Траун, • край Енс насред полето,
пред гостите се ширна • опънат стан, където
да пренощуват щяха • в удобни шатри, хижи.
А за софрата беше • се Рюдигер погрижил.
Красивата Готлинда • стъкмен остави стана
зад себе си начело • на конница подбрана
и гостите да срещне • пое със сбруя звънка
Мъжът й умилен бе • от този прием вънка.
От две страни на пътя • в дружини многобройни
прииждаха все нови • юнаци най-достойни
готови за двубои • пред благородни дами.
Царицата дори се • диви на ловкостта им.
На Рюдигер момците • щом с гостите се сляха,
в разгорещени схватки • трески се разлетяха
тъй както подобава • при рицарски турнири —
от дамите похвала • нали там всеки дири!
Подире пък, когато • игрите прекратиха,
юнаците един друг • се чинно поздравиха.
Наскоро пред Кримхилда • Готлинда се намери,
заведена натам от • усърдни кавалери.
Наместникът от Пьохларн • спря коня си до нея.
Каква отрада буйна • графинята обзе я,
че читав се завръща • от Рейн след поход той
и свършекът се вижда • на страхове безброй!
След като бе посрещнат, • съпругът й подкани
да слязат от конете • и тя, и всички дами.
Момците благородни • се мигом разтърчаха,
на дамите в услуга • те неуморно бяха.
Пред себе си Кримхилда • графинята съзря
сред собствена прислуга. • Тя коня кротко спря,
юзди като придърпа, • от стремето тогава
да я свалят помоли • на китната морава.
Таз сестриница своя • епископът поведе
с юнака Екварт къмто • Готлинда най-отпреде.
Път сторваха им всички • да стигне тя до нея
и ето там Кримхилда • в обятията взе я.
На Рюдигер жената • поде с приветен глас:
„Честита, господарко, • съм, дето могат вас
очите ми да видят • тук в нашите земи.
За мен туй на добро е — • така ми се чини.“
Тя рече й: „Готлинда, • дано Бог поживи ви!
С Атила, син на Ботлунг, • дорде сме здрави, живи,
ще бъде вам насгода, • че тук сме се видели.“
Ала съдбата следва • неведоми повели.
Девиците и те се • любезно поздравиха,
с внимание момците • отвред ги обградиха.
Приседнаха подире • те всички на тревата,
в беседа се сближава • витязът с непозната.
На дамите по пладне • наляха медовина.
Щом множеството знатно • добре си отпочина,
препусна нанадолу • към шатрите на стана,
где опитна прислуга • край гостите застана.
Нощта бе за отмора, • до ранните зори.
Но готвеха се в Пьохларн • и в този час дори
за подходящ подслон на • такива гости видни,
да не изпитат нужда • при тях през дните идни.
На пьохларнския замък, • над зидове високо,
прозорците веч бяха • разтворени широко.
През портите премина • таз шумна кавалкада.
Стопанинът пощя тях • с уют да изненада.
Със свита се зададе • на Рюдигер момата
царицата да срещне • вежливо пред палата.
И майка й пристигна — • съпруга на маркграфа.
Девици многобройни • приветствани там бяха.
По двойки за ръка те • поеха към палата,
в една просторна зала • с украса пребогата.
От Дунава под нея • се носеше прохлада,
да се позабавлява • там групата насяда.
С какво ли още те се • развличаха — не знам,
но воини на Кримхилда • май възроптаха там
и бяха недоволни, • че вечно се припира.
А свитата и в Пьохларн • нарастваше безспира!
Стопанинът редеше • любезности умилни.
Царицата дванайсет • златочервени гривни
на щерка му дари със • одеждата от свила —
най-пищната, донесла • в земите на Атила.
Без злато нибелунгско, • що бяха й отнели,
приятели все нови • не спря тя да печели,
ни с малкото имане • добра да се зове.
На Рюдигер момците • обсипа с дарове.
Но с не по-малка щедрост • Готлинда пък почете
достойните си гости • на Рейн от бреговете —
сред чужденците май че • малцина си не взеха
кой камъни безценни, • кой най-разкошна дреха.
Най-вече на Атила • към бъдната съпруга
Готлинда бе готова • за предана услуга,
в което увери я • на тръгване след пира,
щом щерка й погали • подобно на зефира.
А щерката помоли: • „Пратете някой ден
повеля до баща ми • (не ще е против мен)
при вас да се явя аз • на хуните в страната!“
Доволна чу Кримхилда • таз воля на момата.
Пред замъка конете • стояха оседлани.
Царицата сбогува • се с двете мили дами —
на Рюдигер жената • и щерката им млада.
Придворните и те се • простиха след обяда.
Подире срещи рядко • им бяха се удали.
На гостите край Мелк пък • поднесоха в бокали
от злато изковани • за поздрав вино тежко
и на добър час всеки • им пожела горещо.
А домакинът Астолд • любезно им показа
към Австрия надолу • път, тъй че да излязат
на Дунава при Маутерн. • Навсякъде с възхита
услужваха на тази • царица именита.
Епископът за сбогом • на нея в благостта си
заръча да е мила • и с млад, и с беловласи
и като Хелка с щедрост • неспирно да се слави.
Как тачеха й сетне • делата величави!
На Рюдигер момците • изведоха така
грижовно всички гости • на Трайзен до брега,
където хунски воини • им дадоха охрана,
посрещайки Кримхилда • с отрада най-голяма.
Там имаше Атила, • владетелят могъщ,
огромен бляскав замък, • познат нашир и длъж
под името Трайзмауер — • на Хелка нявга дом.
Едва ли друга в него • би властвала с добром
освен Кримхилда, дето • даряваше тъй щедро:
след мъката тя щеше • да поживее ведро,
щом почит да окаже • се всеки надпреваря,
с каквато сподоби се • сред воините на царя.
Прочул се бе той вредом • със свойта власт и сила,
та винаги тълпяха • се в двора на Атила
най-доблестни юнаци — • и прави християни,
и следвали го вярно • езичници сдържани.
При него както бяха, • тъй другаде едва ли
покръстен с непокръстен • пак биха се събрали.
Там в правдата си всеки • зачитан бе, така че
не би — при щедростта му — • могъл да се оплаче.