Песен за нибелунгите (11)

XI епизод
Как с невестата си Зигфрид се завръща в своята родина

Едва-що разотишли • се бяха гости знатни,

синът на Зигмунд рече • на своите подвластни:

„Завръщаме се скоро • ний в моята страна.“

Невестата му с радост • таз новина узна.

 

Тя своя мъж запита: • „Кога ний ще поемем?

Не ми се ще припряно • тук сбогом да си вземем.

От братята си първо • земя аз ще получа.“

Принц Зигфрид с неохота • вестта за туй научи.

 

Подир го увериха • князете двама с царя:

„Помнете, принце Зигфрид, • че вам се предоставя

най-безпределна вярност • сега и чак до гроб!“

С поклон прие героят • тоз почетен оброк.

 

А Гизелхер додаде: • „Земите с твърдините,

що имаме в наследство, • вий с нас ще споделите.

От царството, което • баща ни е владял,

на вас и на Кримхилда • полага ви се дял.“

 

Щом волята им чу и • решението взе,

синът на Зигмунд рече • на цар и на князе:

„Наследство и народ вам • дано Бог поживи

навеки, но си мисля, • че някак не върви

 

невестата ми мила • в делбата да се включи.

Царица като стане, • когато туй се случи,

ще бъде по-богата • на този свят от други.

А иначе оставам • на вашите услуги.“

 

Тогаз Кримхилда вметна: • „Земята ще откажа,

ала не е тъй лесно • с бургундската ми стража.

Един владетел би я • в страната си отвел,

щом братята дадат ми • момци за тази цел.“

 

Княз Гернот й отвърна: • „Сама си изберете.

Мнозина ще ви следват, • щом вий ги призовете!

Три хиляди са тука — • за вашата охрана

ви даваме хиляда.“ • Тя тутакси подхвана

 

въпрос към Хаген, Ортвин • дали ще се наемат

с роднини в нейна свита • за странство да поемат.

Но Хаген възропта и • ядосано отсече:

„Не ще ни преотстъпва • на никой Гунтер вече!

 

Останалата свита • със себе си вземете,

ала за нас от Троне • уверена бъдете:

ний имаме тук в двора • отдавна място свое —

на цар, князе ще служим • тъй както веч било е.“

 

Така приключи спорът • и подготовка почна.

За свита и прислуга • подбра Кримхилда точно

трийсет и две девици • и петстотин юнака.

Маркграфът Екварт Зигфрид • последва, без да чака.

 

Сбогуваха се всички — • и рицари, и воини,

и дами, и девици • с владетел и придворни.

С прегръдки и целувки • изпратени те бяха

и с глъч поеха сетне • на Гунтер от страната.

 

Родата изпроводи • ги доста надалече,

да пренощуват вредом • приготвяно им беше

легло, щом нейде пътьом • речаха да починат.

При Зигмунд вестоносци • решиха да заминат,

 

да може със Зиглинда • за Зигфрид да узнае,

че връща се, а с него • на Ута щерката е —

красивата Кримхилда, • бургундската принцеса.

Могла ли би вест друга • така да им хареса?

 

„Блазе ни“ — рече Зигмунд, — • „че доживяхме ние

с короната Кримхилда • при нас да се сдобие!

За царството ми тя е • върховна добродетел,

синът ми Зигфрид нека • веч негов е владетел!“

 

Зиглинда пък раздаде • червено кадифе,

сребро и тежко злато • на вестоносците,

че бяха й донесли • таз новина голяма.

Застягаха усърдно • придворните премяна.

 

Разчу се с него още • кой идваше в страната,

приготвиха скамейки • веднага и в палата,

където той пред близки • короната да сложи.

Насреща му поеха • Зигмундови велможи.

 

Не знам друг да е бивал • приеман някога

по-славно от момците • на бащина земя.

Зиглинда тръгна също • Кримхилда да посреща

на кон с прекрасни дами • и воини с кръв гореща.

 

Преди да ги приветстваш, • един ден път те биха.

И гости, и домашни • се доста изнуриха,

но сетне се прибраха • във твърдината с трона

на име Ксантен, дето • ги чакаше корона.

 

Усмихнати Зиглинда • и Зигмунд, храбър мъж,

целунаха Кримхилда • и Зигфрид неведнъж

с любов и с много радост, • забравили скръбта.

И свитата за всички • бе там добре дошла.

 

Пред залата на Зигмунд • заведоха дошлите.

Помогнаха чевръсто • да слязат от жребците

красивите девици. • Там рицари събрани

явиха свойта почит • на прелестните дами.

 

На Рейн прочуло беше • се с щедрост празненството,

но на момците тука • по-пищно облеклото

бе от това, с каквото • тях нявга са дарили.

За цялото имане, • що бяха придобили

 

царицата и царят, • легенди се мълвяха.

В какви одежди само • придворни се тъкмяха:

с галони златоткани • и с камъни безценни!

За тях Зиглинда грижи • полагаше чрезмерни.

 

Сред свои приближени • цар Зигмунд вдигна глас:

„Повеля към рода ни • отправям в този час

короната ми Зигфрид • да носи занапред!“

Вестта поде се с радост • по Долен Рейн навред.

 

Той повери корона • и трон на своя син.

Владетел стана Зигфрид • и сетне не един

подвластен пред съда му • изпитваше и страх,

щом случваше се право • да упражни над тях.

 

Живееше сред почит • той в своята родина

и царстваше с корона • десетата година,

когато пък Кримхилда • сдоби го с мъжка рожба,

що с волята на близки • се съкровено схожда.

 

С усърдие наскоро • отрокът кръстен беше

на своя славен вуйчо • и Гунтер се зовеше:

прилича ли на него, • и име да приляга.

Отчуван бе грижовно, • тъй както се полага.

 

Но пак по него време • Зиглинда се помина.

Загдето смърт отне я, • тъгуваха мнозина,

а щерката на Ута • пое да направлява

делата, както туй на • царица подобава.

 

По Рейн тогаз се нова • бе вест разпространила:

в Бургундия Брунхилда • и тя била родила

на Гунтер син достоен. • С възлюблената своя

му дали име Зигфрид • от почит към героя.

 

С какви усърдни грижи • били го обградили,

наставници способни • за него назначили

да бъде възпитаван • от тях той в надпревара.

Беди подир враждата • роднинска му докара.

 

Разправяше се често • навред и неуморно

как рицари безстрашни • живеели сговорно

от толкоз дълго време • на Зигмунд във страната.

Мълвеше се добро и • на Гунтер за родата.

 

Земята нибелунгска • на Зигфрид бе покорна

(към родственик съдбата • не е била тъй спорна)

на Нибелунг и Шилбунг • с войската и имота.

Туй по-самоуверен • го правеше в живота.

 

Съкровище огромно, • каквото никога

храбрец не е добивал, • той имаше сега.

Пред пещерата бе го • той извоювал с меч —

що рицари погуби • самин в онази сеч!

 

Затуй бе уважаван, • ала заслужил беше

дори без този подвиг • човек да му речеше,

че е сред най-добрите • от воините на кон.

От страх пред толкоз сила • му сторваха поклон.