Ала дорде гласят се • до празника си чак,
да видим ний Кримхилда • с девиците си как
от нибелунгски север • към Вормс на Рейн потегли.
Жребци такива дари • не носили са негли.
Товар одежди пищни • с тях в дрешници замина.
На кон пое и Зигфрид • пред своята дружина.
С царицата надежди • за радости таяха —
уви, за всички в скърби • превърнати те бяха.
В страната нибелунгска • останал бе синът
на Зигфрид и Кримхилда — • не взеха го на път.
От празненството болка • дойде му и посърна:
баща и майка вече • той никога не зърна.
На път се вдигна Зигмунд, • макар пределно стар
Да беше предугадил • овреме този цар
как празникът ще свърши, • не би го той почел:
от сродници съсипан • биде витязът смел.
Вестители най-бързи • проводиха напред.
Насреща им от Вормс пък • потеглиха в ответ
приятели на Ута, • придворни и велможи.
Усилия цар Гунтер • за приема положи.
Накрая на Брунхилда • в покоите дойде:
„Сестра ми както вас ви • в страната ни прие,
съпругата на Зигфрид • така вий посрещнете!“
Тя рече: „Ще го сторя, • дължим си го ний двете.“
„Пристигат утре рано“ — • владетелят напомни
„и нека ги посрещнем • ний с почести достойни,
а не лениво тука • да чакаме в палата.
Не са били ми гости • по-мили на душата.“
Тя тутакси отправи • към дамите подкана
да си приготвят свойта • най-гиздава премяна,
с каквато сал пред гости • се свитата явява.
Откликнаха охотно • те на молба такава.
Забързаха и воини • на гостите в угода.
Сам свитата си Гунтер • повика пред чертога.
Царицата чаровна • завчас жребеца яхна.
Приветствия се чуха • при срещата прекрасна.
С такава радост бяха • те гостите приели,
навремето с каквато • Кримхилда като че ли
в Бургундия не смогна • снаха си да стъписа.
В ней дворцовите нрави • видя се днес кои са.
С дружината си Зигфрид • пристигнал бе и ето
витязите сновяха • насам-натам в полето,
съпътствани най-плътно • от воини на талази.
Кой можеше от сблъсък • и прах да се опази?
Стопанинът щом Зигфрид • със Зигмунд там съзря,
любезно ги приветства • на своята земя:
„При мен и мойте близки • добре дошли сте вие.
В гостуването знак за • доверие се крие.“
„Бог нека поживи ви“ — • му Зигмунд отговори. —
„Откак синът ми Зигфрид • приятели ни стори,
сърцето ми държеше • с вас нявга да се срещне.“
„За радост“ — рече Гунтер — • „туй случи се най-сетне.“
Посрещнат беше Зигфрид, • тъй както се полага:
с почтителност голяма, • с любов и дума блага,
изречена от Гернот • и Гизелхер с тон верен.
Към гост едва ли бил е • друг по-добронамерен.
Пристъпиха тогава • напред двете царици.
А от седлата колко • пък още хубавици
грижовно снети бяха • на тучната морава:
туй случай за юнак бе • да се попрестарава.
Лице в лице стояха • достойните съпруги.
Възхита у витязи, • а и у всеки други
приветът им събуди • и отклик свой намери:
край техните девици • се сбраха кавалери.
Пресрещаха се двойки • придворни под ръка,
в поклони добронравни • привеждаха снага,
разменяха си нежно • целувки дами стройни.
Сподиряха ги с поглед • владетелските воини.
Но яздешком поеха • към Вормс, без да се маят —
стопанинът държеше • дошлите да узнаят:
в Бургундия те гости • са мили и желани.
Там с копия нов набег • представен бе пред дами.
Доказваха и Хаген, • и Ортвин пак на дело,
че да се разпореждат • те можеха умело —
каквото повеляха, • то трябваше да стане.
Към всеки гост те бяха • с безупречно държане.
От удари на меч и • на копие трещяха
пак щитовете воински • край Вормс, където спряха
задълго цар и гости • в отраден час, преди да
решат на твърдината • към портите да идат.
Доволни, най-накрая • дойдоха пред палата.
Провесени, блестяха • на дами връз седлата
и чулове, скроени • от тъкан драгоценна.
Очакваше прислуга • отпред гостоприемна.
Заведоха дошлите • в приготвените стаи.
Брунхилда, възхитена • безкрай от хубостта й,
поглеждаше Кримхилда, • лицето й когато
блестеше лъчезарно • по-ярко и от злато.
Из твърдината вормска • от воините гълчава
дочуваше се вредом, • та нареди тогава
на Данкварт царят Гунтер • за тях да се погрижи.
Маршалът настани ги • поред в удобни хижи.
В палата и навънка • те бяха нагостени.
Така едва ли гости • били са приютени:
каквото пожелаха, • на тях се предостави.
С богатствата си царят • се всекиму понрави.
Прислугата към всички • бе мила и любезна.
С дошлите царят сам край • трапезата приседна,
а Зигфрид — както нявга • в доброто старо време —
прие с витязи място • отсреща да заеме.
От над хиляда воини • бе наобиколен
на пищната трапеза. • Брунхилда този ден
прозря, че тъй заможен • васал не се намира,
но — още благосклонна — • реши да не придиря.
На царската вечеря • изпи се много вино,
наквасило неволно • и облеклото фино,
когато виночерпци • доливаха бокали,
прислужвайки усърдно • из празничните зали.
Тъй както повеляват • придворни обичаи,
поеха всички дами • подир към свойте стаи.
Където и да беше • на всеки краят роден,
към всички домакинът • бе благоразположен.
Нощта като отмина • и взе да зазорява,
на камък драгоценен • искрящата поява
върху одежда скъпа, • из дрешника прибрана,
девиците възрадва, • избиращи премяна.
Пред княжеската зала • дойдоха на ранина
оръженосци шумни • и рицари мнозина
за утринната меса, • изпята в чест на царя.
В турнир подир ги прати • да си се надпреварят.
Тръбачи затръбиха • и флейта прозвуча,
забиха барабани • тържествено така,
че в твърдината вормска • ехтежът им отекна.
Юнак подир юнака • на свой жребец се метна.
Голяма надпревара • подемаха момците
в бургундските полета. • Припламваше в очите
възторжената смелост • на младостта сърцата,
зад щита бе стаена • на рицар красотата.
От горните прозорци • честитите царици
следяха вече редом • с нагиздени девици
за воина как турнирът • забава бе прекрасна.
Пред свитата застанал, • сам царят коня яхна.
Тъй времето потече • за тях като насън.
От църквата дочу се • тоз миг камбанен звън.
Изведоха тогаз и • за дамите коне,
витязи придружиха • владетелките две.
Пред църквата се всяка • бе в себе си вглъбила,
към гостите Брунхилда • все още беше мила.
Те влязоха с корона • в просторния храм Божи —
ненавист обичта им • по-сетне разтревожи.
След службата отново • поеха път обратен.
Сред почести подире • се сбраха в кръг приятен
на обедна трапеза. • Таз радост, породена
от празненството, трая • тъй единайсет дена.
