Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Политически разследвания
Световна кабала или Ограбване по еврейски - Оригинално заглавие
- Мировая Кабала или Ограбление по еврейски, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- tototed, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 3 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
История
- — Добавяне
Глава 13
Светът като „капиталистическа джунгла“
Много роби не чувстват, че са роби.
Основен източник на сила на мамонизма се явява непрестанният и безкраен приток на материални блага, обусловен от функционирането на процента.
Съвременното човечество: „хранителни вериги“ и „хранителни пирамиди“
От това, което ние казахме, може да се направи извод, че в „капиталистическата икономика“ съществува многослойна (пирамидална) система на експлоатация на обществото, която с нещо напомня на това, което в биологията и екологията се нарича „хранителна верига“.
Ако не използваме изтънчените научни определения, то по просто може да кажем, че „хранителна верига“ — това е последователно „изяждане“ на едни индивиди от други индивиди: на индивидите от вид А — от индивидите от вид Б; индивидите от вид Б на свой ред се оказват храна за индивидите от вид В и т.н. Например, червеят е храна за птицата, птицата — за котката, котката — за вълка, а вълкът — за „царя на животните“ лъва. Доколкото индивидите, намиращи се в началото на веригата са с най-многочислени популации, а тези в края на „веригата“ — най-малочислени, то процесът на придвижване на „храната“ може да представим във вид на пирамида, на върха на която завършват „хранителните вериги“.
При „паричната цивилизация“, където човекът се е превърнал в „homo economicus“ (по-правилно е да кажем — в „икономическо животно“), също възникват своеобразни „хранителни вериги“. Само че в този случай по веригата се движи не храна, а богатства (изразявайки се на професионалния език на „икономистите“ — „стойности“). В началото на „веригата“ се намират най-простите видове, чиято популация се изчислява на милиарди. Именно те подобно на дъждовните червей създават от „неядливата земя“ (природните ресурси) хранителна органична субстанция, която може да се нарече „храна“ (продукт на труда, имащ стойност).
По веригата този продукт се премества към „по-сложните“ (по критериите на „паричната цивилизация“) индивиди. „Най-сложните“ и немногобройни индивиди — са лихварите. Те се явяват „избраните индивиди“, „царете“ на „икономическите животни“, те са „венеца“ на пирамидата и при тях завършват „хранителните вериги“ на обществото. За да избегнем критики от страна на ерудираните читатели в разпространение идеите на „социал-дарвинизма“, ще назовем описаната по-горе „архитектурна конструкция“ не „хранителна пирамида“, а „лихварска пирамида“. В най-общи линии такава „лихварска пирамида“ може да представим на три етажа.
1. На горния етаж се намират лихварите, получаващи богатства от по-долните етажи, но, преди всичко, от средния етаж.
2. На средния етаж се разполагат така наречените промишлени и търговски „капиталисти“, които обогатяват лихварите:
а) чрез плащане на лихва по получените от лихварите кредити;
б) чрез предаване на лихварите на собствеността си поставена в залог, в случай на неплатежоспособност;
в) по пътя на принудителна продажба на лихварите в периоди на кризи на своите активи по ниски цени (по-късно тези активи се препродават от лихварите в периоди на икономически подем по високи цени на оцелялите „капиталисти“ или на новото поколение появили се „капиталисти“).
3. На долния етаж се намират обикновените граждани, които обогатяват лихварите направо или чрез „посредниците“ от средния етаж:
а) чрез плащане на лихви по получени кредити;
б) чрез предаване на лихварите на залозите в случай, че не могат да плащат вноските;
в) по пътя на създаване на свои продукти на труда (стоки и активи), които отначало стават собственост на промишлените и търговските „капиталисти“, а след това по време на кризите се „експроприират“ от лихварите.
Към последния пункт (в) следва да добавим: лихварите могат да поглъщат създадената от трудещите се „хранителна субстанция“ само след като тя от натурална (стокова) форма се превърне в предимно парична форма, защото за лихварите само „паричната субстанция“ се явява леко усвояема.
Картинката която ви представихме, разбира се, е силно опростена. Например, на горния етаж лихварите си имат своя йерархия, за което ще говорим по-нататък. При всичкото опростяване описаната схема на „пирамидата“ позволява не само на студентите от икономическия факултет, но и даже на обикновената домакиня бързо да определи своето място в тази „архитектурна конструкция“. Така също, не е необходимо да се четат стотици страници от „Капиталът“ за това, че да се разбере простата истина: така наричаните „кризисни свръхпроизводства“ възникват защото, цялата парична маса, намираща се в обръщение в страната, постепенно се „съсредоточава“ на горния етаж на „пирамидата“; средният и долният се оказват без пари (обезкръвяват се), което води до рязък срив на производството и потреблението (парализа на долните части на обществото).
Ще приведем някои примери, показващи, как лихварите от отделните страни съсредоточават в своите ръце националното богатство.
Валутният курс като инструмент на грабежа
Сред методите за прехвърляне на стойности („хранителната субстанция“) от долния етаж на средния днес особено голяма роля играе използуването от развитите страни на завишения курс на своите валути по отношение на валутите на страните от ПМК. Съответно курсовете на валутите на страните от ПМК се оказват занижени.
Как се проявява това? Проявява се в отклонението на курсът на валутата от паритета на покупателна способност (ППС) на сравняваните валути. ППС — това е съотношението на цените на стоки и услуги в страните, чиито валути сравняваме по своята покупателна способност. За оценка на съотношението на цените се определя набор от стоки и услуги, така наречената „кошница“. Изчисляване на ППС на много валути вече в продължение на няколко години се осъществява от различни международни и национални организации.
Да разгледаме например ситуацията с РФ. ППС на рублата и долара на САЩ се публикува в сборника на Росстат (руският статистически институт — бел.пр.). Та ето по данни на Росстат, покупателната способност на долара на САЩ през 2005 г. примерно е била равна на покупателната способност на 14 рубли. А на валутния пазар с 1 долар през същата година е можело да се купят 27 рубли. Получава се, че фактически валутният курс на рублата през 2005 г. по отношение на долара е бил занижен (ако се сравни с ППС на двете валути) почти два пъти. В отделни години на миналото десетилетие курсът на рублата спрямо долара е бил занижен три пъти и повече. Какво означава това за Русия?
Първо, че Русия, експортирайки своите суровини (преди всичко нефт, природен газ, дървесина, руда и др.), които на световния пазар се плащат с долари, губи ½ до 2/3 от валутната печалба. Очевидно е, че за развитите страни (по точно за монополите в тези страни) такава ситуация е много изгодна. Ако назовем всичко с истинското му име, то това е откровен колониален грабеж, но без използуване на явна сила.
Второ, чуждестранните износители на капитал, разполагащи с валута (в нашия пример американски долари), могат да изкупуват в Русия предприятия и други активи по цени, които се оказват 2 — 3 пъти по-ниски, отколкото цените които се определят на основата на ППС. Отново имаме откровен колониален грабеж, при това властите на страната и „професионалните икономисти“ с гордост говорят за милиарди чуждестранни инвестиции. „Професионалните икономисти“ с всички сили ни внушават, че на Русия е необходимо „подобряване на инвестиционния климат“, „привличане на чужди инвестиции“, „създаване на условия за чуждите инвеститори“ и др. подобни бълнувания. Чуждите инвеститори, разполагащи с американски долари, имат 2 — 3 кратно преимущество в сравнение с руските инвеститори, разполагащи с рубли. Фактически се провежда целенасочено унищожаване на националните стокопроизводители.
Трето, цените на онези стоки, които се изнасят в чужбина, на вътрешния пазар се продават по доларова цена преизчислена по валутния курс, а не по ППС. Това означава, че населението и фирмите в Русия плащат повече, най-малкото 2 — 3 пъти повече за ред стоки и услуги при които голяма тежест в цената имат суровините. Извършва се плащане на прекомерна цена за автомобилен бензин, дизелово гориво, изкуствени торове, електричество, цемент, други строителни материали, комунални услуги, продоволствени стоки и т.н. По веригата на междуотрасловите връзки тези повишения на разходите водят до ръст на цените на авиационните и ЖП билетите, строителството на жилища и други недвижими имоти и т.н.
„Ако в световния средностатистически продукт суровинната съставляваща не превишава 20%, то в руския средностатистически продукт тя е от порядъка на 50%… цялата страна… е надплатила през 2005 г. на доставчиците на суровини приблизително 6 трилиона рубли, което било над една трета от БВП на Русия за 2005 г.“[1] по-голямата част от тези „луди“ пари в реалния сектор повече не се връщат, тъй като там рисковете са високи, дълги сроковете на възвръщаемост на инвестициите, ниска рентабилността. Те отиват основно на фондовия пазар и пазара на недвижими имоти, създават там нездрав „бум“ и подготвят почвата за поредния „срив“ на тези пазари.
Всичко това прави невъзможно рентабилната работа на много предприятия и цели отрасли на руското стопанство (промишленост, селско стопанство, услуги), води към тяхното затваряне и обща деградация на страната. Фактически експортно суровинния сектор изсмуква всичките „сокове“ от останалите сектори на руската „икономика“.
Ние дадохме за пример Русия, но, по принцип, такъв механизъм на разрушително въздействие върху националното стопанство на занижения валутен курс на своята валута е присъщ за всички страни от ПМК.
Възниква въпрос: по какъв начин се постига отклоняването на валутния курс от ППС (завишаване — за страните от „златния милиард“ и занижаване — за страните от периферията на световния капитализъм)? На първо място, с помощта на ЦБ на страните от ПМК. Те се занимават с активно изкупуване на валута на страните от „златния милиард“ (ЗМ) (на първо място долари на САЩ), което изкуствено завишава курса на чуждата валута. Тоест ЦБ от ПМК фактически работят против своите страни, обслужвайки интересите на страните от ЗМ (средния етаж на „световната лихварска пирамида“). Без ЦБ на страните от ПМК действуващи като „пета колона“ на Запада колониалната експлоатация на тези страни не би могла да достигне такъв размах. Затова ЦБ на страните от ПМК бе преувеличение може да наречем филиали на ФРС на САЩ.
В допълнение към ЦБ на страните от ПМК започнаха да създават институти със странни имена „суверенни фондове“. Става дума за фондове на правителството, в които започнаха да акумулират свръхдоходи от експорта на природни ресурси и други стоки. Декларира се, че фондовете са необходими за създаване на някаква „въздушна възглавница за безопасност“, която трябва да защити страните от ПМК от рязко падане на цените на изнасяните ресурси (например в условията на криза). В Русия, по конкретно, бе създаден Стабилизационен фонд, който преди две години беше преобразуван в два нови фонда — Резервен фонд и Фонд на националното благосъстояние.
Важно е, че суверенните фондове натрупват парични ресурси в чужда валута. Затова името „суверенни“ звучи като издевателство — тези фондове подкопават курса на националната валута, а, следователно, и суверенитета на страната. И думата „благосъстояние“, която фигурира в имената на редица фондове, може да се интерпретира като — благосъстоянието на страните от ЗМ, а не на тази страна, която е учредила фонда.
Отчитайки, че в условията на днешната финансова криза ФРС на САЩ е включила на пълна мощност „печатната машина“ и е започнала да наводнява със „зелена хартия“ световната „икономика“, доларовите запаси на централните банки и суверенните фондове се обезценяват, което напълно устройва световните лихвари.
„Демократична“ Русия в световната лихварска пирамида
След разпадането на Съветския съюз и създаването върху неговите останки много „суверенни“ и „демократични“ държави, всички те моментално се оказали вмъкнати в световната финансова пирамида. Естествено, на приготвеното за тях място на долния етаж на пирамидата. Всъщност, тези нови държави станали „плячка“, която световните лихвари получили в резултат от победата в „студената война“, продължила повече от четири десетилетия.
Всичко трябва да се нарича със собствените им имена: това са били „контрибуции“ и „репарации“, които победените са длъжни да платят на победителите.
За справка:
Контрибуции (от лат. contributio) — принудително плащане или изземане на имуществото от победената във войната държава.
Репарации (от лат. Reparatio — възстановяване) — пълно или частично материално или парично компенсиране на щетите, причинени от войната, изплащани от победената държава на победителя.
В системата на „хранителните вериги“ на „паричната цивилизация“ постъпило голяма маса „хранителна субстанция“, която десетки години се е натрупвала в Съветския съюз (а също и в другите социалистически страни). Мощни „инжекции“ във вид на различни ресурси от победените страни довели до определено оживление на изнемощялия организъм на „паричната цивилизация“, създали илюзията, че това е най-съвършената и ефективна организация на обществения живот в историята на човечеството.
За да разберем размерите на контрибуцията, която Америка получила в резултат на победата в „студената война“ може да предадем думите на тогавашния президент Клинтън, които той произнесъл на съвещание на Обединения комитет на началниците на щабове на САЩ през 1995 г.: „Ние постигнахме това, което имаше намерение да направи президентът Труман със Съветския съюз чрез атомната бомба. Ние получихме суровинен придатък, държава не разрушена от атомна бомба, която би било трудно да създадем. Да, ние похарчихме за това много милиарди долари, но те вече са близо до онова, което руснаците наричат възвръщаемост: за четири години ние и нашите съюзници получихме стратегически суровини за над 15 млрд. дол., стотици тонове злато, скъпоценни камъни и т.н. По съществуващите проекти на нас са предадени за нищожно ниски суми повече от 20 хил. т мед, почти 50 хил. т алуминий, 2 хил. т цезий, берилий, стронций. През годините на така наречената перестройка в СССР много наши военни и бизнесмени не вярваха в успеха на предстоящите операции. И напразно. Разклащайки идеологическите основи на СССР, ние успяхме безкръвно да изведем от войната за световно господство държавата, която бе основна конкуренция за Америка.“[2]
Предполагаме, че показаната по-горе картина на ограбването на Русия се явява крайно непълна. Може да определим следните големи пера на контрибуцията, изискани от Русия за изтеклите две десетилетия „реформи“:
1. Активи, преминали в ръцете на чужди (западни) инвеститори в резултат на проведената приватизация на държавните предприятия на добивната и обработвателната промишлености и други отрасли на нашата икономика. Приватизацията, както е известно, се провеждаше по символични цени, които в десетки пъти, а понякога в стотици пъти по-ниски (превышали — в оригинала, явно грешка — бел.пр.) от реалните цени на приватизираните обекти.
Само за периода от началото на 1992 г. до началото на 1998 г., по оценки на канадския икономист (без кавички), професора от Отавския университет Михаил Чосуговский, „руски активи за над 500 милиарда долара били конфискувани и предадени в ръцете на западните капиталисти. Сред тях — заводи на военно-промишления комплекс, инфраструктура и природни ресурси“. Както отбелязва М.Чосудовский, „като инструмент за конфискацията послужили приватизационните програми и принудителното банкрутиране“.[3]
2. Масова емиграция на учени, инженери, специалисти от различни отрасли на икономиката и знания в икономически развитите страни (тъй нареченото „изтичане на мозъци“).
3. Незаконно прехвърляне зад граница на стотици тонове злато и други ценности от златновалутните резерви на страната, фондове на Гохран (държавно учреждение формиращо фонд за ценни метали и скъпоценни камъни на РФ — бел.пр.)[4]
4. Прехвърляне от Русия в САЩ на големи партиди оръжеен уран и плутоний.
Става дума за така наречената „уранова сделка“, която неизразимо обогатила и продължава да обогатява САЩ. Понеже в нашата преса почти няма информация относно „урановата сделка“, ще дадем някои сведения за нея. Сделката е била сключена през 1995 г. и се състояла в това, че Русия поемала задължението да достави 500 т плутоний и оръжеен уран, а САЩ да заплати 12 млрд. дол. До 2000 г. по това съглашение в САЩ постъпили 75 т ядрени материали, а през периода 2000 г. до края на 2008 г. — още 277 т. Към настоящия момент по-голямата част от урана и плутония вече е на разположение на САЩ. Посочената сделка ни нанесе ущърб не по-малък от приватизацията на предприятията. Към момента на сключване на сделката пазарната цена на 500 т ядрени материали е била не по-малка от 8 трилиона долара. Може да кажем, че Америка е получила тези материали почти безплатно. В края на 1980-те години в СССР и САЩ имало примерно по 30 хил. ядрени заряда, в които (във всяка от страните) се съдържало 500–550 т оръжеен уран и плутоний. Според американски източници, Америка е натрупвала това количество ядрени материали в продължение на половин век, похарчвайки за добив и обогатяване 3,7 трилиона долара. Колко сме похарчили ние е неизвестно. Но може да се досетим, че значителна част от нашата икономика в следвоенните десетилетия е работила за създаването на ядрените заряди (разходи за откриване, добив и преработка на ядрените материали, създаване на оборудване, подготовка на кадри и т.н.). А главното — в резултат на „урановата сделка“ ние се лишихме от ядрен щит, което е невъзможно да се оцени в парични единици.
„Контрибуциите“, както следва от даденото по-горе определение, — това са и „имуществени изземвания“. Изземванията могат да се извършват с предаване и без предаване на имуществата в полза на победителя. По този начин, унищожаването на имущество на територията на победената държава — също е „контрибуция“, която отслабва победения и усилва победителя. Примери за такова унищожаване читателят сам може да приведе немалко. Например, едностранното унищожаване на ядрено и химическо оръжие, танкове и ракети. Или закриване на предприятия на промишлеността във вид на „банкрутиране“ и последващо „препрофилиране“ в различни видове офисни и търговски помещения и т.н.
Да обобщим, всички реформи в Русия през последните две десетилетия — това са „имуществени изземвания“ от двата посочени по-горе вида. А паричните власти на Русия в лицето на Банка на Русия и Министерството на финансите — са главните организатори на това изземване.
„Имуществените изземвания“ също така може да разделим на други две категории:
а) първоначални (или еднократни) „изземвания“ (ние по-горе назовахме четири главни групи на такива изземвания, които са имали място през миналото десетилетие); тях може да сравним с „трофеите“, получавани от победителите във войната;
б) текущи (или постоянни) „изземвания“; тях може да сравним с „данъка“, който победителя взема от победения на постоянна основа.
За осъществяване на редовни „изземвания“ победителят създава специална система на грабеж, която днес е известна с кодовото име „пазарна икономика“ и се явява резултат от проведените либерални „реформи“. По-горе в тази глава ние вече посочихме основните елементи на тази система: нееквивалентен обмен в сферата на международната търговия („ножица на цените“); занижен курс на националната парична единица; отмяна на валутното регулиране и валутния контрол (и произтичащата от това пълна либерализация на международното движение на капитала); натрупване на международни резерви във вида на валута на страните от „златния милиард“; доларизация на „икономиката“ и т.н.
Всички тези елементи присъстват днес в руската „икономика“, която нашите „реформатори“ с гордост наричат „пазарна“. В резултат на ефективното функциониране на тази система на „пазарната икономика“ ежегодно от Русия се преразпределя в полза на страните от „златния милиард“ не по-малко от 20–30% от БВП. Ето това е онази „дан“, която Русия плаща на своите победители, преди всичко САЩ.