Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Разкази за роботи
Оригинално заглавие
The Bicentennial Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
gogo_mir (2014 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Mandor (2014 г.)

Публикувано в списание „Наука и техника за младежта“, броеве 4-5/1984 г.

История

  1. — Добавяне

9.

Едва след смъртта на Сър, Ендрю започна да носи дрехи. Най-напред облече едни стари панталони, които Джордж му беше дал.

Сега Джордж беше женен. Бе станал адвокат и се бе присъединил към фирмата на Фейнголд. Старият Фейнголд отдавна бе починал, но дъщеря му бе продължила делото и сега името на фирмата стана Фейнголд и Мартин. То остана същото дори след като дъщерята се оттегли и никой от фамилията Фейнголд не зае мястото й. По времето, когато Ендрю за пръв път облече дрехи, името на Мартин току що се бе присъединило към фирмата.

Джордж се бе опитал да прикрие усмивката си, когато Ендрю нахлузи панталоните, но в очите на робота усмивката беше явна.

Джордж показа на Ендрю как да си служи със статичния заряд, за да могат панталоните да се загръщат около долната част на тялото му и да се затварят. Джордж го показа на собствените си панталони, но на Ендрю му беше ясно, че ще му е необходимо време, докато усвои това плавно движение.

— Но защо искаш панталони, Ендрю? — попита Джордж. — Тялото ти е толкова добре устроено за целта си, че е срамно да го покриваш. Особено след като не трябва да се грижиш за температурния му контрол, нито да се стесняваш. И то не звъни, няма звук на метал.

— Не са ли красиви човешките тела, Джордж? — каза Ендрю. — Все пак вие ги покривате.

— За да ги стоплим, за чистота, за да ги предпазим, за украшение. Нито едно от това не се отнася за теб.

— Чувствувам се гол без дрехи — каза Ендрю. — Чувствувам се различно, Джордж.

— Различно! Ендрю, на Земята има милиони роботи сега. В този район според последното преброяване има почти толкова роботи, колкото и хора.

— Знам, Джордж. Тези роботи извършват всякакъв вид работа.

— И нито един от тях не носи дрехи.

— Но нито един от тях не е свободен.

Малко по малко Ендрю попълваше гардероба си. Задържаше го усмивката на Джордж.

Можеше да бъде свободен, но в него имаше вградена програма, внимателно съставена, която определяше отношението му към хората, и той се опитваше да напредва само с много ситни стъпки. Явно неодобрение би го върнало с месеци назад.

Не всеки възприемаше Ендрю като свободен. Той не можеше да го усети и това представляваше трудност за мисловния му процес, когато размишляваше по този въпрос.

Преди всичко избягваше да бъде с дрехи — или с много от тях, когато смяташе, че Малката Мис можеше да го посети. Сега тя бе стара и често отиваше на по-топъл климат, но когато се върнеше, първата й работа бе да го посети.

След едно от завръщанията й Джордж каза печално:

— Тя ме принуди, Ендрю. Ще се кандидатирам догодина за Легислатурата. Внукът, както дядото, казва тя.

— Както дядото… — Ендрю се запъна.

— Искам да кажа, че аз, Джордж, внукът, ще бъда като Сър, дядото, който някога е бил в Легислатурата.

— Щеше да е хубаво, Джордж — каза Ендрю, — ако Сър беше още… — той млъкна, като не искаше да изрече нещо, — в работещо състояние.

Това звучеше неподходящо.

— Жив — каза Джордж. — Да, и аз си мисля също от време на време за старото чудовище.

Ендрю мисли много върху разговора. Забеляза собствената си неспособност да се изразява, когато говореше с Джордж. Някакси езикът се бе изменил, откакто Ендрю се бе появил на бял свят с вроден речников фонд. Още повече, че Джордж използуваше разговорна реч, каквато Сър и Малката Мис не бяха употребявали. Защо беше нарекъл Сър чудовище, когато явно тази дума не бе подходяща?

Ендрю не можеше да се обърне към книгите си за съвет. Те бяха стари и се отнасяха предимно за дървообработване, за изкуство, за вътрешен дизайн. Нямаше такива за езика, за поведението на хората.

В този момент му се струваше, че трябва да потърси необходимите книги, и като свободен робот почувствува, че не трябва да пита Джордж. Можеше да отиде в града и да използува библиотеката. Това беше триумфално решение и той почувствува електропотенциала си да нараства значително, докато се наложи да го прехвърли върху една бобина.

Сложи си цял костюм, дори и дървена верижка на раменете. Би предпочел блестящата пластмаса, но Джордж беше казал, че дървото е много по-подходящо и че полираният кедър е значително по-ценен.

Беше изминал стотина крачки от къщата, когато растящо съпротивление го накара да спре. Изхвърли бобината от електрическата верига и след като това изглежда не помогна достатъчно, върна се в къщата, написа ясно на парче хартия: „Отивам до библиотеката“ и го остави на видно място върху работната си маса.