Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Разкази за роботи
Оригинално заглавие
The Bicentennial Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
gogo_mir (2014 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Mandor (2014 г.)

Публикувано в списание „Наука и техника за младежта“, броеве 4-5/1984 г.

История

  1. — Добавяне

11.

Малката Мис току що бе станала на осемдесет и три, но не бе загубила нищо нито от енергичността, нито от решителността си. Тя по-често размахваше бастуна си, отколкото се подпираше на него.

Изслуша случката, побесняла от възмущение.

— Джордж, това е ужасно — каза тя. — Кои бяха тези хулигани?

— Не знам. Какво значение има? В края на краищата те не навредиха с нищо.

— Но можеха. Ти си адвокат, Джордж, и ако си добре уреден в живота, то е само заради таланта на Ендрю. Парите, който той спечели, са в основата на всичко, което имаме. Той осигури просъществуването на това семейство и аз не искам той да бъде третиран като подхвърлена от вятъра играчка.

— Какво искаш да направя, мамо? — попита Джордж.

— Казах, че си адвокат, не слушаш ли? Някакси ще изработиш такова положение и ще принудиш районния съд да се обяви за правата на роботите и Легислатурата да прокара необходимите документи, ще отнесеш цялата работа до Световния съд, ако трябва. Ще наблюдавам, Джордж, и няма да прощавам никаква отстъпка.

Тя говореше сериозно и това, което започна като начин да се укроти страшната стара лейди, стана солидна работа с достатъчно юридически заплитания, за да я направят интересна. Като главен партньор във Фейнголд и Мартин, Джордж изработваше стратегията, но остави работата на по-младите съдружници и най-вече на сина си. Пол, който също работеше във фирмата и почти всеки ден докладваше като по задължение на баба си. Тя, на свой ред, обсъждаше въпросите с Ендрю.

Ендрю бе въвлечен дълбоко. Работата му върху книгата за роботите бе отложена отново, тъй като той се задълбочи в законните положения и дори понякога правеше много уместни предложения.

— Джордж ми каза тогава, че хората винаги са се плашили от роботите — разсъждаваше той. — Докато това е така, съдът и Легислатурата няма да искат да работят в полза на роботите. Не може ли да се направи нещо за общественото мнение?

Така докато Пол седеше в съда, Джордж се зае с публичната изява.

При един случай той се обърна към годишното събрание на редакторите на холоновините и между другото каза:

— Ако благодарение на Втория Закон може да искаме от който и да е робот неограничено подчинение във всяко отношение, с изключение нанасянето на вреда на човешко същество, тогава който и да е човек, който и да е човек има страшна власт над който и да е робот, който и да е робот. В частност, тъй като Вторият закон доминира над Третия, който и да е човек може да използува закона за подчинението, за да изключи закона за самосъхранението. Той може да заповяда на всеки робот да си навреди или дори да се саморазруши по някаква или без каквато и да е причина.

Правилно ли е това? Отнасяме ли се към животно по такъв начин? Дори неодушевен предмет, който ни е служил добре, има влияние върху решението ни. А роботът не е безчувствен, той не е животно. Може да мисли достатъчно добре, за да бъде способен да говори с нас, да се смее с нас. Можем ли да се отнасяме към тях като към приятели, можем ли да работим заедно с тях и да не им даваме част от плода на това приятелство, нещо от ползата на сътрудничеството?

Ако човек има право да дава на робота всякаква заповед, която не включва вреда на човешко същество, той трябва да има благоприличието да не дава на робота заповед, която да включва вреда на робот, освен ако човешката безопасност не го изисква. С голямата власт идва и голямата отговорност и ако роботите имат Три Закона за защита на човека, толкова ли е много да се иска хората да имат закон или два в защита на роботите?

Ендрю беше прав. Решението на съда и на Легислатурата зависеше много от общественото мнение. Най-сетне бе приет закон, който слагаше условия, забраняващи заповедите във вреда на роботите. Беше безкрайно ограничен и наказанията за нарушителите му бяха съвсем недостатъчни, но принципът беше установен. Окончателното одобрение от Световната легислатура дойде в деня на смъртта на Малката Мис.

Не беше съвпадение. По време на последните дебати Малката Мис се държеше отчаяно за живота и си отиде едва след ката победата дойде. Последната й усмивка беше за Ендрю. Последните й думи бяха:

— Ти си добър към нас, Ендрю.

Почина, държейки ръката му, докато синът й, жена му и децата оставаха на почетно разстояние от двамата.