Айзък Азимов
Двестагодишният човек (3)

3.

Джерълд Мартин заведе Ендрю в местното представителство на „Юнайтед Стейтс Роботс енд Мъкеникъл Мен“. Като член на Районната легислатура за него не беше трудно да уреди среща с Главния робопсихолог. В действителност само като член на Районната легислатура той можеше да притежава собствен робот — в тези ранни години роботите се срещаха рядко.

На времето Ендрю не разбираше нищо от това, но по-късно, след години на усилено учене, можеше да преразгледа тази някогашна сцена и да разбере истинското й значение.

Робопсихологът Мертън Мански слушаше и лицето му постепенно добиваше намръщен вид. На няколко пъти успя да задържи пръстите си да не изтропат по масата. Чертите на лицето му бяха разкривени и имаше бръчки по челото. Можеше да е по-млад, отколкото изглеждаше на пръв поглед.

— Роботиката не е точно изкуства мистър Мартин — каза той. — Не мога да ви го обясня подробно, но математическият апарат, който служи за определяне на позитронните връзки, е много сложен и позволява само приблизителни решения. Естествено, след като изградим всичко за Трите Закона, те са неизменими. Ще сменим, разбира се, робота ви…

— В никакъв случай — каза Сър. — Не става дума за дефект от негова страна. Той изпълнява предписаните му задължения отлично. Особеното е, че той дяла дърво по изящен начин и никога два пъти еднакво. Прави произведения на изкуството.

Мански изглеждаше объркан.

— Странно. Ние изпробваме разширени връзки тези дни… Наистина творчески, така ли мислите?

— Вижте сам.

Сър му подаде малко дървено кълбо със сцена на спортна площадка, на която момчетата и момичетата бяха толкова дребни, че едва се различаваха. Обаче бяха в съвършена пропорция и се смесваха така естествено със структурата на дървото, че тя също изглеждаше като издялана.

— Той ли направи това? — попита Мански. Върна скулптурата, като поклати глава. — Дарба на художник. Има нещо във връзките.

— Можете ли да го направите отново?

— Вероятно не. Нищо подобно досега не е било отбелязвано.

— Добре. Ни най-малко не смятам, че Ендрю е единственият.

— Предполагам — каза Мански, — че корпорацията би поискала да получи обратно робота ви, за да го изследва.

Сър, внезапно помръкнал, отвърна:

— Няма да стане. Забравете за това. — Обърна се към Ендрю: — А сега да си вървим.

— Както желаете, Сър — каза Ендрю.