Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Разкази за роботи
Оригинално заглавие
The Bicentennial Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
gogo_mir (2014 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Mandor (2014 г.)

Публикувано в списание „Наука и техника за младежта“, броеве 4-5/1984 г.

История

  1. — Добавяне

21.

Ендрю беше сигурен, че чувството му за слабост бе напълно въображаемо. Беше се оправил от операцията. Все пак той се подпираше на стената, като се стараеше да не го прави много явно.

— Крайното гласуване ще бъде тази седмица, Ендрю — каза председателката на Комитета за наука и техника. — Няма да мога да го отлагам повече и ще трябва да загубим…

— Благодарен съм ти за умението да отлагаш — отвърна Ендрю. — Даде ми времето, от което имах нужда, и аз поех риска, както трябваше.

— Какъв риск? — попита загрижено жената.

— Не можех да го кажа нито на теб, нито на хората от „Фейнголд и Мартин“. Бях сигурен, че ще ме спрат. Виж какво, щом мозъкът е причината главното различие, не е ли най-вече по въпроса за безсмъртието? Кой се интересува в същност как изглежда мозъкът, как е устроен или как се е развивал? От значение е, че мозъчните клетки умират, трябва да умрат. Дори ако всеки друг орган от тялото е поддържан или заменен, мозъчните клетки, които не могат да бъдат сменени, без да се промени и следователно да се убие личността, трябва накрая да умрат.

Моите позитронни връзки издържаха близо два века без забележима промяна и могат да издържат още векове. Не е ли това основната пречка? Хората могат да търпят безсмъртен робот, тъй като няма значение колко дълго работи една машина. Те обаче не могат да приемат безсмъртен човек, след като собствената им смърт е поносима само докато е валидна за всички. И по тази причина те не могат да ме направят човек.

— Накъде клониш, Ендрю?

— Аз отстраних този проблем. Преди десетилетия позитронният ми мозък беше свързан с органични нерви. Сега една последна операция поправи тази връзка така, че бавно, съвсем бавно, потенциалът на мозъка ми ще спадне.

— Означава ли това, че така си направил, за да умреш, Ендрю? Не може да си го сторил. Би нарушил Третия Закон.

— Не — каза Ендрю. — Аз избрах между смъртта на тялото ми и смъртта на желанията и целите ми. Да оставя тялото да живее за сметка на смъртта на нещо по-ценно, би означавало нарушение на Третия Закон.

— Ендрю, няма да помогне. Върни го обратно.

— Не може. Прекалено много е навредено. Остава ми да живея повече или по-малко от година. Ще издържа до двестагодишнината от конструирането ми.

— Ендрю, ти си глупак.

— Ако ще ме направи човек, заслужава си. Ако не, ще сложи край на борбата и пак ще си заслужава.