Айзък Азимов
Двестагодишният човек (17)

17.

Простетологията бе причината, която най-накрая накара Ендрю да напусне Земята. В десетилетията, които последваха чествуването на сто и петдесетгодишнината, в много отношения Луната заприлича повече на земен свят, отколкото самата Земя, с изключение на силата на притеглянето. В подземните й градове населението беше доста гъсто.

Изкуствените органи там трябваше да се съобразяват с по-малката сила на тежестта и Ендрю прекара пет години на Луната в работа с местните простетолози, за да направи необходимите приспособления.

Върна се на Земята, която беше банална и спокойна в сравнение с Луната. Посети кантората на „Фейнголд и Мартин“, за да съобщи за завръщането си.

Сегашният шеф на фирмата, Саймън Де Лонг, се изненада.

— Казаха ми, че се връщате, Ендрю — той едва не каза „мистър Мартин“, — но ви очаквахме не по-рано от следващата седмица.

— Ставам нетърпелив — каза Ендрю рязко. Безпокоеше се да започне със същината на въпроса. — На Луната, Саймън, бях отговорен за изследователски екип от двадесет учени, които бяха хора. Давах заповеди, които никой не обсъждаше. Лунните роботи се отнасяха към мен като към човешко същество. Защо тогава не съм човек?

Де Лонг го погледна предпазливо.

— Мой скъпи Ендрю — започна той, — както ти току що обясни, към теб са се отнасяли като към човек — и роботите, и хората. Следователно de facto ти си човек.

— Да си човек de facto не е достатъчно. Не искам да се отнасят към мене така, а да бъда официално признат за такъв. Искам да бъда човек de jure.

— Това е друг въпрос — каза Де Лонг. — Тук ще се сблъскаш с човешките предразсъдъци и с несъмнения факт, че колкото и да си подобен на човек, ти не си такъв.

— В какъв смисъл? — попита Ендрю. — Имам формата на човек и органи, съответни на човешките. Фактически моите органи са идентични с някои от тези на човек с протези. Работейки за развитието на изкуството, литературата и науката, аз допринесох за обогатяването на човешката култура толкова, колкото никой жив сега човек. Какво повече може да се иска?

— Аз лично не бих искал нищо повече. Проблемът е, че ще трябва акт на Световната легислатура, за да бъдеш признат за човек. Честно казано, не мисля, че това ще стане.

— С кого от Легислатурата мога да говоря?

— С председателя на Комитета за наука и техника, може би.

— Можеш ли да уредиш среща?

— Но ти едва ли се нуждаеш от посредник. С твоето положение…

— Не. Ти ще го уредиш! — Ендрю дори не забеляза, че дава категорично заповед на човек. Беше свикнал с това на Луната. — Искам той да разбере, че фирмата „Фейнголд и Мартин“ е зад гърба ми в това дело до края.

— Ще направя каквото мога — каза Де Лонг.