Айзък Азимов
Двестагодишният човек (23)

23.

Мислите на Ендрю бавно се разпръскваха, докато той лежеше в леглото.

Отчаяно се залови за тях. Човек! Той беше човек! Искаше това да е последната му мисъл. Искаше да се разтвори, да умре — с нея.

Отвори още веднъж очите си и за последен път разпозна председателката на Комитета за наука и техника, която чакаше. Имаше и други, но те бяха само сенки, неразличими сенки. Само жената оставаше извън настъпващата сивота. Бавно, постепенно, той вдигна ръката си към нея и съвсем слабо и неясно усети, че тя я взе.

Тя чезнеше в очите му, когато последните му мисли изтекоха.

Но преди да изчезне напълно, една последна бегла мисъл му дойде и остана за момент в съзнанието му, преди всичко да спре.

— Малка Мис… — промълви той, прекалено слабо за да бъде чут.