Айзък Азимов
Двестагодишният човек (18)

18.

Председателят на Комитета за наука и техника беше жена. Прозрачните й дрехи, закриващи това, което тя искаше да скрие, с блясъка си я правеха да изглежда като покрита с пластмаса.

— Поддържам ви в желанието ви за пълни човешки права — каза тя. — В историята е имало случаи, когато части от човешкото население са се били за пълни човешки права. Какви права обаче можете евентуално да искате, които още нямате?

— Много просто — правото ми на живот. Като робот мога да бъда разглобен по всяко време.

— Понякога човек може да бъде екзекутиран.

— Екзекуция може да последва само след съдебен процес. За моето разглобяване не е необходимо да има присъда. Само думата на властен човек стига, за да ме унищожи. От друга страна… — Ендрю отчаяно се опита да не покаже и намек от молба, но изкусно изработените приспособления за човешко изражение и тон на гласа го издадоха. — Истина е, че искам да бъда човек. Искал съм го през цялото време, за което се изредиха шест поколения на хората.

Жената го погледна с тъмните си симпатични очи.

— Легислатурата може да прокара закон, който да би провъзгласи за такъв. Те могат да изкарат закон, с който дори каменна статуя да бъде обявена за човек. Дали наистина ще го направят обаче и в двата случая е малко вероятно. Винаги има елемент на подозрение към роботите.

Тя седна и на челото й се появиха бръчки.

— В действителност, ако въпросът се разпали много, може да се породи особено мнение в Легислатурата и в обществото относно разглобяването, за което споменахте. Отстраняването ви може да се окаже най-лесният начин да се разреши проблемът. Преценете този случай, преди да се решите да действувате.

— Никой ли няма да си спомни за технологията на протезите — каза Ендрю, — нещо, което е почти изцяло мое?

— Може да ви изглежда жестоко, но няма. Дори да го направят, то ще бъде срещу вас. Ще кажат, че сте мислили само за себе си. Ще кажат, че е част от кампанията да се роботизират хората или очовечат роботите, и в двата случая ще бъде лошо и порочно. Мистър Мартин, оставете живота си, какъвто е.

Тя стана и до седналата фигура на Ендрю изглеждаше дребна и почти като дете.

— Ако реша да се боря да стана човек — попита Ендрю, — ще бъдете ли на моя страна?

Тя помисли, после каза:

— Ще бъда, доколкото мога. Ако по някое време се появи такова положение, което заплашва политическото ми бъдеще, може да се наложи да ви изоставя, тъй като тогава резултатът няма да съвпада с истинската ми вяра. Опитвам се да бъда честна с вас.

— Благодаря ви, аз няма да искам повече. Възнамерявам да се боря, каквито и да са последствията, и ще искам помощта ви само докато можете да ми я дадете.