Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Разкази за роботи
Оригинално заглавие
The Bicentennial Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
gogo_mir (2014 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Mandor (2014 г.)

Публикувано в списание „Наука и техника за младежта“, броеве 4-5/1984 г.

История

  1. — Добавяне

10.

Ендрю не стигна до библиотеката. Беше изучил картата. Знаеше пътя, но не и как изглежда. Действителните признаци на околността не приличаха на символите на картата и той се поколеба. Дори си помисли, че нещо е било погрешно, тъй като всичко изглеждаше странно.

Мина покрай случаен селскостопански робот, но когато се реши да попита за пътя, наоколо нямаше никого. Една кола мина, без да спира. Той стоеше нерешителен, което означаваше спокойно и неподвижно, и тогава през полето към него дойдоха двама мъже.

Той се обърна към тях и те промениха пътя си, за да се приближат до него. Преди малко те разговаряха високо, той чуваше гласовете им, но сега мълчаха. По това как изглеждаха, Ендрю заключи за човешката им неувереност. Бяха млади, но не много. Може би на двадесет? Ендрю никак не можеше да определя възрастта на хората.

— Бихте ли ми описали пътя до градската библиотека, господа? — каза той.

Единият от тях, по-високият, чиято заострена шапка го удължаваше още повече, почти до гротеска, каза, но не на Ендрю, а на другия:

— Той е робот.

Другият имаше дебел нос и тежки клепачи и отвърна, но не на Ендрю, а на първия:

— Той носи дрехи.

Дългият щракна с пръсти.

— Това е свободният робот. Имаше един робот на Мартин, който беше ничия собственост. Защо иначе ще носи дрехи?

— Попитай го — каза този с дебелия нос.

— Ти ли си роботът на Мартин? — попита високият.

— Аз съм Ендрю Мартин, сър — каза Ендрю.

— Добре. Съблечи си дрехите. Роботите не носят дрехи. — После се обърна към другия: — Това е отвратително. Погледни го!

Ендрю се поколеба. Не бе чувал заповед с такъв тон на гласа отдавна, така че връзките на Втория Закон се бяха запушили за момент.

— Махни си дрехите! — каза високият. — Заповядвам ти!

Ендрю започна бавно да ги съблича.

— Направо ги скъсай! — заповяда високият.

— Ако не принадлежи на никого — каза този с носа, — може да бъде наш, както на когото и да е друг.

— Както и да е — коментира високият, — кой може да ни съди за действията ни? Ние не увреждаме чужда собственост… Застани на главата си! — това беше към Ендрю.

— Главата не е предназначена… — започна Ендрю.

— Това е заповед! Ако не знаеш как, опитай някакси.

Ендрю се поколеба отново, след това се наклони да постави главата си на земята. Опита се да вдигне краката си и падна тежко.

— Лежи там и не мърдай! — заповяда високият, после се обърна към другия: — Можем да го разглобим. Разглобявал ли си досега робот?

— Ще ни позволи ли?

— Как може да ни спре?

Нямаше начин Ендрю да ги спре, ако те му заповядаха да не се съпротивлява достатъчно властно. Вторият закон за подчинението има предимство пред Третия за самосъхранението. Във всеки случай той нямаше да може да се отбранява без евентуално да ги удари, а това би означавало нарушаване на Първия закон. При тази мисъл всяка негова подвижна част се сви леко и той потрепери, както лежеше.

Високият го обиколи и го подритна с крак.

— Тежък е. Мисля, че ще се нуждаем от инструменти за работата.

— Можем да му заповядаме да се разглоби — каза онзи с дебелия нос. — Ще бъде весело да го наблюдаваме как ще го направи.

— Да — съгласи се високият. — Но нека да го махнем от пътя. Ако мине някой…

Беше твърде късно. Някой наистина идваше и това беше Джордж. От мястото, където лежеше, Ендрю го бе видял да се изкачва на един близък хълм. Би искал да му сигнализира по някакъв начин, но последно му бе заповядано: „Лежи там и не мърдай!“

Джордж вече тичаше и пристигна леко задъхан. Двамата младежи отстъпиха малко и чакаха замислено.

Джордж попита загрижено:

— Ендрю, има ти ши нещо?

— Добре съм, Джордж — каза Ендрю.

— Тогава стани… Какво е станало с дрехите ти?

— Този робот ваш ли е, господине? — попита високият.

Джордж се обърна остро:

— Той е ничий робот. Какво става тук?

— Ние го помолихме учтиво да си съблече дрехите. Какво ви засяга, след като не е ваш?

— Какво правеха тези, Ендрю? — попита Джордж.

— Имаха намерение да ме разглобят по някакъв начин — каза Ендрю. — Искаха да ме преместят на спокойно място и да ми заповядат да се разглобя сам.

Джордж погледна към двамата и брадичката му потрепери. Двамата младежи не отстъпваха повече, ами се усмихваха. Високият каза пренебрежително:

— Какво смяташ да правиш, дебеланко? Ще ни нападаш ли?

— Не — отвърна Джордж. — Не е нужно. Този робот е бил в семейството ни над седемдесет години. Той ни познава и ни цени повече, отколкото цени когото и да е друг. Ще му кажа, че вие двамата заплашвате живота ми и че смятате да ме убиете. Ще му кажа да ме защищава. В избора си между мен и Вас той ще избере мене. Знаете ли какво ще се случи, когато той ви нападне?

Двамата бавно отстъпваха, оглеждайки се неспокойно.

— Ендрю, аз съм в опасност и тези двама мъже искат да ми навредят. Тръгни срещу тях!

Ендрю изпълни заповедта и двамата младежи не чакаха, ами хукнаха да бягат.

— Всичко е наред, Ендрю, успокой се — каза Джордж. Изглеждаше със слаби нерви. Бе преминал отдавна възрастта, когато можеше да приеме възможността за борба с някой младеж, камо ли с двама.

— Аз нямаше да мога да ги ударя, Джордж — започна Ендрю. — Можех да видя, че те не те нападаха.

— Не ти заповядах да ги удариш. Само ти казах да тръгнеш срещу тях. Останалото свърши сам страхът им.

— Как могат да се страхуват от робот?

— Това е болест на човечеството, една от тези, от които то все още не се е излекувало. Но не мисли за това. Какво, по дяволите, правиш тук, Ендрю? Бях решил вече да се връщам и да взема хеликоптер, когато те намерих. Как можа да ти дойде в главата да ходиш в библиотеката? Аз щях да ти донеса каквито искаш книги.

— Аз съм… — започна Ендрю.

— Свободен Робот. Да, да. Добре, какво искаше от библиотеката?

— Исках да знам повече за хората, за света, за всичко. И за роботите, Джордж. Искам да напиша история на роботите.

— Добре, да си вървим у дома — каза Джордж. — И си вземи най-напред дрехите. Ендрю, има милион книги по роботика и всяка от тях включва история на науката. Светът е наситен не само с роботи, но и с информация за роботите.

Ендрю поклати главата си, един човешки жест, който бе започнал да прави напоследък.

— Не история на роботиката, Джордж. История, написана от Робот. Искам да обясня как те чувствуват всичко, след като на първите от тях бе разрешено да работят и живеят на Земята.

Веждите на Джордж се повдигнаха, но той не отвърна нищо.