Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Разкази за роботи
Оригинално заглавие
The Bicentennial Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
gogo_mir (2014 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Mandor (2014 г.)

Публикувано в списание „Наука и техника за младежта“, броеве 4-5/1984 г.

История

  1. — Добавяне

4.

Мис излизаше с момчета и не се задържаше много в къщи. Сега Малката Мис, която вече не беше толкова малка, запълваше света на Ендрю. Тя не забрави никога, че първото издялано парче дърво, което той бе направил, бе за нея. Носеше го на сребърна верижка около врата си.

Тя първа се отнесе критично към навика на Сър да раздава произведенията.

— Хайде, татко — каза тя, — ако някой иска някое от тях, нека да го заплати. То си го заслужава.

— Не трябва да бъдеш алчна, Менди — каза Сър.

— Не за нас, татко. За твореца.

Ендрю не бе чувал думата никога преди и когато му остана малко лично време, я потърси в речника. После дойде друго пътуване, този път до адвоката на Сър.

— Какво мислиш за това, Джон? — попита Сър.

Адвокатът беше Джон Фейнголд. Имаше бяла коса и кръгло коремче, а рамките на очилата му бяха боядисани в ярко зелено. Той погледна малката плочка, която Сър му бе дал.

— Красива е… Но слушах новините. Тази резба е направена от робота ви. Този, който сте довели с вас.

— Да, Ендрю ги прави. Нали, Ендрю?

— Да, Сър — отвърна Ендрю.

— Колко бихте платили за това, Джон? — попита Сър.

— Не мога да ви кажа. Не колекционирам подобни неща.

— Ще ми повярвате ли, че ми предложиха двеста и петдесет долара за тази дреболия? Ендрю беше направил столове, които се продаваха за петстотин. В банката има две хиляди долара от произведенията на Ендрю.

— О небеса, той те прави богат, Джерълд.

— Наполовина — каза Сър. — Половината от това е на сметка на името на Ендрю Мартин.

— Робота?

— Точно така и искам да знам дали това е законно.

— Законно? — столът на Фейнголд изскърца, когато той се облегна назад. — Това е без прецедент, Джерълд. Как е подписал роботът ти необходимите документи?

— Той може да се подписва и аз занесох подписа. Не съм го водил лично в банката. Има ли нещо друго, което трябва да се направи?

— Хм. — За миг очите на Фейнголд изглеждаха обърнати навътре. После каза: — Добре. Можем да основем компания, която да се занимава с финансите от негово име и това ще сложи изолираща стена между него и враждебния свят. Освен това моят съвет е да не правите нищо. Никой не може да ви попречи дотук. Ако някой се противопостави, оставете го да подаде тъжба.

— И вие ще се заемете със случая, ако се заведе процес?

— Срещу хонорар, разбира се.

— Колко?

— Нещо като това — Фейнголд посочи дървената плочка.

— Наистина справедливо — каза Сър.

Фейнголд се засмя тихо, когато се обърна към робота:

— Ендрю, доволен ли си да имаш пари?

— Да, сър.

— Какво смяташ да правиш с тях?

— Да заплатя за неща, за които иначе Сър би трябвало да плаща. Това ще му спести разходите, сър.