Айзък Азимов
Двестагодишният човек (16)

16.

Решението отне само известно време и операцията беше успешна.

— Аз бях против операцията, Ендрю — каза Магдескю. — Но не по причина, за каквато можеш да си мислиш. Ни най-малко не бях против експеримента, ако беше върху някой друг. Не ми се нравеше да рискувам твоя позитронен мозък. Сега, когато позитронните ти връзки са във взаимодействие със симулирани нервни възли, щеше да бъде трудно да се спаси незасегнат мозъкът ти, ако тялото се повредеше.

— Вярвам в умението на екипа на „Ю. С. Роботс“ — отвърна Ендрю. — И сега мога да ям.

— Добре, можеш да гълташ дървено масло. Това ще изисква редовно почистване на горивната камера, както ти обясних. Както мисля, по-скоро ще бъде неудобство.

— Може би ако не смятах да продължа нататък. Самопочистването не е невъзможно, фактически работя над устройство, което ще обработва твърда храна, съдържаща негорими съставки — несмилаема храна, която ще трябва да бъде отстранена.

— Тогава ще трябва да разработиш и анус.

— Еквивалентът му.

— Какво още, Ендрю?

— Всичко останало.

— И полови органи ли?

— Ако ще съответствуват ма плановете ми. Тялото ми е като платно, на което имам намерение да нарисувам…

Магдескю чакаше изречението да бъде довършено, но тъй като не дочака това да стане, го допълни сам.

— Човек?

— Ще видим — каза Ендрю.

— Амбицията ти е слаба, Ендрю — укори го Магдескю. — Ти си по-добър от човек. Ти започна да регресираш, от момента, когато се реши за органичното.

— Мозъкът ми не пострада.

— Не. Допускам, че си прав. Но, Ендрю, цялото ново ориентиране към изкуствените органи стана възможно благодарение на твоите патенти, които се продават с твоето име. Ти си признат за откривателя им и си награден заради тях — такъв, какъвто си. Защо ще продължаваш да си играеш с тялото си?

Ендрю не отговори.

Почестите последваха, Той прие да стане член на много научни дружества, включително на тези, които се бяха посветили на новата наука, основана от него: тази, която той бе кръстил робобиология, но която бе наречена простетология^[1].

На сто и петдесетата годишнина от конструирането му се състоя тържествена вечеря, дадена в негова чест от „Ю. С. Роботс“.

Алвин Магдескю, вече пенсионер, дойде да възглави вечерята. Беше на деветдесет и четири и живееше, защото бе приел да му се присадят изкуствени органи, които между другото допълваха функциите на черния дроб и на бъбреците. Вечерята достигна кулминационната си точка, когато Магдескю, след къса и прочувствена реч, вдигна наздравица за „Сто и петдесетгодишния робот“.

Ендрю беше направил нови мускули на лицето си, които да могат да изразяват ред чувства, но седя тържествено пасивен по време на цялата церемония. Не му харесваше да бъде Сто и петдесетгодишен робот.