Айзък Азимов
Двестагодишният човек (5)

5.

Такива случаи се появиха. Поправките бяха скъпи, проверките също. С годините бяха произведени нови модели и Сър се грижеше Ендрю да има предимство за всяко ново приспособление, докато стана образец на метално съвършенство. Всичко ставаше за сметка на Ендрю.

Ендрю настояваше за това.

Само позитронните му връзки оставаха недокоснати. Сър настояваше за това.

— Новите не са толкова добри, колкото си ти, Ендрю — казваше той. — Новите роботи не струват. Корпорацията се научи да прави връзките им по-точно, по-близко до целта, по-дълбоко по следата. Новите роботи не се променят. Те вършат това, за което са предназначени, и никога не се отклоняват. Тебе те харесвам повече.

— Благодаря ви, Сър.

— И това е твое постижение, Ендрю, не го забравяй. Сигурен съм, че Мански е отхвърлил разширените пътеки още след като те видя. Той не харесваше непредвиденото… Знаеш ли колко пъти пита, дали може да те вземе за изследване? Девет пъти! Аз нито веднъж обаче не го оставих да се добере до теб и сега, след като се пенсионира, ще можем да си починем малко.

Косата на Сър изтъняваше и посивяваше, лицето му се набръчка, докато Ендрю изглеждаше по-добре, отколкото когато за пръв път дойде в семейството.

М’ем се присъедини към една колония на изкуството някъде в Европа, а Мис стана поетеса в Ню Йорк. Пишеха си, но не често. Малката Мис беше омъжена и живееше недалеч. Тя каза, че не иска да изостави Ендрю, и когато детето й, Малкия Сър, се роди, оставяше Ендрю да държи бутилката и да го храни.

С раждането на внука Ендрю почувствува, че сега Сър имаше с кого да замести тези, които бяха заминали. Нямаше да бъде толкова несправедливо да се обърне с искане към него.

— Сър — каза Ендрю, — много мило бе от ваша страна, че ми позволихте да изразходвам парите си, както исках.

— Те бяха твои пари, Ендрю.

— Само заради доброжелателната ви постъпка, Сър. Не вярвам, че законът би ви спрял да ги задържите всичките.

— Законът не ще ме накара да направя нещо лошо, Ендрю.

— Въпреки всичките разходи и такси, Сър, аз имам близо шестстотин хиляди долара.

— Знам това, Ендрю.

— Искам да ви ги дам, Сър.

— Аз не искам да ги взема, Ендрю.

— В замяна на нещо, което можете да ми дадете, Сър.

— О! Какво е това, Ендрю?

— Свободата ми, Сър.

— Твоята…

— Бих желал да купя свободата си, Сър.