Айзък Азимов
Двестагодишният човек (15)

15.

Изискваше време, но Ендрю го имаше. На първо място не искаше да прави нищо, преди Пол да умре на спокойствие.

Със смъртта на правнука на Сър Ендрю се почувствува изложен повече на враждебния свят и по тази причина беше най-добре да следва пътя, който отдавна бе избрал.

Не беше съвсем сам. Ако човек умираше, фирмата „Файнголд и Мартин“ живееше, фирмата имаше насоките си и ги следваше. Под закрилата на фирмата Ендрю продължаваше да бъде здрав. В замяна на големия годишен хонорар, който получаваха, „Файнголд и Мартин“ се включи в разглеждането на юридическия аспект на новата горивна камера.

Когато настъпи време Ендрю да посети „Юнайтед Стейтс Роботс енд Мъкеникъл Мен“, той отиде сам. Веднъж бе ходил със Сър и веднъж с Пол. Този път — третия — беше сам и приличаше на човек.

„Ю. С. Роботс“ се бе изменила. Заводът, откъдето идваше продукцията, беше преместен на широка космическа станция.

Директор на Изследователския отдел беше Алвин Магдескю, мургав човек с тъмна коса и малка остра брада, който носеше над кръста си само една лента на гърдите, както изискваше модата. Ендрю от своя страна бе добре облечен по старомоден начин от преди няколко десетилетия.

— Аз ви познавам, разбира се — каза Магдескю. — И се радвам да ви видя. Вие сте нашият най-забележителен продукт. Какво искате сега?

— Да съм още по-малко робот. Тъй като съм достатъчно органичен, искам органичен източник на енергия. Нося плановете…

Магдескю не ги прехвърли набързо. Може би отначало имаше подобно намерение, но се задълбочи и стана по-внимателен. Накрая каза:

— Това е забележително, гениално. Кой го е измислил?

— Аз — отвърна Ендрю.

Магдескю го погледна остро:

— Това ще изисква основна промяна в тялото ви и ще бъде само опит, тъй като никога преди не е било правено. Аз съм против. Останете такъв, какъвто сте.

Лицето на Ендрю имаше ограничени възможности за изразяване, но нетърпението се показа в гласа му.

— Доктор Магдескю, вие изпускате целия смисъл на работата. Вие нямате избор, освен да се съгласите с искането ми. Ако такива органи могат да се вградят в тялото ми, те ще могат също така да се присаждат и в човешки тела. Тенденцията да се удължи животът на човека с изкуствени органи вече се забелязва. Няма по-добри устройства от тези, които аз съм конструирал. А факт е, че аз контролирам патентите посредством фирмата „Файнголд и Мартин“. Ние можем спокойно да се включим в бизнеса за наша сметка и да разработим такива изкуствени органи, които накрая да дадат на хората много от качествата на работите. Тогава вашият собствен бизнес ще пострада.

Но ако вие ме оперирате сега и се съгласите да го извършвате при подобни обстоятелства и в бъдеще, ще получите разрешение да използувате патентите и ще контролирате технологията както на роботите, така и на протезите на хората. Лицензът обаче няма да ви бъде даден, естествено, преди първата операция да бъде извършена успешно и преди да мине достатъчно време, за да се докаже, че наистина е успешна.

Ендрю едва чувствуваше задръжката на Първия Закон по отношение на строгите условия, които поставяше на един човек. Беше се научил да разсъждава, че това, което изглеждаше жестокост, можеше да се окаже след време милост.

Магдескю сякаш бе зашеметен.

— Не съм само аз, който може да решава в такъв случай — каза той. — А решението на корпорацията ще иска време.

— Аз мога да почакам известно време — каза Ендрю — Но само в разумни граници.