Джон Гришам
Изнудването (31)

30

За един старши съдружник от „Съдебни процеси“ и член на Управителния съвет цената на офис площите не бе от значение. Кабинетът на Уилсън Ръш заемаше огромно пространство в ъгъла на трийсет и първия етаж. Работното му място бе поне четири пъти по-голямо от всички, които Кайл бе виждал до момента. Явно мистър Ръш си падаше по лодки. Лъскавото му дъбово бюро бе монтирано върху четири яхтени руля. На дългия шкаф зад него се виждаше колекция от сложни макети на клипери и шхуни. Картините по стените изобразяваха големи плавателни съдове в открито море. Когато Кайл влезе и се огледа набързо, му се стори, че всеки момент подът ще се разлюлее и морска вода ще залее краката му. Но той забрави за интериора веднага щом мистър Ръш проговори.

— Добро утро, Кайл. Заповядай.

Великият адвокат стана от голямата заседателна маса в далечния край на кабинета. Там се бяха събрали доста адвокати, потънали в усилена работа. Кайл седна до Дъг Пекам и се представи на останалите. Освен Ръш и Пекам в стаята присъстваха още девет колеги. Кайл разпозна повечето лица, включително това на Шери Абни — старшата адвокатка, следена от Бени. Тя се усмихна и Кайл отвърна на поздрава.

Мистър Ръш, който седеше начело на масата, започна с кратко обобщение на настъпилите промени във фирмата. Двама от съдружниците, последвали Тоби Роланд, и седем от напусналите трийсет и един адвокати бяха работили по делото „Трайлон“ срещу „Бартин“. В момента предстоеше преразпределение на кадрите във фирмата, тъй като клиентът „Трайлон“ беше важен и изключително взискателен. Ето защо към екипа се присъединяваха двама нови съдружници — Дъг Пекам и Изабел Гафни, — както и осем адвокати.

Мистър Ръш обясни, че юристите на „Трайлон“ са много притеснени от промените. Затова шефовете на „Скъли“ трябва да съберат отрядите и да мобилизират повече адвокати в битката срещу ЕПЕ и „Бартин Дайнамикс“.

Изабел, наричана от всички Изи, си бе създала репутация на безкомпромисен човек, след като веднъж бе казала на двама адвокати да я почакат за малко в болницата, докато тя е временно възпрепятствана с раждането на детето си. Злите езици твърдяха, че Изи никога не се усмихва. И тя определено нямаше такова намерение, когато мистър Ръш заговори за реорганизацията на силите и умелото позициониране на безкрайния правен талант, с който разполагаше фирмата.

Към случая бяха зачислени и двама младши адвокати — Кайл и един мистериозен млад мъж на име Атуотър, който определено бе най-тихият и най-самотният от дванайсетте новаци в „Съдебни процеси“. Дейл се нареждаше веднага след него в класацията, но поне според Кайл тя бе постигнала очевиден напредък. Той бе прекарал нощта на канапето й, докато тя спеше непробудно в леглото си. Самият Кайл не бе мигнал. Тревожеха го прекалено много неща. Шокиращата новина, че е зачислен към случая „Трайлон“, го накара да се втренчи за дълго в тавана. Измъчваше се и от трагичната смърт на Бакстър, погребението и грубите думи на Джоуи Бернардо. Кой би могъл да заспи, когато наоколо дебнат подобни демони?

Късно същата вечер Кайл се бе обадил на Пекам, за да го разпита защо е зачислен към дело, което се е опитал да избегне на всяка цена. Пекам не прояви съчувствие, а и не беше в настроение за разговори. Решението било взето от Уилсън Ръш. Край на дискусията.

Мистър Ръш продължи с основната информация по делото — материя, с която Кайл се бе запознал още преди месеци. После съдружникът раздаде на присъстващите различни папки по случая. След около половин час Кайл се зачуди как един толкова скучен и методичен човек като Уилсън Ръш изобщо има успех в съдебната зала. В момента адвокатите подготвяха доказателствените материали, а двете страни водеха жестока битка за документите. Бяха насрочени поне двайсет срещи за даване на показания под клетва.

Подобно на всички останали и Кайл си водеше записки, но мислите му се отнесоха към Бени. Дали вече бе наясно, че Кайл е спечелил заветната позиция? Бени разполагаше с информация за всеки член на екипа по делото. Знаеше, че Джак Макдугъл е подчинен на Шери Абни. Имаше ли друг шпионин във фирмата? Още една жертва на Бени и неговите мръсни игри? И ако беше така, дали този човек наблюдаваше Кайл, за да докладва на Бени?

Кайл ненавиждаше срещите с него, но следващата щеше да бъде най-голямото му изпитание до момента. Трябваше да съобщи за настъпилите промени и да се опита да запази самообладание пред мъжа, отговорен за убийството на Бакстър Тейт. Освен това не биваше да издава, че изобщо го подозира.

— Имате ли въпроси? — попита мистър Ръш.

Разбира се, помисли си Кайл. Повече, отколкото предполагаш.

След цял час, прекаран в обсъждане на делото, Шери Абни заведе Кайл, Атуотър и останалите шестима адвокати в тайната стая на осемнайсетия етаж. Тайна за някои, но не и за Бени и Найджъл. По пътя те се запознаха с мъж на име Гант, специалист по сигурността. Гант спря пред вратата на помещението и обясни, че това е единственият му вход. Влизането и излизането ставаше със специална пластмасова карта, каквато адвокатите щяха да получат. Така часовете на посещенията се отчитаха автоматично. Гант посочи към тавана и обясни, че в стаята са вградени видеокамери, които следят всичко.

Помещението беше почти толкова голямо, колкото кабинета на Уилсън Ръш. Бели стени, без прозорци. Подът бе застлан със скучен зелен мокет. В стаята нямаше нищо друго, освен десет квадратни маси. Върху всяка се виждаше голям компютър.

Шери Абни продължи с обясненията.

— По делото има над четири милиона документи, които се намират тук, във виртуалния ни склад — каза тя, потупвайки гордо един от компютрите. — Самите документи се пазят в охранявана сграда в Уилмингтън, но вие можете да ги разглеждате оттук. Главният сървър е заключен в съседната стая. — Тя продължи да потупва компютъра. — Машините са доста модерни. Произведени са лично за нас от компания, чието име не сте чували и никога няма да узнаете. Всички опити за поправка, разглеждане или отваряне на хардуера са строго забранени. Софтуерът се казва „Звук“ и също е разработен специално за делото от нашите компютърни експерти. Прилича на програмата „Адвокат“, но е с подобрения и по-голяма защита. Кодът за влизане се сменя всяка седмица, а паролата — веднъж или два пъти дневно. Ще получавате кодиран имейл с новата парола. Ако се опитате да влезете с грешен код или парола, ще предизвикате истинска катастрофа. Като нищо ще ви уволнят.

Тя ги изгледа възможно най-заплашително и продължи:

— Системата е напълно изолирана. Намира се в интернет и достъпът до нея се осъществява само от тази стая. Помещението е заключено от десет вечерта до шест сутринта. Съжалявам, но няма как да пренощувате тук. За сметка на това стаята е отворена седем дни в седмицата.

Следвайки инструкциите й, адвокатите се настаниха пред компютрите и получиха код и парола. На монитора нямаше индикация за производителя на компютъра или софтуера.

Шери обиколи всички адвокати, огледа работните места и продължи лекцията си.

— В началото трябва да се запознаете подробно с инструкциите. Горещо ви препоръчвам да започнете още днес. Отворете индекса. Документите са подредени в три основни групи. Всяка от тях съдържа стотина подгрупи. Категория А включва всички безобидни материали, с които разполагат и от „Бартин“ — писма, имейли, справки. Списъкът е безкраен. Категория Б обхваща важни документи, които могат да бъдат показани на отсрещната страна, но до момента не всички са предадени на „Бартин“. В категория С, под гриф „Секретно“, ще намерите най-същественото — около милион документи с технологични проучвания, които се превърнаха в ябълката на раздора. Те са строго конфиденциални и само съдията може да реши дали някога ще бъдат показани на „Бартин“. Мистър Ръш не смята, че това ще се случи. Категория С е поверителна, а документите в нея се класифицират като „Защитен адвокатски материал“. Всеки път когато влезете в категория С, компютърът на мистър Гант автоматично го отчита. Имате ли въпроси?

Осемте адвокати се втренчиха в мониторите, обзети единствено от мисълта, че ги очакват четири милиона документи.

— Програмата „Звук“ е страхотна — добави Шери. — Щом се научите да работите с нея, ще можете да намирате всеки произволен документ за секунди. Аз ще бъда тук до края на деня за един семинар. Колкото по-рано научите как да боравите с виртуалния архив, толкова по-лесен ще бъде животът ви.

В 16:20 ч. в петък Кайл получи следния имейл от Бени: Да се срещнем довечера в девет. Очаквай подробности. Б. Р.

Кайл му отговори: Не мога.

Бени отвърна: Утре следобед към пет-шест?

Кайл: Не мога.

Бени: Събота в десет вечерта?

Кайл: Не мога.

 

 

В 7:10 ч. в събота Кайл спеше дълбоко, когато някой почука на входната му врата.

— Кой е? — извика той, докато вървеше през разхвърляния хол.

— Бени — отвърна нечий глас.

— Какво искаш? — попита Кайл зад вратата.

— Донесох ти кафе.

Кайл отключи и махна веригата, а Бени влетя в апартамента. Носеше две големи картонени чаши кафе. Сложи ги на плота и се огледа.

— Каква дупка! — възкликна той. — Мислех, че изкарваш добри пари.

— Какво искаш? — сряза го Кайл.

— Не обичам да ме игнорират — отвърна гневно Бени и се обърна рязко, готов да го удари. Лицето му беше напрегнато, а очите му щяха да изскочат от злоба. Той размаха пръст пред Кайл. — Забранявам ти да ме игнорираш. Разбра ли? — изсъска той.

Кайл за пръв път го виждаше толкова ядосан.

— Успокой се.

Кайл мина покрай него и го блъсна с рамо. Отиде в спалнята, за да си облече тениска. Когато се върна в хола, Бени махаше капачетата от чашите.

— Искам да ме осведомиш за последните промени.

Най-близкото оръжие беше една евтина керамична лампа, която Кайл бе купил от магазин за стоки втора употреба. Той взе кафето, без да благодари на Бени. Погледна към лампата и си помисли дали да не я стовари върху плешивата му глава. Представи си как черепът му се разбива на парчета, а той налага гадното копеле, докато не спре да се гърчи на евтиния килим. Поздрави от стария ми приятел Бакстър. Кайл отпи от кафето и си пое дъх. Двамата стояха един срещу друг. Бени със сивия си шлифер, а Кайл с червени боксерки и измачкана тениска.

— Вчера ме зачислиха към делото „Трайлон“. Голяма новина, а? Или може би вече си разбрал?

Погледът на Бени не издаваше нищо. Той също отпи една глътка и попита:

— А тайната стая на осемнайсетия етаж? Разкажи ми за нея.

Кайл му я описа.

— Какви са компютрите?

— Производителят е неизвестен. Обикновени настолни компютри, най-вероятно разработени специално за случая. Свързани са със сървър, който е заключен в съседното помещение. Доста мощни — последен писък на техниката. В стаята са разположени видеокамери, а специалист по сигурността наблюдава всичко. Ако питаш мен, ситуацията е безнадеждна. Няма как да се открадне нещо оттам.

Бени изсумтя и се ухили подигравателно.

— Прониквали сме в много по-защитени помещения. Мога да те уверя в това. Остави всичко на нас. Софтуерът е „Звук“, нали?

— Да.

— Научи ли се да работиш с него?

— Още не. Ще отида на поредния урок по-късно днес.

— Колко документа се съхраняват там?

— Над четири милиона.

За пръв път тази сутрин на лицето на Бени изгря усмивка.

— А как се влиза в стаята?

— Отворена е седем дни в седмицата, но се заключва между десет вечерта и шест сутринта. Има само един вход, наблюдаван от поне три камери.

— Някой записва ли те при влизане?

— Не мисля. Но картата предава информация за всяко влизане и излизане.

— Дай да я видя.

Кайл неохотно донесе картата от спалнята и я подаде на Бени. Той я разгледа с прецизността на хирург и му я върна.

— Искам да посещаваш често стаята през следващите няколко дни, но не привличай излишно внимание. Влизай по различно време и оглеждай добре всичко. Ще се срещнем отново във вторник, десет вечерта. Стая 1780, хотел „Четири сезона“ на Петдесет и седма улица. Ясно ли е?

— Разбира се.

— И без изненади.

— Да, сър.