Джон Гришам
Изнудването (42)

41

Болестта на Кайл се проточи до петък. Въпреки че демонстрираше съчувствие, Дъг Пекам се интересуваше дали Кайл не усеща някакво „подобрение“. Адвокатите в „Скъли“ бяха засипани с още работа по делото „Трайлон“ и се нуждаеха от всеки член на екипа. Съчувствието на Пекам не се простираше дотам да пита Кайл къде се намира, какви лекарства взема или кой се грижи за него. Част от плана на Кайл беше твърдението, че заболяването е „силно заразно“. Тъй като в Ню Йорк върлуваше грипна епидемия, историята звучеше съвсем достоверно. Дейл също му повярва, но определено прояви повече загриженост.

В ранния следобед температурата достигна двайсет и шест градуса и на Кайл му омръзна да стои в къщата.

— Искам да се поразходя — каза той на Тод. — Ще подготвите ли плажа?

— С удоволствие. В коя посока ще тръгнеш?

— На изток. Към Маями.

— Ще повикам момчетата. И бездруго умират от скука.

Кайл се разхожда в продължение на един час, а по пътя си срещна по-малко от десетина души. На трийсет метра зад него вървяха двама от охранителите — мъж и жена, които даваха вид на влюбена двойка, но всъщност носеха слушалки и пистолети.

Докато вървеше по пясъка и слушаше музика, Кайл зърна група хора под един навес от изкуствена тръстика, част от семейния хотел „Гейтър“, построен в стил 50-те години на миналия век. В евтиния комплекс имаше малък басейн. Като цяло доста потискащо място, но единственото, пред което се забелязваше някакво оживление. За да подразни своите преследвачи, Кайл се отдалечи от брега, мина между две малки дюни и седна в бар „Педро“. От тонколоните се носеше песен на Джими Бъфет, описваща живота в банановите републики. Барманът забъркваше коктейли с ром. Кайл преброи още седем посетители — всички над шейсет години и с наднормено тегло. Веднага дочу северняшкия им акцент. Очевидно бяха едни от първите курортисти.

Кайл си поръча коктейл и пура. Погледна към дюните и съзря двамата си охранители, които изглеждаха объркани и се чудеха какво да направят. Само след минута от предната част на хотела се появи друг агент. Той мина през открития бар, намигна на Кайл и продължи напред. Тук сме, приятелче.

Кайл отпи от коктейла и се наслади на пурата, опитвайки се да се успокои. Нямаше защо да се тревожи. Беше просто един уморен адвокат, отдал се на заслужена почивка.

В Ню Йорк обаче го чакаха още хиляди задачи.

 

 

След като прекара три дни под строга охрана, Кайл изгуби търпение. Самолетът „Лиърджет“ кацна на летище „Титърбъро“ малко след шест вечерта в събота, 6 декември. По настояване на Кайл ФБР го настани в хотелски апартамент в „Трайбека Гранд“, между Уокър Стрийт и Уайт Стрийт, близо до Гринич Вилидж. Кайл помоли агентите да останат във фоайето и коридорите. Беше му омръзнало от пресилените мерки за сигурност.

Дейл пристигна точно в осем. След като бе докарана от двама агенти, тя се промъкна през служебния вход на хотела. Когато останаха насаме, Кайл реши да й разкаже всичко, като започне с мнимата болест и се върне назад. Разговорът се проточи дълго. Подобно на Рой Бенедикт и Джон Макавой, Дейл не можеше да повярва на историята. Двамата си поръчаха омари и скъпо бяло вино за сметка на правителството и продължиха да си приказват. Кайл смяташе да напусне фирмата, но не беше сигурен какво ще прави после. Дейл имаше същите планове и се подготвяше за по-спокоен живот в Провидънс. Кайл искаше да обсъдят бъдещето й, но Дейл държеше първо да приключат с миналото му. Историята й се стори вълнуваща, абсурдна и страховита. Тя не спираше да го пита защо не й е казал по-рано, а Кайл обясни, че не е говорил за това с никого.

Срещата приключи чак след полунощ и беше по-скоро между добри приятели, отколкото между интимни партньори. Те се разделиха с дълга целувка и си обещаха да се видят, след като нещата се поуталожат.

В един часа Кайл се обади на рецепцията и информира агентите, че смята да си ляга.

 

 

В неделя на обяд Кайл Макавой влезе за последен път в луксозния офис на „Скъли и Пършинг“. Придружаваха го Рой Бенедикт, мистър Марио Делано от ФБР и Дрю Уингейт от Министерството на правосъдието. Те отидоха в една заседателна зала на трийсет и петия етаж — поредното помещение, което Кайл не бе виждал до момента. Мъжете бяха посрещнати от шестима навъсени съдружници във фирмата, които се представиха набързо. Единствено Дъг Пекам демонстрира известна сърдечност към Кайл, но само за миг. Адвокатите от „Скъли“ седнаха от другата страна на масата подобно на вражеска армия, готова за битка — управляващият съдружник Хауард Мийзър, Пекам, Уилсън Ръш, който изглеждаше доста разстроен, пенсионираната легенда Ейбрахам Кинц и двама по-млади съдружници от Управителния съвет на фирмата, които Кайл виждаше за пръв път.

Предишната вечер Рой Бенедикт им бе изпратил резюме на приключенията на Кайл, дълго цели двайсет и пет страници. Шестимата съдружници несъмнено го бяха прочели повече от веднъж. Към него Рой бе прикрепил молбата за напускане на Кайл.

Мийзър даде начало на срещата с любезните думи:

— Мистър Макавой, приемаме единодушно молбата ви за напускане.

Не само че приемаха, но и бяха единодушни. Кайл кимна безмълвно.

— Прочетохме резюмето, подготвено от вашия адвокат — продължи Мийзър бавно и методично. — Останахме изумени и доста разтревожени. Трябва да ви зададем няколко въпроса. Предлагам да ги подредим по важност.

Всички около масата се съгласиха.

— Първият е как да постъпим с вас, мистър Макавой. Разбираме причините за кражбата, но това не променя нещата. Взели сте без разрешение секретни файлове на един от най-ценните ни клиенти. Би следвало да ви подведем под наказателна отговорност. Не мислите ли?

Кайл бе инструктиран да мълчи, освен ако Рой не му даде знак да отговори.

— Съществува такава възможност — призна Рой. — Но няма да постигнете кой знае какво. Фирмата не е загубила нищо.

— Фактът, че не сме загубили нищо, не изключва възможността за завеждане на съдебен иск, мистър Бенедикт.

— Технически погледнато, да. Но нека разсъждаваме практично. Кайл не е възнамерявал да предаде документите на врага. Той ги е взел с единствената цел да предотврати конспирация, която можеше да навреди сериозно на фирмата и клиента.

— ФБР няма да ви съдейства, в случай че се стигне до наказателно дело, мистър Мийзър — заяви Делано, тежката ръка на разузнаването.

— Нито Министерството на правосъдието — добави Уингейт.

— Благодаря — отвърна Мийзър. — Но не се нуждаем от помощта ви. Кражбата е щатско престъпление, а ние имаме добри контакти в местните институции. Въпреки това предпочитаме да не разглеждаме инцидента като криминално деяние. — Той акцентира върху думата „криминално“. — Ще спечелим малко, а рискуваме да загубим много. Последното, което желаем, е клиентите ни да се притесняват за сигурността си. Тази случка определено би предизвикала бурни реакции в пресата.

Уилсън Ръш не откъсваше очи от Кайл, но Дъг се бе втренчил в бележника си. Той присъстваше на срещата в ролята си на наставник на Кайл. А и в този злощастен момент фирмата се нуждаеше от повече хора, които да демонстрират нейната мощ. Кайл погледна към Дъг и се зачуди колко от шестимата съдружници ще начислят двойна тарифа на „Трайлон“ за това, че са повикани на работа в неделя.

Кайл се надяваше никога повече да не му се налага да изчислява изработеното си време, да поглежда непрекъснато часовника и да дели часовете на десети. Не искаше никога повече да се страхува дали е изработил по-малко от двеста часа на месец.

— Що се отнася до етичния кодекс — продължи Мийзър, — смятаме, че става дума за сериозна злоупотреба с доверието на клиента. Би трябвало да уведомим щатската дисциплинарна комисия.

Той замлъкна в очакване на ответна реакция.

— Мислех, че не искате случаят да добива публичност — каза Рой. — Подобни въпроси обикновено се разглеждат конфиденциално, но както знаем, често изтича информация. А ако Кайл бъде порицан или загуби правото си на адвокатска практика, данните ще влязат в обществения регистър. „Адвокат от «Скъли и Пършинг» губи разрешителното си заради кражба на секретни документи“. Нима искате в „Ню Йорк Лойър“ да излезе подобна статия?

Четирима от съдружниците бавно поклатиха глава и Кайл осъзна, че те са също толкова притеснени, колкото и той. Рискуваха да загубят добрата си репутация. Един от основните клиенти на фирмата можеше да се откаже от услугите им, а вероятно и други щяха да последват този пример. Конкурентите на „Скъли“ само чакаха да разпространят на Уолстрийт пикантния слух за инцидента.

— Смятате ли да останете в Ню Йорк, мистър Макавой? — попита го Мийзър.

Рой кимна и Кайл отвърна:

— Не, не бих могъл.

— Чудесно. Ако се съгласите да не практикувате повече в щата Ню Йорк, ние ще забравим за нарушенията на етичния кодекс.

— Добре — каза малко прибързано Кайл. Нямаше търпение да напусне града.

Мийзър прегледа бележките си, сякаш му оставаха още десетки неприятни въпроси, но срещата на практика бе приключила. Адвокатите от „Скъли“ държаха на този разговор, за да могат да уволнят официално Кайл, да го порицаят за извършените деяния и да изслушат извиненията му, преди да се сбогуват.

— Къде е синята кутия? — попита Уилсън Ръш.

— Заключих я в моя кабинет — отвърна Рой.

— Наистина ли съдържа само документи от категория А?

— Да — потвърди Рой.

— Искам нашите специалисти да я разгледат.

— Разбира се.

— Но държим това да стане в наше присъствие — намеси се Делано. — Ако заловим Бени, кутията ще бъде доказателство номер едно срещу него.

— Някакъв напредък в издирването? — поинтересува се Мийзър, отклонявайки се от сценария.

Делано нямаше право да отговаря на подобни въпроси, докато тече разследването. Затова даде стандартното обяснение.

— Работим по няколко следи. Все още вярваме, че ще го заловим.

С други думи, не.

Мийзър продължи да прелиства бележките си.

— Мистър Макавой, в резюмето вие посочвате, че в „Скъли и Пършинг“ съществуват и други проблеми със сигурността. Бихте ли уточнили какво имате предвид?

Рой кимна и Кайл започна:

— Да, но първо бих искал да се извиня за действията си. Надявам се, че разбирате подбудите ми, което в никакъв случай не намалява моята вина. Съжалявам. Трябва да кажа, че откакто пристигнах в Ню Йорк, се видях десет пъти с въпросните мафиоти. Първата ни среща се състоя през февруари, а последната — миналия вторник. Всеки път отбелязвах старателно деня, мястото и продължителността на разговорите ни. Записвах си кой е присъствал, какво е било казано и други подробности. Адвокатът ми разполага с тези бележки. ФБР също имат копие от тях. В три от случаите получих информация, която може да е известна само на човек от фирмата. Мисля, че в „Скъли“ има друг шпионин. Бени например — мразя да използвам това име, защото е псевдоним, но за съжаление не открихме истинската му самоличност — знаеше за склада с документите. На една от срещите той и Найджъл — друг псевдоним — ми подсказаха, че напредват в опитите си да проникнат в склада. Те споменаха и за тайната стая на осемнайсетия етаж. Бени разполагаше с имената на всички съдружници и адвокати, зачислени към делото. Знаеше също, че младият Макдугъл ще напусне фирмата и че е подчинен на старшата адвокатка Шери Абни в екипа „Трайлон“. Бени ме посъветва да започна да играя скуош, защото Шери обича този спорт. Той ми връчи копия от всички искове, молби и съдебни решения по делото. Имам над шестстотин страници от съдебното досие, което е засекретено и недостъпно за обществеността.

Няколко съдружници зяпнаха от учудване — не изглеждаха ужасени от новините, но определено не очакваха подобно развитие. Мисълта, че един младши адвокат е пробил системата за сигурност, беше достатъчно кошмарна. Наистина ли трябваше да се страхуват и от друг шпионин?

За да ги довърши съвсем, Кайл добави още нещо, в което бе убеден, макар и да не можеше да го докаже.

— Не мисля, че шпионинът е сред адвокатите — заяви той и се отпусна на стола.

Шестимата съдружници си помислиха едно и също. Щом не е от адвокатите, трябва да е някой съдружник.

Дъг Пекам преглътна тежко и прочисти гърлото си.

— Да не искаш да кажеш, че…

Уилсън Ръш, който седеше до него, бързо вдигна ръка, отчасти пред лицето му. Приличаше на могъщ владетел, който се опитва да въдвори тишина. Всички замлъкнаха.

— Нещо друго? — попита накрая Рой.

— Не, приключихме — отвърна Мийзър.

След няколко секунди неловко мълчание Рой се изправи. Последваха го Кайл, Делано и Уингейт. Шестимата съдружници не помръднаха от местата си. Те наблюдаваха намръщено как Кайл и неговите придружители напускат залата.