Джон Гришам
Изнудването (10)

9

Кайл се успокои, когато майка му не вдигна телефона. Изчака почти до единайсет сутринта в събота, преди да й позвъни. Остави кратко съобщение, че се е отбил в Йорк по работа. Пати сигурно спеше или бе под въздействието на лекарства. Ако се чувстваше добре, вероятно се намираше в ателието, изцяло погълната от поредното си ужасно произведение, което човек едва ли можеше да види в някоя галерия. Посещенията при майка му бяха мъчителни. Тя рядко напускаше дома си и винаги отхвърляше предложенията на Кайл да се срещнат навън за кафе или обяд. Когато приемаше подходящата комбинация от медикаменти, Пати не спираше да говори и принуждаваше Кайл да разгледа последните й шедьоври. Сбъркаше ли дозировката, тя лежеше на канапето некъпана и несресана, често неутешима в своята тъга и отчаяние. Рядко го разпитваше за живота му — колежа, университета, любовните авантюри, плановете за бъдещето. Беше твърде погълната от своя малък тъжен свят. Сестрите близначки на Кайл живееха далеч от Йорк.

Той остави съобщението на телефонния й секретар, докато напускаше града, с надеждата, че Пати няма да му се обади скоро. Това наистина не се случи. Всъщност тя така и не върна обаждането, което не го изненада. Четири часа по-късно Кайл пристигна в Питсбърг. Джоуи Бернардо бе купил билети за хокейния мач между „Пенгуинс“ и „Сенатърс“ в събота вечер. Билетите бяха три на брой.

Срещнаха се в „Бумеранг“, любимия им бар от колежа. Кайл избягваше такива заведения, след като спря да пие (за разлика от Джоуи). Пътувайки към Питсбърг, той се надяваше да прекара една спокойна вечер със стария си съквартирант, но желанието му не се сбъдна.

Третият билет беше за Блеър, бъдещата годеница на Джоуи. Веднага щом тримата се настаниха в едно тясно сепаре и поръчаха питиета, Джоуи обяви новината, че току-що са се сгодили и обмислят дата за сватбата. Двамата сияеха от любов, слепи за околния свят. Държаха се за ръце, седяха плътно един до друг и се кикотеха. След няколко минути Кайл се почувства неудобно. Какво се бе случило с приятеля му? Къде беше старият Джоуи — готиният син на пожарникаря от Южен Питсбърг, превъзходният боксьор, състезателят по американски футбол в гимназията, известният сваляч и циничен шегаджия, който сменяше приятелките си като носни кърпички и не вярваше в брака преди четирийсет?

Блеър го бе превърнала в смотаняк. Кайл се изуми от промяната.

Накрая влюбените се умориха да разказват за брачните си планове и потенциалните дестинации за сватбено пътешествие, и заговориха за кариери. Блеър не спираше да бърбори и започваше всяко изречение с „аз“, „мен“ и „моят“. Тя работеше в рекламна агенция и сега се впусна в твърде детайлни обяснения за последните маркетингови трикове на нейната фирма. Джоуи попиваше всяка дума, а Кайл започна да поглежда към часовника високо над прозорците. Блеър продължаваше да говори и Кайл правеше отчаяни опити да изглежда заинтересован, но мислите му се отнесоха към видеозаписа.

„Будна ли е?“ — пита Джоуи, докато Бакстър прави секс с мъртвопияната Елейн Кийнан.

— Блеър пътува често до Монреал — заяви Джоуи и годеницата му подхвана темата за града и неговата красота. Даже учеше френски!

„Будна ли е?“

Джоуи, който седеше срещу него и несъмнено опипваше Блеър под масата, дори не предполагаше за съществуването на филма. Кога за последно бе мислил за инцидента? Сещаше ли се изобщо, или го бе забравил напълно? Имаше ли полза Кайл да подхваща темата сега?

След като полицията в Питсбърг тихомълком приключи със случая „Елейн“ и изнасилването, братята от „Бета“ също го погребаха. През последните две години в колежа Кайл не помнеше някой да е обсъждал случилото се. Елейн изчезна и много бързо бе забравена.

Кайл искаше да разбере дали Бени Райт и неговите хора са се мяркали в „Дюкейн“ и Питсбърг напоследък. Може би Джоуи знаеше нещо. А може би не. В момента едва ли забелязваше нещо друго, освен Блеър.

— Чувал ли си се с Бакстър? — попита Джоуи, когато тя най-накрая млъкна, за да си поеме въздух.

— Преди месец.

Джоуи се хилеше, сякаш бе на път да каже някоя шега.

— Най-после се е снимал във филм.

— Я стига! Не ми е споменавал за това.

Блеър се изкикоти като ученичка. Очевидно бе чувала остатъка от историята.

— Защото не иска да знаеш — продължи Джоуи.

— Филмът сигурно е страхотен.

— Аха. Една вечер се беше напил — между другото, вече е отказал алкохола — и се обади, за да ми разкаже за своя дебют. Някакъв долнопробен филм за момиче, което намира човешки крак, изхвърлен на плажа. През цялата лента сънува кошмари, че я гони еднокрак убиец.

— А какво е участието на великия Бакстър Тейт?

— Трябва да гледаш много внимателно, за да не го пропуснеш. Една от сцените се развива на лодка, от която ченгетата наблюдават океана. Вероятно търсят остатъка от тялото, въпреки че не става съвсем ясно. Филмът е доста неубедителен. Помощник-шерифът отива при шефа си и му казва: „Сър, горивото е на свършване.“ Това е нашата кинозвезда.

— Бакстър играе помощник-шериф?

— И то много зле. Има една-единствена реплика, но я изрича като уплашено хлапе в училищна пиеска.

— Бил ли е трезвен?

— Предполагам, че да. Ако се беше напил както обикновено, щеше да изиграе ролята безупречно.

— Нямам търпение да видя филма.

— Недей. И не му казвай, че съм ти споменал за него. Той се обади на следващата сутрин и ме помоли да не го гледам. Предупреди ме да не говоря с никого за ролята. Страшно е объркан. Пълна развалина.

Историята напомни на Блеър за една нейна приятелка, която познаваше момиче, получило роля в телевизионен сериал. Тя продължи да бръщолеви, а Кайл се усмихна и кимна. Мислите му се отнесоха в съвсем друга посока. От тримата съквартиранти Джоуи беше единственият, който можеше да му помогне, ако изобщо съществуваше такава възможност. Бакстър Тейт имаше спешна нужда от лечение. Алън Строк бе твърде зает със следването си в Охайо, а и от четиримата беше най-малко замесен в случая.

За Джоуи ситуацията изглеждаше по-различно. На записа той питаше дали Елейн е в съзнание, докато Бакстър извършваше деянието, след което заемаше мястото му. Сега Джоуи работеше с клиенти в регионална брокерска фирма в Питсбърг. Имаше две повишения зад гърба си и беше лудо влюбен във въздухарката Блеър. И най-беглият намек за забравените обвинения в изнасилване щеше да съсипе съвършеното им щастие.

От една страна, Кайл чувстваше, че поема вината на Джоуи. Той не бе докоснал Елейн въпросната нощ, но неговият живот и кариера бяха изложени на риск заради Бени Райт и проклетия запис. Не трябваше ли поне да уведоми Джоуи? От друга страна, не беше убеден, че е редно да му сервира всичко в този момент. Ако приемеше позицията в „Скъли и Пършинг“ и удовлетвореше желанията на Бени Райт, без да го заловят, съществуваше реален шанс видеозаписът да бъде забравен.

Часове по-късно, когато Блеър отиде до тоалетната по време на мача, Кайл предложи на Джоуи да се срещнат на закуска в неделя. Обясни му, че се налага да отпътува рано, и го помоли да се видят без Блеър. Вероятно Джоуи можеше да я остави да поспи.

Двамата се срещнаха в една закусвалня, която не съществуваше по време на следването му в „Дюкейн“. Блеър си бе останала у дома, а Джоуи призна, че има нужда от малко свобода.

— Голяма сладурана — изтъкна Кайл няколко пъти, чувствайки се гузен, че лъже. Не можеше да си представи да живее с такава досадница. Но трябваше да признае, че Блеър има страхотни крака — Джоуи винаги бе харесвал такива мацки.

Говориха си дълго за Ню Йорк — за работата в престижните компании, напрежението на големия град, спортните събития, общите познати, които живееха там, и така нататък. Постепенно Кайл насочи разговора към тайфата от „Бета“ и двамата се отдадоха на спомени. Посмяха се заедно на буйните си изпълнения в колежа. Вече бяха на двайсет и пет и щурите дни оставаха в миналото. Ето защо те с удоволствие потънаха в носталгия. На няколко пъти „случката с Елейн“ се канеше да изплува на повърхността и да предизвика някакъв коментар, но Джоуи не я спомена. Беше забравена.

Когато се разделиха, Кайл остана с убеждението, че Джоуи е погребал епизода завинаги. А и напоследък никой не го бе споменавал пред него.

Той пое на север по магистрала 80 и продължи на изток. Ню Йорк не беше далеч. Оставаха му няколко седмици сред уюта на академичния живот и после два месеца до последния голям изпит. В началото на септември Кайл щеше да постъпи в най-голямата юридическа компания в света. Заедно с него започваха още сто младши адвокати — интелигентни хлапета от престижни университети, изтупани в най-новите си дрехи. Нямаха търпение да се впуснат в блестяща кариера.

С всеки изминал ден Кайл се чувстваше по-самотен.

Беше самотен, но не и сам. Ни най-малко. Всяко негово движение в Йорк и Питсбърг се следеше внимателно от Бени Райт и бандата му. Някъде под изцапаната задна броня на червеното чероки се криеше малък магнитен предавател с размерите на портфейл. Беше свързан със захранването на левия стоп и излъчваше постоянен джипиес сигнал, който показваше накъде се движи колата. От своя кабинет в Долен Манхатън Бени проследяваше точното й местонахождение. Не се изненада от посещението на Кайл в Йорк, но срещата с Джоуи Бернардо му се стори далеч по-интригуваща.

Бени разполагаше с всякакъв вид джаджи — остарели и модерни, но до една високоефективни, тъй като обектите на наблюдение бяха обикновени граждани, а не истински агенти. Индустриалният шпионаж беше много по-лесен от военното и националното разузнаване.

Мобилният телефон на Кайл отдавна се подслушваше. Всички разговори се следяха. Момчето не бе споделило проблемите си с никого. Хората на Бени подслушваха също телефона на Оливия и на съквартиранта му Мич. Засега всичко вървеше по план.

Четяха имейлите му. Кайл пишеше средно по двайсет и седем на ден, повечето на правни теми.

Останалите опити за подслушване се оказаха далеч по-трудни. Един агент вечеря във „Викторс“ в Йорк, на пет-шест метра от Кайл и баща му, но не чу почти нищо. Друг успя да седне съвсем близо до него по време на мача на „Пенгуинс“, но отново без резултат. В „Бумеранг“ обаче една от звездите на Бени, 26-годишна блондинка с тесни джинси, се разположи в сепарето до Кайл, Джоуи и Блеър. Пи една бира в продължение на цели два часа и чете книга. По-късно докладва, че момичето е говорило неспирно, без да каже нищо съществено.

В общи линии Бени беше доволен от хода на събитията. Кайл почти веднага се отказа от благотворителната дейност във Вирджиния. Побърза да отиде в Ню Йорк, за да уточни нещата в „Скъли и Пършинг“. Срещаше се по-рядко с Оливия и поне за Бени беше очевидно, че връзката им отива към своя край.

Но внезапното пътуване до Питсбърг го притесняваше. Дали Кайл обмисляше да се довери на Джоуи? Или вече го бе направил? Възнамеряваше ли да се свърже с Алън Строк или Бакстър Тейт?

Бени подслушваше на подходящите места и изчакваше. Нае офис помещение от 180 квадратни метра в една сграда на Броуд Стрийт, на две преки от „Скъли и Пършинг“. Наемателят се казваше Фанчър Груп, млада финансова компания, регистрирана на Бермудските острови. Официалният й представител в Ню Йорк беше Арън Курц, познат като Бени Райт, и още десетина други личности с изрядни документи. От офиса на Бени се разкриваше идеална гледка към Броуд Стрийт. Само след няколко месеца той щеше да наблюдава как неговият човек Кайл влиза и излиза от новото си работно място.