Джон Гришам
Изнудването (14)

13

Подготвителният курс за изпита за правоспособност се провеждаше в университета „Фордам“ на Шейсет и втора улица, в огромна аудитория, пълна с неспокойни, вече бивши студенти по право. Всеки делничен ден от 9:30 до 13:30 ч. различни преподаватели от юридическите факултети на близките университети ги запознаваха с особеностите на конституционното, корпоративното и наказателното право, недвижимите имоти, доказателствата, договорните отношения и редица други въпроси. Тъй като всички присъстващи в залата тъкмо се бяха дипломирали, материалът им се струваше познат и разбираем. Но обемът беше съкрушителен. Кошмарният изпит, който траеше общо шестнайсет часа в продължение на два дни, покриваше цели три години интензивно следване. Трийсет процента от студентите не го вземаха от първия път. Ето защо никой не се колебаеше да плати три хиляди долара за подготвителния курс. „Скъли и Пършинг“ пое разходите на Кайл и останалите нови служители.

Напрежението бе осезаемо още когато Кайл прекрачи прага на аудиторията във „Фордам“, и не изчезна до края. На третия ден той се присъедини към няколко приятели от Йейл, които скоро сформираха учебна група. Срещаха се всеки следобед и често работеха до късно вечерта. По време на тригодишното си следване бяха очаквали с ужас деня, в който трябваше отново да се потопят в мрачния свят на федералните данъци и скучната реалност на Единния търговски кодекс, и ето че моментът настъпи. Изпитът изцеждаше силите им.

В „Скъли и Пършинг“ проявяваха снизходителност към един провал, но не и към втори. Два несполучливи опита, и служителят изхвърчаше. Някои безскрупулни фирми даваха един-единствен шанс, но имаше и по-разумни компании, които допускаха две скъсвания, ако младокът беше достатъчно обещаващ в други аспекти. Независимо от всичко страхът от провал дебнеше отвсякъде и често водеше до безсънни нощи.

Кайл обикаляше града по всяко време на денонощието, за да се спаси от еднообразието и да избистри главата си. Разходките се оказаха полезни и дори вълнуващи. Той научи имената на улиците, спирките на метрото, автобусните маршрути и особеностите на големия град. Откри денонощни кафенета и пекарни, които предлагаха топъл хляб в пет сутринта. Намери една прекрасна стара книжарница в Гринич Вилидж и отново се посвети на шпионските романи.

След като прекара три седмици в града, Кайл най-накрая попадна на подходящо жилище. Една ранна утрин той седеше до прозореца в кафене на Седмо Авеню в Челси. Пиеше двойно еспресо и четеше „Таймс“, когато видя двама мъже да изнасят някакво канапе от входа на отсрещната сграда. Не приличаха на хамали и имаха доста измъчен вид. Те буквално метнаха канапето в един ван и влязоха обратно в сградата. Минути по-късно се появиха с голямо кожено кресло, което натовариха по същия начин. Мъжете бързаха и не изглеждаха особено щастливи, че се местят. До входа имаше магазин за здравословни храни, а два етажа по-нагоре висеше съобщение, че апартаментът се дава под наем. Кайл бързо пресече улицата, заговори единия мъж и го последва по стълбите, за да огледа жилището. То се намираше на третия етаж и се състоеше от три малки стаи и тясна кухня. Кайл научи от досегашния наемател Стив, че му се налага спешно да напусне града. Двамата се споразумяха за осеммесечен договор при наем от 2500 долара. Същия следобед Кайл се върна в апартамента, за да подпише документите и да получи ключовете.

Той благодари на Чарлс и Чарлс, натовари скромното си имущество в джипа и след двайсет минути се озова на ъгъла на Седмо Авеню и Западна Двайсет и шеста улица. Първо се сдоби със старо легло и нощно шкафче от един пазар за използвани вещи. После си купи телевизор с 50-инчов плосък екран. Нямаше защо да бърза с обзавеждането на жилището. Кайл се съмняваше, че ще живее там повече от осем месеца, а и не възнамеряваше да кани гости. Мястото беше добро като за начало. След това щеше да си намери нещо по-подходящо.

Преди да замине за Западна Вирджиния, той внимателно заложи куп капани. Наряза един кафяв конец на няколко ивици и с помощта на вазелин ги закрепи за долната част на трите вътрешни врати. Като се изправи и погледна надолу, Кайл видя, че те едва се забелязват върху дъбовата окраска, но ако някой отвореше вратите, със сигурност щеше да ги размести. До едната стена в хола Кайл бе наредил учебници, тетрадки и различни папки — все безполезни неща, които още не бе готов да изхвърли. Бяха струпани безразборно, но той ги подреди по определен начин и ги снима с цифров фотоапарат. Всеки, който се опиташе да рови из вещите му, щеше да ги разбута. Кайл предупреди новата си съседка, възрастна жена от Тайланд, че ще отсъства за четири дни и не очаква посетители. Помоли я да се обади в полицията, ако чуе нещо съмнително. Тя се съгласи, но Кайл не бе сигурен, че е разбрала и дума от казаното.

Контраразузнавателната му тактика беше елементарна, но според шпионските романи най-простите методи често постигаха желания ефект.

* * *

Ню Ривър тече през планината Алегени в южната част на Западна Вирджиния. На места е бурна, на други спокойна, но всеки участък е живописен. Някои бързеи са от клас 4 и предоставят идеални възможности за опитните каякари. По-бавните води пък привличат хиляди почитатели на рафтинга всяка година. Заради популярността на региона там има няколко фирми, които организират подобни турове. Кайл намери една до градчето Бекли.

Джоуи, Кайл и още четири момчета от „Бета“ се срещнаха в местен мотел. Вечерта пресушиха две каси бира, за да отпразнуват 4 юли, и на другата сутрин се събудиха с махмурлук. Кайл, разбира се, пи единствено диетична сода и осъмна, мъчейки се да разнищи тайните на Закона за фалитите. Когато погледна петимата си приятели, се почувства горд, че е останал трезвен.

Инструкторът беше груб местен тип на име Клем. Той им обясни някои правила за седемметровата гумена лодка, с която изкарваше прехраната си. Каските и спасителните жилетки бяха задължителни. Пушенето беше забранено. Пиенето също, поне докато лодката се движеше по реката. Когато спираха за обяд или да пренощуват, можеха да се наливат, колкото поискат. Клем преброи десет каси бира и осъзна какво го очаква. През първата сутрин не се случи нищо особено. Слънцето грееше силно, а компанията изглеждаше унила. В късния следобед те започнаха да се пръскат с вода и да скачат в реката. Към пет часа се изтощиха и Клем намери пясъчна ивица, където да прекарат нощта. След като всеки изпи по няколко бири и Клем обърна една, те разпънаха четири палатки и устроиха лагера. Клем изпече пържоли на скарата и след вечеря компанията се отправи на първата си обиколка.

Кайл и Джоуи тръгнаха по течението на реката. След по-малко от километър се увериха, че са се отдалечили достатъчно. Седнаха на един дънер и потопиха крака във водата.

— Да започваме — каза Джоуи, минавайки директно към въпроса.

В продължение на седмици и месеци Кайл се бе измъчвал от мисълта за предстоящия разговор. В никакъв случай не искаше да съсипе живота на приятеля си, но в крайна сметка реши, че трябва да му разкаже историята. Без да спести нищо. Мотивира своето решение, като постоянно си повтаряше, че самият би искал да узнае истината, в случай че ролите бяха разменени. Ако Джоуи пръв бе гледал записа и бе научил за потенциалните опасности, Кайл щеше да държи да разбере. Но той трябваше да сподели историята най-вече защото се нуждаеше от помощ. Тази мисъл го караше да се чувства като егоист. Имаше предварителен план, който не бе в състояние да изпълни сам, особено докато Бени дебнеше в сенките. Планът лесно можеше да претърпи провал и да доведе до твърде много рискове. Съществуваше вероятност Джоуи да го отхвърли още в самото начало. Първата стъпка бе свързана с Елейн Кийнан.

Джоуи слушаше внимателно, докато Кайл описваше с най-големи подробности срещата си с Бени. Изуми се, когато чу за видеозаписа. Остана озадачен от опитите за изнудване. Обзе го ужас при мисълта, че някакво отдавна забравено момиче го обвинява в изнасилване и разполага с доказателства в подкрепа на твърденията си.

Кайл му разказа всичко, но премълча информацията за съдебния процес. Все още не бе взел изпита и нямаше разрешително, но вече бе подписал договор със „Скъли и Пършинг“ и чувстваше моралното задължение да пази в тайна фирмените дела. Представите му изглеждаха наивни предвид нещата, които щяха да го принудят да прави в бъдеще, но за момента кариерата му бе неопетнена и той държеше да спазва етичния кодекс.

Отначало Джоуи се опита да отрече всякаква връзка с Елейн, но Кайл бързо го обезсърчи.

— Има те на записа — изрече възможно най-съчувствено той. — Правиш секс с момиче, което вероятно не е в съзнание. И то в нашия апартамент. Бакстър действа пръв, после идва твой ред. Гледах го на дванайсетинчов лаптоп. Ако се стигне до съдебен процес, ще покажат филма на гигантски монитор. Като на кинопрожекция. Всички присъстващи, особено съдебните заседатели, несъмнено ще те разпознаят. Съжалявам, Джоуи, но присъстваш на записа.

— Чисто гол?

— Напълно. Спомняш ли си инцидента?

— Случи се преди пет години, Кайл. Постарах се да го забравя.

— Но все пак имаш спомен?

— Разбира се, но нямаше никакво изнасилване — отвърна неохотно Джоуи. — Сексът беше нейна идея.

— Това не става съвсем ясно на записа.

— Във филма липсват някои важни подробности. Първо, всички се разбягахме, когато ченгетата пристигнаха въпросната вечер. Двамата с Бакстър се промъкнахме в апартамента на Тело, където имаше по-скромно парти. Елейн беше там и, както обикновено, доста пияна. Останахме няколко минути и изчакахме полицаите да си тръгнат. После Елейн предложи да отидем в нашия апартамент за един бърз „сеанс“, както обичаше да го нарича. С мен и Бакстър. Винаги се държеше предизвикателно, Кайл. Беше най-развратното момиче в „Дюкейн“. Всеки го знаеше. Изглеждаше страхотно и не отказваше на никого.

— Спомням си доста добре.

— Не съм срещал толкова разкрепостено и агресивно момиче. Затова се шокирахме, когато ни обвини в изнасилване.

— Полицията бързо загуби интерес поради същата причина.

— Точно така. Има и още нещо. Малка подробност, която не присъства на видеозаписа. Вечерта преди партито с Алън и още няколко души ходихте на мач на „Пайрътс“. Сещаш ли се?

— Да.

— Тогава Елейн дойде за пореден път вкъщи. Направихме тройка. С нея и Бакстър. А само ден по-късно, при абсолютно същите обстоятелства, тя губи съзнание и впоследствие решава, че е била изнасилена.

— Не си спомням.

— Не беше нещо важно, докато Елейн не се оплака. С Бакстър решихме да премълчим историята, защото се страхувахме да не претендира, че сме я изнасилили два пъти. Ето защо забравихме за случилото се. Но когато полицаите ни притиснаха, трябваше да им кажем. След като разбраха, те се оттеглиха и всичко приключи. Изнасилване нямаше.

Малка костенурка доплува до близкия дънер и сякаш впери очи в тях. Двамата се загледаха в нея и дълго мълчаха.

— Бакстър и Алън знаят ли за записа? — попита накрая Джоуи.

— Още не. Достатъчно трудно ми беше да се доверя на теб.

— Страшно съм ти благодарен.

— Съжалявам. Имам нужда от подкрепа.

— За какво?

— Не знам. В момента просто трябва да поговоря с някого.

— Какво искат тези хора?

— Нещата са съвсем прости. Планът е да ме внедрят като шпионин в адвокатската фирма. Очакват да им предоставям поверителна информация, която ще бъде използвана от конкуренцията за спечелване на голямо съдебно дело.

— Наистина звучи просто. Какво ще стане, ако те хванат?

— Ще ми отнемат разрешителното и ще ме осъдят на пет години затвор. Не федерален, а щатски.

— Само това ли?

— Ще бъда разорен, унижен и какво ли още не.

— Май се нуждаеш не само от приятел.

Костенурката се придвижи до брега и изчезна сред корените на едно изсъхнало дърво.

— По-добре да се връщаме — заяви Кайл.

— Трябва да поговорим пак. Нека обмисля ситуацията.

— Ще се измъкнем отново по-късно.

Те тръгнаха обратно към лагера по брега на реката. Слънцето се бе скрило зад планината и нощта се спускаше бързо. Клем разпали въглищата и добави малко дърва. Младежите се събраха около огъня, взеха си по бира и се впуснаха в приказки. Кайл попита дали някой е говорил с Бакстър. Носеха се слухове, че семейството му го е изпратило в добре охранявана клиника, но не се знаеше със сигурност. Никой не се бе чувал с него от три седмици. Момчетата подеха стари истории за Бакстър. Джоуи мълчеше, очевидно угрижен.

— Да нямаш проблеми с приятелката? — попита го Клем.

— Не, просто ми се спи.

Към 21:30 ч. всички оклюмаха. Бирата, слънцето и храната най-после оказаха своето влияние. След като Клем разказа поредния дълъг и безинтересен виц, те се отправиха към спалните си чували. Кайл и Джоуи щяха да спят в една палатка. Докато оправяха надуваемите си дюшеци, Клем се провикна:

— Не забравяйте да проверите за змии.

После се засмя и те предположиха, че това е поредният му опит да се пошегува. Десет минути по-късно той захърка. Шумът на реката скоро приспа всички.

В 3:20 ч. Кайл погледна часовника си. След три тежки седмици, прекарани в подготовка за изпита, не спеше добре. Фактът, че лежеше на земята, определено не му помогна.

— Буден ли си? — прошепна Джоуи.

— Да. Предполагам и ти.

— Не мога да заспя. Да отидем да поговорим.

Те внимателно разкопчаха ципа на палатката и се измъкнаха от лагера. Кайл водеше, осветявайки пътя напред, и се оглеждаше за змии. По едно време пътеката стана камениста. След няколко минути двамата спряха пред огромен камък. Кайл изгаси фенера и очите им постепенно се приспособиха към мрака.

— Да започнем отначало — предложи Джоуи. — Опиши ми отново записа.

Филмът се бе запечатал в съзнанието на Кайл и той възпроизведе безпроблемно всеки аспект от него — точния час на сцените, местонахождението на камерата, ъгъла на снимане, участниците, появата на ченгетата и Елейн Кийнан. Джоуи го изслуша за втори път, без да продума.

— Добре, Кайл — заяви накрая той. — Знаеш за записа още от февруари. Имал си достатъчно време да помислиш. Чувствам се адски объркан. Какво предлагаш да направим?

— Вече взех най-важното решение. Сега съм официален служител на „Скъли и Пършинг“ и по някое време ще трябва да се захвана с мръсната работа. Но държа да знам две неща. Първото засяга Елейн. Разбрах къде живее, но искам да науча в какво състояние се намира в момента. Ще тръгне ли да рови из миналото, или е решила да продължи напред? Доволна ли е от сегашния си живот, или продължава да мисли за случилото се? Бени твърди, че е наела адвокат и търси справедливост. Дори да е така, трябва да узная истината.

— Защо?

— Защото Бени е професионален лъжец. Налага се да разбера дали Елейн все още е ядосана, или просто желае да разори всички ни и най-вече Бакстър. Това може да повлияе на поведението ми във фирмата.

— Къде е тя?

— Знам само, че живее в Скрантън. За две хиляди долара можем да наемем частен детектив, който да ни предостави повече информация. Готов съм да поема разходите, но няма как да се свържа с него, защото ме следят.

— Значи искаш аз да го направя?

— Да. Но трябва да внимаваш. Никакви телефони или имейли. В Питсбърг има един известен детектив. Офисът му е близо до твоята работа. Ще ти дам парите, за да му платиш, а той ще направи необходимото разследване. Никой няма да разбере.

— А след това?

— Искам да знам кой е Бени и за кого работи.

— Желая ти късмет.

— Знам, че няма да е лесно. Вероятно защитава интересите на конкурентна адвокатска фирма или клиент, замесен в голям съдебен процес. Не е изключено да е агент на американското или някое чуждо разузнаване. Щом ме принуждават да шпионирам, аз трябва да разбера за кого го правя.

— Много е рисковано.

— Рисковано, но осъществимо.

— Как по-точно?

— Все още не съм измислил.

— Страхотно. Предполагам обаче, че съм част от бъдещия ти план.

— Нуждая се от помощ, Джоуи. Няма към кого да се обърна.

— Имам по-добра идея. Защо не се свържеш с ФБР? Кажи им, че тази отрепка те принуждава да крадеш фирмени тайни.

— Повярвай, и такъв вариант ми мина през главата. Разсъждавах над него с часове, но идеята не ми хареса. Повече от ясно е, че Бени ще използва записа. Ще изпрати копие до полицията в Питсбърг и до Елейн и нейната адвокатка, придружено със съвети как да нанесат максимална вреда на нас двамата, Алън и Бакстър. После ще го качи в интернет и записът ще стане неизменна част от живота ни. Нима искаш Блеър да разбере?

— Не.

— Този тип е безскрупулен, Джоуи. Професионален шпионин с неограничени финансови възможности и достатъчно човешки ресурси, за да постигне целите си. Ще ни се надсмива от някое скришно място, където ФБР няма да може да го открие.

— Щом е толкова недосегаем, по-добре не го закачай.

— Няма да действам необмислено. Виж, Джоуи, има шанс да оцелея. Ще върша мръсната работа няколко години и когато вече не съм им нужен, Бени ще изчезне. Дотогава ще съм нарушил всеки етичен принцип и закон в страната, но ще бъда свободен.

— Звучи ужасно.

Джоуи имаше право. Кайл се замисли върху собствените си думи и осъзна колко абсурдно е всичко. Бъдещето му не вещаеше нищо добро.

Те разговаряха в продължение на два часа. После настъпи утрото. И за миг не помислиха да се върнат в палатката. На билото беше по-прохладно.

Старият Джоуи щеше да се хвърли в битката със страхотен ентусиазъм. Новата му версия обаче действаше предпазливо. Очакваше го сватба и съвместен живот с Блеър. Вече си бяха купили апартамент и Джоуи твърдеше съвсем открито, че обзавеждането му доставя удоволствие. Откога Джоуи Бернардо се радваше на подобни неща?

За закуска имаше бъркани яйца с лютив сос и бекон с лук. Клем приготви храната на огъня, а останалите разтуриха лагера и натовариха багажа на лодката. Към осем часа потеглиха по спокойните води на Ню Ривър без определена цел.

След месец в големия град Кайл се любуваше на чистия въздух и природата. Завиждаше на стария Клем, който водеше скромен живот в планината. Клем плаваше по тези води от двайсет години и се наслаждаваше на всеки миг. Какво спокойствие! Кайл копнееше да бъде на негово място.

Прилошаваше му при мисълта, че трябва да се върне в Ню Йорк. Беше 6 юли и до изпита оставаха три седмици. След два месеца той щеше да започне работа в „Скъли и Пършинг“.