Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le roi s’amuse, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Иван Теофилов, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена четвърта
Същите, Кралят и Трибуле.
ТРИБУЛЕ (влизайки, като че ли продължава започнат разговор)
И двореца учени! О, безразсъдство рядко!
КРАЛЯТ
На моята сестра иди кажи го[1], братко!
Тя иска учени.
ТРИБУЛЕ
Към мен бъдете мил,
признайте, че от вас по-малко аз съм пил!
Предимство имам аз — да вниквам във нещата,
да знам причинността, да съдя резултата.
Туй преимущество аз виждам в двоен план,
и то е, че не съм ни крал, нито пиян.
Да дойдат треска, мор и всичко най-противно,
но не и учени!
КРАЛЯТ
Но туй е тъй наивно!
Тя иска учени.
ТРИБУЛЕ
За вашата сестра
това съвсем не е постъпка най-добра.
О, няма бухал, вълк, ни ненаситна врана,
ни патенце, ни бик, ни стихоплетец няма;
ни мюсюлманин див, ни теолог злочест,
фламандски старшина, ни мечка, нито пес,
по-гнусен в своите обноски обичайни,
по-накачулен днес с нелепости безкрайни,
по-мръсен, горделив, надут като балон,
отколкото е туй магаре с учен той.
Нима ви липсват власт, победи и наслада,
и хубави жени, цъфтящи в тази сграда?
КРАЛЯТ
Но Маргьорит веднъж ми каза с таен глас,
че скоро на жени ще се наситя аз,
затуй скучая ли…
ТРИБУЛЕ
Ха! Лекарска поука!
Да викаш учени при болния от скука!
Сестра ви Маргьорит — признайте! — тези дни
към най-отчаяни решения клони.
КРАЛЯТ
Добре, не учени. Пет-шест поети може…
ТРИБУЛЕ
О, повече се бих уплашил, прави боже,
ако съзра поет, от рими затлъстял.
Пред кръста дяволът не би тъй подлудял.
КРАЛЯТ
Пет или шест…
ТРИБУЛЕ
Това е истинска конюшня!
И академия, зверилница задушна!
(Посочва Маро.)
Маро е тук. Та той не ви ли стига днес,
за да се тровите със още други шест?
МАРО
Мерси!
(Настрана.)
Смешник! Ще си изпатиш за устата!
ТРИБУЛЕ
Жените, боже мой, са всичко на земята!
И всички до една са ваши! Ах, жени!
Как изведнъж сега умът ви съчини
и учени…
КРАЛЯТ
За тях сърцето ми нехае.
Та рибата нима за ябълка мечтае!
Сред стоящите в дъното избухват викове и смях.
(На Трибуле.)
На тебе май така се смеят с пълен глас.
ТРИБУЛЕ (отива да чуе и се връща)
О, не, на друг глупак.
КРАЛЯТ
Но на кого?
ТРИБУЛЕ
На вас.
КРАЛЯТ
Какво бърборят те?
ТРИБУЛЕ
Че стипца сте — парите
отивали в Навара[2], че нищо не делите
за тях.
КРАЛЯТ
Оттук сега съзирам три оси.
Онези — Моншеню, Брион, Монморанси.
ТРИБУЛЕ
Да, вярно.
КРАЛЯТ
Първенци! Ах, раса прокълната!
Направих двамата най-главни във войската.
На целия дворец е Моншеню глава.
Не са доволни! Е, какво е пък това?
ТРИБУЛЕ
Но още можете — и друго направете
за тях…
КРАЛЯТ
Какво?
ТРИБУЛЕ
Какво? Наред ги избесете!
ДЬО ПИЕН (както се смее, обръща се към тримата придворни, стоящи в дъното на сцената)
Не чухте ли какво издрънка той сега?
ДЬО БРИОН (с гневен поглед към Трибуле)
Да, чух.
ДЬО МОНМОРАНСИ
Ще заплати!
ДЬО МОНШЕНЮ
Смешник! Презрян слуга!
ТРИБУЛЕ (на Краля)
Навярно празнина усещате в душата.
Та ни една жена ли няма тук, която
да казва с поглед „не“, а със сърцето „да“?
КРАЛЯТ
Какво ли знаеш ти!
ТРИБУЛЕ
Да имаш любовта
заради своя сан, е нищо.
КРАЛЯТ
Ала може
все някоя за мен в света да се тревожи?
ТРИБУЛЕ
Без да ви знае?
КРАЛЯТ
Да.
(Настрана.)
Суетност, не меси
красивата жена от улица Бюси.
ТРИБУЛЕ
Еснафка ли е тя?
КРАЛЯТ
Защо пък не?
ТРИБУЛЕ (живо)
Тогава
самия ви живот опасност застрашава.
Жестоки римляни са тия буржоа.
Собствеността недей докосва на змия.
Каквито сме със вас крале и смехотворни,
достатъчно ни са жени на царедворци!
КРАЛЯТ
Например бих прибрал жената на Косе.
ТРИБУЛЕ
Вземете я.
КРАЛЯТ (със смях)
Да-да. Тъй казваш, но не се
тъй лесно прави.
ТРИБУЛЕ
Е, чрез кражба!
КРАЛЯТ (посочва Дьо Косе)
А съпруга?
ТРИБУЛЕ
В Бастилията!
КРАЛЯТ
О!
ТРИБУЛЕ
За тази му услуга —
сторете го херцог…
КРАЛЯТ
Ще се откаже той
ревнивец-буржоа! И ще надигне вой.
ТРИБУЛЕ (замислен)
Платете му с пари — или на заточение…
През това време Дьо Косе, примъкнал се зад Краля и шута, подслушва техния разговор. Трибуле се удря радостно по челото.
Но има начин друг, по-лек като решение,
и време е за туй да се потърси път.
Дьо Косе се приближава още повече и слуша.
Главата на сеньор Косе да отсекат.
Дьо Косе отстъпва уплашен.
… Че влязъл в заговор със Рим или Испания…
ДЬО КОСЕ (избухва)
О, дявол!
КРАЛЯТ (като се смее и удря по рамото Дьо Косе. На Трибуле)
Точно тъй, не трябват колебания!
Да падне, мислиш ти, ей тази тук глава?
Приятелю, но виж: глава ли е това?
Та всяка мисъл там е със рога снабдена.
ТРИБУЛЕ
Като калъфа стар, във който е родена.
ДЬО КОСЕ
Да ме обезглавят!
ТРИБУЛЕ
Да.
КРАЛЯТ (на Трибуле)
Той е разгневен.
ТРИБУЛЕ
Как може кралят ни да бъде притеснен,
нима без волности ще бъде крал тогава?
ДЬО КОСЕ
Да бъда без глава? Това ме ужасява!
ТРИБУЛЕ
Тъй просто е това. Защо е нужно пък
на раменете ви да си остане?
ДЬО КОСЕ
Млък!
Ще те накажа, шут!
ТРИБУЛЕ
От вас не се страхувам!
Със силните дружа, със силните воювам.
Какво рискувам? Туй, с което съм прочут —
главата на един придворен гърбав шут.
Бих се боял, ако като на вас — в шкембето
ей тази гърбица се смъкнеше, с което
съвсем бих погрознял.
ДЬО КОСЕ (с ръка върху сабята си)
Лентяй!
КРАЛЯТ
Спри, графе мой!
Ела, смешнико!
(Отдалечава се с Трибуле, като се смее.)
ДЬО ГОРД
Хм. Страна не взема той.
ДЬО ПАРДАЙАН
При всеки случай тъй без такт се подиграва.
МАРО
Най-странно е това, че сам се забавлява.
Когато шутът и Кралят се отдалечават, придворните се приближават и следят Трибуле със злобен поглед.
ДЬО БРИОН
Да пипнем шута!
ВСИЧКИ
Ха!
МАРО
Бронирал се е сам.
Как ще го хванеш? Как ще го удариш?
ДЬО ПИЕН
Знам.
Тук всеки има зъб на смешките му тъпи.
Знам как да отмъстим!
Всички с любопитство обкръжават Дьо Пиен.
Когато мрак настъпи —
на улица Бюси, с качулки на глава,
наблизо до Косе! Ни дума за това!
МАРО
Отгатвам.
ДЬО ПИЕН
Ясно?
ВСИЧКИ
Да.
ДЬО ПИЕН
По-тихо! Ето, влиза.
Влизат Трибуле и Кралят, обкръжени от жени.
ТРИБУЛЕ (сам, настрана)
С кого да се заям? От ум не ми излиза!
ЛАКЕЙ (влиза, тихо, към Трибуле)
Сеньор Сен Валие при краля е дошел.
Старик във черен плащ.
ТРИБУЛЕ (потрива ръце)
Да влезе тоя смел
сеньор Сен Валие.
Лакеят излиза.
Ах, дявол да го вземе!
Отлично е това! Един скандал без време!
ГЛАС (отвън)
Аз търся краля!
КРАЛЯТ (прекъсва разговора)
Не! Кой идва в този час?
СЪЩИЯТ ГЛАС
При краля идвам…
КРАЛЯТ (бързо)
Не!
Старец в траурно облекло се примъква сред тълпата и застава пред Краля, гледайки го втренчено. Всички придворни учудени отстъпват.