Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le roi s’amuse, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Иван Теофилов, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена първа
Придворни.
ДЬО ГОРД
Да сложим вече край на нашто приключение.
ДЬО ПАРДАЙАН
Не трябва Трибуле и в своето съмнение
да разбере, че тук доведена е тя.
ДЬО КОСЕ
Да търси своята метреса!… Но в нощта
ако пазачите все пак са ни видели…
ДЬО МОНШЕНЮ
Не, всички пажове наредба са приели
да казват, че не е тук влизала жена!
ДЬО ПАРДАЙАН
И мой хитрец-лакей изпратих — с вещина
да замъгли това. Пред хората на шута
да съчини една история нечута —
уж късно вечерта един бандитски сбор
замъкнал бил жена в хотела „Отьофор“.
ДЬО КОСЕ
От Лувър тази вест далеч го отклонява.
ДЬО ГОРД
Превръзката така съвсем го заслепява.
МАРО
Изпратих писъмце на шута сутринта:
(Изважда лист хартия, чете.)
„Откраднах твоята любовница! И тя
в чужбина, Трибуле, ще дойде — да се знае —
със мен.“
ДЬО ГОРД
Подписано?
МАРО
„Жан дьо Нивел“. Това е.
Смехът става двойно по-силен.
ДЬО ПАРДАЙАН
О, как ще търси той!
ДЬО КОСЕ
Да можех да съзра
нещастника! Със гняв след нашата игра
ще стиска той зъби, юмруци ще запраща.
Дългът си закъснял така за ден изплаща!
Страничната врата се отваря. Влиза Кралят и разкошен сутрешен халат, придружен от Дьо Пиен. Всички придворни застават в редица и свалят шапки. Кралят и Дьо Пиен гръмко се смеят.
КРАЛЯТ (посочва вратата в дъното)
Тя — там?
ДЬО ПИЕН
Метресата на шута!
КРАЛЯТ
И без труд
метресата съм аз отнел на моя шут!?
ДЬО ПИЕН
Или жената?
КРАЛЯТ
О! Жена! Дете! Чудесно!
Че бил семеен той, не беше ми известно…
ДЬО ПИЕН
Да влезе ли?
КРАЛЯТ
О, да!
Дьо Пиен излиза и се връща след миг, подкрепяйки Бланш, забулена с воал и цялата трепереща. Кралят се отпуска нехайно в своя фотьойл.
ДЬО ПИЕН (на Бланш)
Красавице, ела!
О, да трепериш ти по-късно би могла!
Пред теб е кралят.
БЛАНШ (все още под воала)
Как! Младежът ли? О, боже!
(Пада на колене пред Краля.)
Чувайки гласа на Бланш, Кралят се сепва и дава знак на присъстващите да излязат.