Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le roi s’amuse, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Иван Теофилов, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена четвърта
Бланш, госпожа Берард, Кралят. През първата част на сцената Кралят стои зад дървото.
БЛАНШ (замислено, заслушана в отдалечаващите се стъпки на баща си)
Усещам угризение!
БЕРАРД
Защо! О, боже мой!
БЛАНШ
Най-малкото дори сега го ужасява.
На тръгване видях сълза да натежава
в очите му. Тъй мил е той! И при това
не му разказах аз в неделя, че вървя
след нас един младеж… И ти видя го даже.
БЕРАРД
Притрябвало му е за туй да се разкаже!
Баща ти е чудак! И даже малко див!
О, мигар мразиш ти младежа тъй красив?
БЛАНШ
Аз? Да го мразя? Не! Бих казала обратно.
Не виждам вече аз тук нищо по-приятно
след разговора мил на нашите очи.
Все той ми е в ума! По всичко си личи,
че му подхождам аз. И с тази мисъл свиквам…
Поставям го дори над всички. И обиквам
във него храбростта! Тъй горд е той и мил!
Представям си на кон как би се извисил!
БЕРАРД
Бездруго е блестящ!
(Отива близо до Краля.)
Той й дава шепа жълтици, които тя пъхва в джоба си.
БЛАНШ
Такъв човек намирам…
БЕРАРД (протяга ръка към Краля, който продължава да сипе в нея злато)
За превъзходен.
БЛАНШ
Да. В очите му съзирам
великодушие.
БЕРАРД
И щедрост!
При всяка нова дума госпожа Берард протяга ръката си, която Кралят отново напълва със златни монети.
БЛАНШ
Смел и млад!
БЕРАРД (без да се отказва от своята хитрост)
Величествен!
БЛАНШ
При туй — добър!
БЕРАРД (протяга ръка)
И мил!
БЛАНШ
Сърцат!
БЕРАРД (протяга ръка)
Великолепен!
БЛАНШ (с въздишка)
Да.
БЕРАРД (при всяка нова дума протяга отново ръка)
По външност несравним е!
А чело! Нос! Очи!
КРАЛЯТ (настрана)
О, господи, спаси ме!
Със своите хвалби ограби ме завчас.
БЛАНШ
Обичам тъй… все тъй ми говори!
БЕРАРД
Знам аз.
КРАЛЯТ (настрана)
Да. Масло в огъня!
БЕРАРД
Тъй мил е, честно слово!
Великодушен, смел…
КРАЛЯТ (изпразва джобовете си)
Брей! Почва пак отново.
БЕРАРД (продължава)
Навярно е сеньор. Облечен с вкус голям.
На ръкавицата със златен монограм.
(Протяга ръка.)
Кралят й прави знак, че няма нищо повече.
БЛАНШ
Не искам ни сеньор, ни принц. А непорочен,
добър студент, новак. И беден междувпрочем.
Такъв е по-добър.
БЕРАРД
Да, може и това,
щом тъй желаеш ти.
(Настрана.)
Моминската глава
е тъй разбъркана. Виж вкус! Опасно нещо!
(Опитва се пак да протегне ръка към Краля.)
А този млад човек ви люби най-горещо…
Кралят не й дава.
(Настрана.)
Пресъхна. Без пари — ни думичка от мен.
БЛАНШ (все още не вижда Краля)
Защо се бавиш ти, щастлив неделен ден?
Не го ли видя — скръб душата ми изпитва.
О! Помня онзи ден: по време на молитва
той приближи към мен — сърцето ми заби!
Размислям ден и нощ! Вглъбен е може би
във любовта към мен. И даже вярвам страстно,
че моето лице той вижда ежечасно.
Да. Той е мил! Това се вижда отстрани.
Да, няма склонност той към другите жени.
Не търси веселби… забави за душата —
за мен си мисли той.
БЕРАРД (с последно усилие, протягайки ръка към Краля)
Залагам си главата!
КРАЛЯТ (снема пръстена си и й го подава)
Е, за главата ти тоз пръстен.
БЛАНШ
През деня
си мисля често аз и моля се в съня
да се яви пред мен.
Кралят излиза от своето скривалище и застава на колене пред нея.
(Тя гледа в обратната посока.)
И аз да му се вричам:
доволен и щастлив бъди! Аз теб…
(Обръща се. Вижда Краля, стоящ на колене, и се вкаменява.)
КРАЛЯТ (протяга ръце)
… обичам!
Но довърши! Кажи това… за любовта.
Ах, тъй ще прозвучи то в твоята уста!
БЛАНШ (изплашена, търси с очи госпожа Берард, която е изчезнала)
Берард! Къде си ти? О, боже, никой няма!
Да. Никой!
КРАЛЯТ (на колене)
Не! Цял свят, защото тук сме двама.
БЛАНШ (трепери)
Отгде дойдохте тук?
КРАЛЯТ
Дали от рай… от ад,
дали съм сатана или пък ангел свят —
обичам те!
БЛАНШ
Небе! Над мене се смилете!
О, ще ви видят тук! Веднага си идете!
КРАЛЯТ
Но как? Когато аз трептяща те държа?
На мен принадлежиш! И аз принадлежа
на теб! Ти каза…
БЛАНШ (смутена)
Той ме слушал!
КРАЛЯТ
Без съмнение,
аз слушах, скрит, едно небесно песнопение.
БЛАНШ (умолява)
Ах, всичко казахте! И повече не ща!
Излезте!
КРАЛЯТ
Две съдби съедини нощта.
Звездата ни сега в небето двойна свети.
Пробудих твоето сърце за чувства свети.
От бога съм избран, за да отключа аз
за любовта у теб — очи, душа и глас.
Погледай! Любовта е слънце за душата!
От тази нежна страст не се ли чувстваш сгрята?
Да имаш трон, дарен и грабнат от смъртта,
и чест, която в бой добива храбростта,
да имаш име днес, имение безценно,
да бъдеш даже крал… да, всичко туй е тленно.
Да! Всичко в този свят отлита в пропастта.
Но вечно е едно, и свято — любовта!
Пред тебе щастие любимият полага,
А тъй свенливо то те чакаше на прага.
Животът — туй е цвят, а любовта — нектар.
На гълъбицата дошъл орел другар.
Трептяща грация, опряна върху Сила[1],
и твоята ръка във мойта — кротка, мила!…
Обичай ме!
(Мъчи се да я прегърне.)
Тя се съпротивява.
БЛАНШ
Не! Не!
Той я притиска в ръцете си и я целува.
БЕРАРД (в дъното, на терасата, настрани)
Върви към хубав край!
КРАЛЯТ
Успех!
(Високо.)
Кажи, че ти ме любиш?
БЕРАРД (в дъното, настрана)
Негодяй!
КРАЛЯТ
Бланш! Повтори ми го.
БЛАНШ (навежда очи)
Та то е тъй понятно,
сам чухте.
КРАЛЯТ (отново радостно я прегръща)
Щастие!
БЛАНШ
Загивам безвъзвратно!
КРАЛЯТ
Щастлива с мен!
БЛАНШ (изтръгва се от обятията му)
Но как ви казват, боже мой!
БЕРАРД (в дъното, настрана)
Е, вече време е да знае кой е той…
БЛАНШ
Нали поне не сте сеньор, нито велможа?
Баща ми се бои от тях.
КРАЛЯТ
Не съм. О, боже!
Наричам се…
(Старае се да измисли.)
Гоше Майе. Студент. Не друг.
Бедняк…
БЕРАРД (която в този момент брои получените пари)
Лъжец ли е?
На улицата се появяват Дьо Пиен и Дьо Пардайан, загърнати в плащове и с потулени фенери в ръка.
ДЬО ПИЕН (тихо на Пардайан)
Тук, рицарю, е, тук!
БЕРАРД (бързо слиза от терасата, тихо)
Дочувам стъпки аз…
БЛАНШ (уплашена)
Баща ми! Ах, вървете!
Вървете!
КРАЛЯТ
Ех, защо не си ми във ръцете!
Ти, който тук се вреш!
БЛАНШ (на госпожа Берард)
Иди го изпрати
отзад през кея.
КРАЛЯТ (на Бланш)
Как? Да те оставя! Ти
ще ме обичаш ли?
БЛАНШ
А вие?
КРАЛЯТ
До смъртта си.
БЛАНШ
Ще ме излъжете! Щом лъжа тъй баща си.
КРАЛЯТ
Дай да целуна пак прекрасните очи.
БЕРАРД (настрана)
Опасен целувач! По всичко си личи.
БЛАНШ (слабо се съпротивява)
Не! Не!
Кралят я целува, след това влиза в къщата заедно с госпожа Берард, Бланш гледа известно време към вратата, през която те са влезли; след това също се прибира. През това време улицата се е изпълнила с въоръжени придворни с маски и плащове. Към Дьо Пиен и Дьо Пардайан един след друг се присъединяват Дьо Горд, Дьо Косе, Дьо Моншеню, Дьо Брион, Дьо Монморанси, Клеман Маро. Нощта е много тъмна. Тайният фенер на заговор пиците е покрит. Те си разменят скришом знаци, като сочат къщата на Бланш. След тях върви лакей, натоварен със стълба.