Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le roi s’amuse, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Иван Теофилов, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена четвърта
Трибуле, Бланш.
Внезапна светкавица.
ТРИБУЛЕ (изправя се и отстъпва с неистов вопъл)
О, тя е! Боже! Дъще!
Земя и небеса! Да, тук това е тя!
(Опипва ръката й.)
Ръката ми е в кръв! На кой ли е кръвта?
О, дъще, губя свяст! Ужасно съвпадение!
Не, невъзможно е! О, призрачно видение!
Нали замина тя, на път е за Еврьо!
(Пада на колене до тялото, устремил поглед към небето.)
Това е страшен сън! Детето ми добро
нали е, господи, под твоята закрила!
Не, не е тя!
Нова, силна мълния озарява безкръвното лице и затворените очи на Бланш.
Да, тя е тука! Дъще мила!
Това е тя!
(С ридание се хвърля върху тялото.)
Кажи, отговоря, дете!
Бандити! О! Кажи… убили са те те!
И никой тук освен семейството ужасно!
Отговори ми ти! Небе! Дете прекрасно!
БЛАНШ (сякаш съживена от виковете на баща си, повдига клепачи, с угаснал глас)
Кой ме повика?
ТРИБУЛЕ (обезумял от мъка)
Тя! Помръдна може би.
Очи отвори пак! Сърцето й заби…
БЛАНШ (почти неподвижна; тя е по риза, цяла в кръв, с разпилени коси; нозете й са скрити в чувала)
Къде съм?
ТРИБУЛЕ (повдига я на ръце)
Бланш! Дете! Съкровище тъй рядко!
Позна ли ми гласа? И чуваш ли ме?
БЛАНШ
Татко!…
ТРИБУЛЕ
Какво ти сториха? Ах, адска тъмнина!
Боя се болка аз да не ти причиня…
Не виждам. Рана тук ти имаш ли? Ръката
ми направлявай…
БЛАНШ (говори накъсано)
Знам… докосна се камата…
в сърцето ми…
ТРИБУЛЕ
Но кой те нарани с кама?
БЛАНШ
Излъгах ви… затуй виновна съм сама…
обичах го… сега… умирам…
ТРИБУЛЕ
Участ дива,
понеже исках мъст… бог чул — и ме убива!…
Как го направиха? Отговори ми ги!
БЛАНШ (умираща)
Не, нямам сили аз да кажа…
ТРИБУЛЕ (обсипва я с целувки)
Бланш! Прости!
Да те погубя аз, без туй да знам… Отпадаш!
БЛАНШ (прави усилие да се извърне)
О, задушавам се!…
ТРИБУЛЕ (повдига я, с тревожен глас)
Бланш! Колко много страдаш!
Потрай!
(Като се обръща, отчаян.)
На помощ! Ах, тъй глуха е нощта!
О, да оставя тъй да си отиде тя!
Аха! Камбаната е там, на парапета,
Почакай за вода да ида, дъще клета,
тревога да звъня — ще дойдат всеки миг!
Бланш прави знак, че всичко е безполезно.
Не искаш! Трябва! Да! О, господи велик!
(Без да я остави, вика за помощ.)
Ей, който и да е!
Пълна тишина. Къщата остава безучастна в тъмнината.
Дом — гробница ужасна!
Бланш агонизира.
Недей умира! Бланш! О, гълъбице ясна!
Отидеш ли си ти — погивам сам така.
Недей умира!
БЛАНШ
О!
ТРИБУЛЕ
Да, моята ръка
не е поставена добре. И пречи. Мога
да я преместя. Тъй добре ли е? За бога,
ти дишай! Ей сега ще дойде някой друг
на помощ! Никаква душа не виждам тук!
БЛАНШ (едва-едва, с гаснещ глас)
Прости му, татко, ти… И сбогом…
(Главата й пада отново.)
ТРИБУЛЕ (скубе косите си)
Бланш! Умира…
(Тича към камбаната и яростно я залюлява.)
Убийство! Помощ!
(Завръща се при Бланш.)
Ах! Но говори, не спирай!
За бога, думичка поне ми промълви!…
(Опитва се да я повдигне.)
Защо сега така жестоко се преви?
Не, твърде млада си! Шестнадесет години!
Животът ти нима край мен така ще мине?
Без да те чуе бог. Защо, о, боже мой!
Появяват се хора, притичващи с факли, дочули звъна на камбаната.
Безмилостен е бог! На мен те даде той!
Да беше те отнел, преди, жена нещастна,
да ми покажеш ти душата си прекрасна!
Защо остави той да те позная аз?
Как не умря, уви, по-малка — в оня час,
когато сред игри деца те нараниха!
Ах, моето дете!