Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le roi s’amuse, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Иван Теофилов, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена четвърта
Трибуле, Бланш.
ТРИБУЛЕ (мрачно)
Е, говори сега!
БЛАНШ (с наведени очи, прекъсвана от ридания)
Той влезе вчера тайно
вкъщи… Боже мой! Срамувам се безкрайно!
(Плаче, закрива с ръце лицето си.)
Трибуле я притиска в обятията си и изтрива лицето й с нежност.
Отдавна… Трябваше това да ви предам.
Той ме следеше…
(Прекъсва пак.)
Не, не трябваше оттам,
от по-далече аз ще трябва да подхвана.
Не ми говореше… Но идваше във храма.
ТРИБУЛЕ
Да! Кралят!
БЛАНШ (продължава)
Моя стол помръдваше тогаз,
минавайки край мен, за да го видя аз.
(Гласът й все повече отслабва.)
Той вчера вкъщи бе се вмъкнал… Как — не зная.
ТРИБУЛЕ
Достатъчно! Не ми разказвай ти до края.
Отгатвам всичко аз!
(Става.)
О, скръб, какво било:
решил да заклейми той твоето чело.
И с дъх е осквернил край тебе светлината.
На твоя чист венец откъснал е листата.
О, Бланш! Убежище на моята душа.
Ден, който тихичко ме буди след нощта.
Душа, на моята душа крила дарила.
Воал, над моя срам разгърнал чиста свила.
Подслон на прокълнат, от всички поразен.
Мил ангел, който бог забравил бе при мен.
Небе! Пропадна тя, той в тази кал я вкара.
А беше символ свят на мойта светла вяра!
Какво ще стане с мен след удара жесток?
В двореца, завладян от не един порок,
аз виждах често в мен и вън от мен цинизъм,
прелюбодейство, зло, коварство и садизъм…
А твойта чистота преди утеха бе
за моите очи под щедрото небе.
Бях свикнал и приел съдбата си жестока,
сълзите, низостта досадна и дълбока,
болезнената чест в разбитото сърце,
презрителния смях към моето лице.
Да, всичко туй, дори смехът да се приложи,
за мен приемах аз, но не за нея, боже!
Пропаднал, исках аз за нея чист живот,
че нужен бе олтар до моя ешафод!
Олтарът е разбит! Плачи, дете сломено!
Накарах те сега да бъбриш прекалено.
Нали? Сега плачи! Тъй част от горестта
с моминските сълзи изтича без следа.
В сърцето ми прелей скръбта си до забрава.
(Размишлява.)
Бланш, чуй: щом свърша туй, което ми остава,
напускаме Париж… Измъкна ли се аз!
(Отново се замисля.)
Но този ден дали ще е обрат за нас?
(Привдига се, с гняв.)
Проклятие! Нима бих могъл да открия,
че този луд дворец от страст и бъркотия,
не на една жена честта унищожил,
промъкнал се през туй, що бог е забранил,
премахвайки едно чрез друго престъпление,
опръскал всичко с кръв и кал без угризение,
ще стигне чак до теб, която криех с дни —
пречистото чело със кал да опетни!
(Обръща се към стаята на Краля.)
А теб, крал Франсоа, за твойта горделивост
да те препъне бог — да нямаш устойчивост.
Да хлътнеш в някой гроб, отворен в твоя чест.
БЛАНШ (вдига очи към небето, настрана)
Не слушай, господи! Обичам го и днес!
Шум от стъпки в дъното. Във външната галерия се появява шествие от войници и придворни начело с Дьо Пиен.
ДЬО ПИЕН (вика)
Ей, Моншеню, вдигни решетката на входа.
Сеньор Сен Валие в Бастилията водя!
Войниците преминават по двама в дъното на сцената. Обкръженият от тях Дьо Сен Валие минавайки край вратата, спира и се обръща към стаята на Краля.
ДЬО СЕН ВАЛИЕ (с гръмък глас)
Понеже срам търпях от този крал навред,
а и до днес дори спасителен ответ
на клетвите ми зли светът не е изпратил —
ни гръм в небето, ни десница на приятел,
не се надявам! Той ще властва и блести!
ТРИБУЛЕ (повдига глава, гледа го в лицето)
Грешите, графе! Друг за вас ще отмъсти!