Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le roi s’amuse, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart (2011 г.)

Издание

Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми

Френска, първо, второ и трето издание

Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов

Оформление: Николай Пекарев

Рисунка на обложката: Раймон Морети

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Дадена за набор: януари 1990 г.

Подписана за печат: юни 1990 г.

Излязла от печат: август 1990 г.

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 40,50

Издателски коли: 34,02

ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.

ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.

История

  1. — Добавяне

Сцена трета

ТРИБУЛЕ (сам, внимателно се вглежда в чувала)

Той! Мъртъв! Бих желал да го погледна аз.

 

(Опипва чувала.)

 

Все то… това е той! Усещам, че е краля,

Ей шпорите му тук, продупчващи чувала.

Да, той е.

 

(Изправя се и поставя крак върху чувала.)

 

                Виж ни ти, о свят, в нощта замрял:

това е шут, а туй — останките на крал.

И то какъв крал! Пръв и сетен сред кралете.

Да-да, самият той. Сега ми е в нозете.

И Сена е за гроб, чувала — за саван.

Но кой извърши туй?

 

(Скръства ръце на гърдите си.)

 

                                        Самият аз, пиян,

объркан, че успял е шутът крал да смаже.

Народите в зори не ще повярват даже.

О, бъдеще, какво ще кажеш? Удивен,

светът на този факт ще бъде дълго в плен!

Коя съдба сега тъй странно отстранява

това величие с непостижима слава?

Какво? Крал Франсоа, принц пламенен, висок,

съперникът на Карл Велики, крал и бог,

сроден със вечността, печелещ във войните,

със стъпка разлюлял отдън земя стените

 

(чуват се далечни гръмотевици),

 

той, който цяла нощ при Маринян[1], напет,

батальоните придвижваше напред

и на разсъмване в ръката, с кръв обляна,

от трите шпаги къс от шпага му остана,

да, тази слава, крал на целия всемир,

как бързо, господи, изчезна най-подир!

Отнесен заедно с властта си знаменита,

със името, шума, с ласкателната свита.

Тъй както в бурна нощ отмъква изведнъж —

незнайно кой — дете под мълнии и дъжд.

Как? Дим е кралството, векът, средата знатна?

Той, който ставаше в зора сияйно златна —

угасна, без следа в простора отлетял,

като светкавица — проблеснал и изтлял!

И утре може би безпомощен вестител

ще сочи куп пари — по градове заскитал,

към всеки минувач ще вика с гръмък глас:

„Изчезна краля ни! И който между вас…“

Чудесно е това!

 

(След известно мълчание.)

 

                                О, дъще огорчена!

Наказан е! И ти си вече отмъстена!

О, имах нужда аз от неговата кръв!

И купих я с пари.

 

(Навежда се с ярост върху трупа.)

 

                                Ей, чуй! Злодей такъв!

По-скъпа от венец на крал е тя. Тъй мила!

И зло на никого тя не е причинила.

От мене ти я взе и върна у дома —

с нещастния й вид, с позора и срама.

Ти чуваш ли? Това е странно! Но признавам,

че аз се смея тук, че аз ти отмъщавам!

Преструвах се след туй, че съм забравил бил —

успокои се ти, че всичко съм простил,

че моя гняв е гняв беззъб — за два-три дена!

Не, в тази зла борба, помежду нас родена —

на силен и на слаб, — е слабият герой!

Той, който лижеше нозете ти, да, той

те тъпче тук.

 

(Навежда се все повече върху чувала.)

 

                        Кралю, с дворянска кръв отвека,

да, аз съм този шут, да, аз, получовека,

това животно, що наричаше ти пес!

 

(Удря трупа.)

 

Причината е в туй, че щом мъстим за чест —

най-мъртвото сърце пробужда се тогава!

И всеки слаб расте, и гърбав се изправя!

От ножницата роб гняв вади вместо плач.

И котка става звяр, и всеки шут — палач!

 

(Повдига се.)

 

Да чуеше поне как тук се подигравам —

без да се вдигне!

 

(Навежда се отново.)

 

                                Ей! От теб се отвращавам!

Иди в реката ти — там свършват твоите дни!

Водата виж дали достига Сен Дьони.

 

(Отново се изправя.)

 

Прости, крал Франсоа!

 

Хваща чувала за единия край и го влачи към водата. В момента, когато го поставя върху парапета, вратата на къщата се отваря предпазливо. Магелона излиза оттам, оглежда се обезпокоена наоколо, прави движение с ръка, подсказваща, че нищо не вижда, отново влиза и се появява след миг с Краля, на когото обяснява със знаци, че няма никой и може спокойно да си отиде. После се прибира, затваряйки вратата след себе си, и Кралят тръгва към дъното на сцената, накъдето му е посочила Магелона. Тъкмо в този момент Трибуле се готви да хвърли чувала в Сена.

 

ТРИБУЛЕ (с ръка върху чувала)

                                        Върви!

 

КРАЛЯТ (пее от дъното на сцената)

Не вярвай на жената,

тя бързо се отмята…

 

ТРИБУЛЕ (потръпва)

                                        О, тоя глас!

Миражи нощни ли ме мамят в тоя час?

 

(Обръща се и се заслушва ужасѐн.)

 

ГЛАСЪТ НА КРАЛЯ

Не вярвай на жената,

тя бързо се отмята…

 

ТРИБУЛЕ

Проклятие! Но тук в чувала той не бил.

Помогнали са му. И той се е спасил.

Измамен съм!

 

(Тича към къщата, но там само горният прозорец е отворен.)

 

                        Бандит!

 

(Измерва с поглед височината, като че ли възнамерява да се покатери.)

 

                                        Прозорецът висок е.

 

(Връща се към чувала, с гняв.)

 

Кого е сложил тук с ръцете си жестоки?

Треперя… Клет човек!

 

(Опипва чувала.)

 

                                                Да, има тяло тук.

 

(Разрязва чувала от горе до долу с нож и гледа вътре с тревога.)

 

Не виждам!

 

(Оглежда се трескаво.)

 

                Пътят пуст — не, няма никой друг.

И нищо в този дом! Ни светлини, ни къщи!

 

(С отчаяние опира лакти върху чувала.)

 

Ще чакам мълния.

 

(Няколко секунди внимателно се взира в чувала, от който наполовина е изтеглил тялото на Бланш.)

Бележки

[1] … той, който цяла нощ при Маринян…Битката при Мариняно (преводачът е възприел френската транскрипция поради ритмични съображения) се е състояла през 1515 г. между войските на Франсоа I и обединената армия на миланския херцог и на швейцарците, разпореждащи се по онова време в Северна Италия. Победата, извоювана в това сражение от Франсоа I е важен етап в борбата на френските крале за Миланското херцогство.