Виктор Юго
Кралят се забавлява (17)

Сцена втора

 

КРАЛЯТ

Ах, Бланш!

 

БЛАНШ

                Гоше Майе!

 

КРАЛЯТ (високо се смее)

                                        Не, честна дума! Може

и грешка да е туй нарочно — аз

съм очарован! Бланш! Любов! И моя страст!

Ела при мен!

 

БЛАНШ (отстъпва назад)

                        О, сир, пуснете ме! Пуснете!

Как бих сега на вас говорила, кажете!

Сеньор Гоше Майе. Ах, не сеньор, а крал…

 

О! Който и да сте, смилете се… от жал.

 

КРАЛЯТ

Да се смиля над теб? Но тъй те обожавам!

Възторга на Гоше аз, кралят, потвърждавам.

Обичаш ме. И аз. За нас е светъл ден!

Днес кралят не стои над влюбения в мен.

За прост човек ме взе — за писар, за духовник,

но случаят решил да съм по-висш любовник.

Че аз съм крал — това съвсем не е мотив

да се страхуваш ти от мен. Какво съм крив,

че аз не съм селяк? Та има ли значение?

 

БЛАНШ (настрана)

Да бях умряла! Той се смее със презрение!

 

КРАЛЯТ (смее се още по-силно)

Турнири, празнини и танци, и игри,

любовен разговор в дълбоките гори,

сто удоволствия, от мрака окрилени,

са твойто бъдеще и моето сближени.

Да бъдем в любовта като жена и мъж.

След време старостта ще дойде изведнъж

и в нашия живот — плащ, изподран от дните,

по-рядко ще блестят на любовта звездите.

Без тези бисери е той като парцал!

 

Над тези мисли аз най-често съм седял.

И ето мъдростта: към бога — уважение,

а щастие за нас, любов и угощение!

 

БЛАНШ (поразена отстъпва)

Отлитнали мечти! Не, ти си друг пред мен.

 

КРАЛЯТ

Нима ти мислеше, че съм хлапак смутен?

От тези хапльовци, без пламък във душите

така уверени, че падат в плен жените —

достатъчно е те да се явят пред тях

с привидно скромен вид, с въздишки или страх.

 

БЛАНШ (отблъсква го)

Нещастница съм аз!

 

КРАЛЯТ

                                О, ти не ме познаваш!

Та аз съм Франция, достойно оглавяващ

сега петнадесетмилионния народ.

Да! Аз съм кралят! Мой е пищният живот!

И този господар ти, само ти ще съдиш!

Бланш! Крал съм аз! А ти кралица тук ще бъдеш!

 

БЛАНШ

А вашата жена?

 

КРАЛЯТ (смее се)

                        Наивна си дори.

Кралицата не е метреса, разбери!

 

БЛАНШ

Метреса? Аз на вас? О, не! Позор!

 

КРАЛЯТ

                                                                Студена!

 

БЛАНШ

На татко аз съм, сир, от бога отредена!

 

КРАЛЯТ

Баща ти! Моят шут! Смешникът — той е мой!

Да, моят Трибуле! Каквото иска той,

го искам всъщност аз. Това е тъй.

 

БЛАНШ (горчиво плаче, като обхваща главата си с ръце)

                                                                Горкият!

Нима е ваш света?

 

КРАЛЯТ (ласкаво)

                                Бланш! Искам да изтрия

сълзите ти, ела!

 

БЛАНШ (отблъсква го)

Не! Даже да умра…

 

КРАЛЯТ (нежно)

Че ме обичаш — пак кажи, бъди добра!

 

БЛАНШ

О, свършено е!

 

КРАЛЯТ

                                Да. Обидих те неволно.

Но не плачи като отхвърлена — тъй болно!

Ах, да изпълвам аз очите ти с тъга!

По-скоро да умра бих предпочел сега,

дори бих предпочел във моите владения

да мислят, че съм крал без рицарски вълнения!

Да, крал, разплакал днес една жена! Каква

постъпка! О!

 

БЛАНШ (объркана и ридаеща)

                        Нали закачка е това?

Ако сте крал — баща аз имам, който плаче.

Пратете ме дома със вашите пазачи

при татко. До Косе живея близо аз.

Сам знаете. Но кой сте вие? Губя свяст!

Как ме отвлякоха! Как викаха безпътно!

За мен е всичко сън. В главата ми е мътно.

 

Обичах ви, сега пред вас със страх стоя,

не зная вече…

 

                                Сир! От краля се боя!

 

КРАЛЯТ (опитва се да я прегърне)

Защо?

 

БЛАНШ (отблъсква го)

        Пуснете ме!

 

КРАЛЯТ (бори се с нея)

                                Поне за опрощение

една целувка!

 

БЛАНШ (мъчи се да се освободи)

                        Не!

 

КРАЛЯТ (смее се, настрана)

                                Да! Странна без съмнение!

 

БЛАНШ (изплъзва се от ръцете му)

Не! Ето тук врата…

 

КРАЛЯТ (откопчава от колана си малък златен ключ)

                                        Но ключа аз прибрах.

 

МАРО (от известно време наблюдава от вратата в дъното. Смее се)

Изкупва в спалнята на краля своя грях.

Горката!

 

                Графе!