Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le roi s’amuse, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Иван Теофилов, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена втора
Същите, Кралят, после Магелона. Кралят удря Салтабадил по рамото. Той се обръща, прекъсвайки работата си.
КРАЛЯТ
Дай две неща.
САЛТАБАДИЛ
Какво?
КРАЛЯТ
Сестра си и бокала.
ТРИБУЛЕ (отвън)
Виж нравите му ти. Да, кралят през нощта
се вмъква често с риск в съмнителни места.
И губи ум и чест, щом вино му налива
във някой прост бордей кръчмарка похотлива.
КРАЛЯТ (в странноприемницата, пее)
Не вярвай на жената,
тя бързо се отмята.
Ветрецът с нея май
като с перце играй!
Салтабадил мълком донася от съседната стая бутилка и чаша и ги поставя на масата. След това два пъти чука по тавана с дръжката на дългата си шпага. При този сигнал едно хубаво младо момиче, облечено като циганка, пъргаво и засмяно слиза по стълбата. Още с неговата поява Кралят иска да го прегърне, но момичето му се измъква.
КРАЛЯТ (на Салтабадил, който отново усърдно лъска своя кожен колан)
Приятелю, щом ти целиш лъскавина,
колана си лъсни отвън, на хладина.
САЛТАБАДИЛ
Разбирам.
Салтабадил става, неловко се покланя на Краля и излиза, като затваря вратата. Забелязва Трибуле, отива при него с тайнствен вид. Докато те си разменят няколко думи, момичето флиртува с Краля. Бланш ги наблюдава с ужас.
САЛТАБАДИЛ (сочи с пръст към къщата, тихо)
Той е там. Дойде ни във ръцете.
Е, да умре или…
ТРИБУЛЕ
След малко се върнете!
(Дава му знак да се отдалечи.)
Салтабадил изчезва с бавни стъпки зад стария парапет. В това време Кралят любезничи с циганката, а тя, смеейки се, го отблъсква.
МАГЕЛОНА (която Кралят се опитва да прегърне)
Недей!
КРАЛЯТ
Добре. Че щом те приласкал за миг,
Ти даже ме наби. „Недей“ е светъл вик.
„Недей“ е цял успех. Защо се теглиш още?
Да поговорим!
Циганката се приближава.
На, от осем дни и нощи,
откакто те видях във стария хотел —
кой? — мисля, Трибуле ме беше там завел, —
за теб мечтая аз, дори те обожавам!
Обичам само теб!
МАГЕЛОНА (смее се)
И други! Не забравям!
Изглеждаш ми човек с разпусната душа!
КРАЛЯТ (също развеселен)
Да, вече с не една жена до днес греша.
Чудовище съм аз!
МАГЕЛОНА
Глупак!
КРАЛЯТ
Кълна се в бога!
И на̀, домъкна ме тук, в своята бърлога.
Сервира ми храна с ужасен вкус и цвят,
вино, което сам приготвя твоят брат.
О, този зъл грозник! Дори се осмелява
и мутрата си с теб наравно да представя.
Но карай! Искам тук да пренощувам аз.
МАГЕЛОНА (настрана)
Потръгна вече…
(На Краля, който пак посяга да я прегърне.)
Не!
КРАЛЯТ
Какъв е този бяс!
МАГЕЛОНА
Бъдете мъдър!
КРАЛЯТ
Но и мъдростта е кратка!
Да се обичаме, да си похапнем сладко.
Не само аз, така е казал Соломон.
МАГЕЛОНА
Ти киснеш в механи. Не стъпваш пред амвон.
КРАЛЯТ (с протегнати ръце)
Но… чуй ме!
МАГЕЛОНА (изплъзва се)
Утре! Не!
КРАЛЯТ
Ей, ти какво говориш?
Ще блъсна масата, ако това повториш.
Красавица не би отвърнала така.
МАГЕЛОНА (внезапно се укротява и сяда весело на масата до Краля)
Добре! Да се сдобрим.
КРАЛЯТ (взима ръката й)
Най-нежната ръка!
Плесница бих желал от нея вместо ласка
от друга. О, не съм свещеник с хитра маска!
МАГЕЛОНА (с доволен вид)
Присмивате се?
КРАЛЯТ
Не!
МАГЕЛОНА
Но аз съм грозна.
КРАЛЯТ
Не!
Блестиш с божествен чар — признай това поне.
Горя! Не знаеш ли, кралице на бандити,
че капитаните се влюбват до ушите?
Че щом красавица ни вземе за любим,
като руснаците в любовен жар пламтим.
МАГЕЛОНА
Това е някъде прочетено във книга.
КРАЛЯТ (настрана)
Не знам.
(Високо.)
Целувка!
МАГЕЛОНА
О, напили сте се! Стига!
КРАЛЯТ (с усмивка)
От страст!
МАГЕЛОНА
С шегите си ме вземате на смях.
Безгрижният сеньор е много весел?
КРАЛЯТ
Ах!
(Целува я.)
МАГЕЛОНА
Е, стига де!
КРАЛЯТ
За теб се женя!
МАГЕЛОНА (смее се)
Предложение?
КРАЛЯТ
Момиче за любов, за лудо възхищение!
(Взема я на коленете си и й говори съвсем тихо.)
Тя се смее превзето. Бланш не може да понася повече това. Обръща се, бледа и трепереща, към неподвижния Трибуле.
ТРИБУЛЕ (отначало я гледа мълчаливо)
Да отмъстим, дете! Какво ще кажеш ти?
БЛАНШ (с мъка изговаря думите, едва чуто)
Неблагодарник! Ах, сърцето ми тупти!
Но той е без душа! О, как изневерява!
Най-страшно е, че той на нея туй разправя,
което и на мен шептя очи в очи.
(Скланя глава върху гърдите на баща си.)
Тя няма срам! И тъй е нагла!
ТРИБУЛЕ (мрачен, с глух глас)
Не плачи!
Мълчи! И остави да отмъстя!
БЛАНШ (сломена)
Правете
каквото искате.
ТРИБУЛЕ (с дива радост)
Благодаря!
БЛАНШ
О, спрете!
Какво замисляте?
ТРИБУЛЕ (възбудено)
Аз всичко съм стъкмил.
Не ме възпирай ти! Че бих се задушил!
Иди у нас. Вземи каквато искаш сума.
И мъжко облекло. И никому — ни дума.
Вземи и кон. Тръгни за град Еврьо. Аз сам
ще дойда вдругиден да те намеря там.
Уших ти облекло. В сандъка до портрета
на майка ти е то. Послушай ми съвета!
Във къщи твоя кон е оседлан. Върви!
Не се завръщай, с туй шега не си прави!
Ще стане нещо тук ужасно и тревожно.
Върви!
БЛАНШ (скована от страх)
Елате с мен, мой татко!
ТРИБУЛЕ
Невъзможно.
(Прегръща я и й дава знак да тръгне.)
БЛАНШ
Треперя!
ТРИБУЛЕ
Вдругиден!
(Прегръща я отново.)
Бланш се оттегля с несигурни крачки.
Аз нямам друг съвет!
През тази и следващата сцена в долното помещение продължава любовната игра между Краля и Магелона, които тихо си говорят и се смеят. Когато Бланш се отдалечава, Трибуле отива до парапета и прави знак. Салтабадил се появява отново. Свечерява се.