Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le roi s’amuse, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Иван Теофилов, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена трета
Дьо Горд, Дьо Пардайан, млад рус паж; Дьо Вик, метр Клеман Маро, в одежди на личен слуга на Краля; после Дьо Пиен и още един-двама придворни. От време на време се появява Дьо Косе, разхождащ се със замислено и сериозно изражение.
КЛЕМАН МАРО (поздравява Дьо Горд)
Кажете новини?
ДЬО ГОРД
Чудесен празник! Краля
се забавлява.
МАРО
Виж, това е вест! На бала
се забавлява крал.
ДЬО КОСЕ (минава зад тях)
Това е лош сигнал,
Та веселият крал е най-опасен крал!
(Отминава нататък.)
ДЬО ГОРД
Ах, дебелак! Със нож сърцето ми пробожда.
МАРО (тихо)
Изглежда, този крал жена му май спохожда.
ДЬО ГОРД (прави утвърдителен знак)
Влиза Дьо Пиен.
А! Ето този дук!
Поздравяват се.
ДЬО ПИЕН (с тайнствен вид)
Вест нося! И каква!
Размътваща дори най-мъдрата глава!
О, нещо приказно! Тъй смешно, чак… безбожно!
Любовно при това. О, нещо невъзможно!
ДЬО ГОРД
Какво?
ДЬО ПИЕН (събира ги на група около себе си. На Маро, който разговаря с други в един ъгъл)
Клеман Маро, елате по̀ насам!
МАРО (приближава се)
Какво желаете?
ДЬО ПИЕН
Глупак сте. И голям.
МАРО
Простете, за голям самия не се считам.
ДЬО ПИЕН
В писанието ви за Пешиер[1] прочитам
за Трибуле: „Глупак със счупени рога!
Какъвто бе роден, такъв е и сега!“
Глупак сте!
МАРО
Купидон дано да ме убие,
не ви разбрах.
ДЬО ПИЕН
Добре.
(На Дьо Горд.)
Мой Симиан!
(На Дьо Пардайан.)
И вие,
мой Пардайан!
Дьо Горд, Дьо Пардайан, Маро и Дьо Косе, който се присъединява към тях, образуват кръг около херцога.
Сега открийте! Не е зле
да знаете какъв е станал Трибуле.
ДЬО ПАРДАЙАН
Без гърбица?
ДЬО КОСЕ
Или началник във войската?
МАРО
Опечен цял на шиш, поднесен на софрата?
ДЬО ПИЕН
По-смешно. Има той… Открийте… има… А?
Невероятно е!
ДЬО ГОРД
Дуел с Гаргантюа?
ДЬО ПАРДАЙАН
По-грозно шимпанзе от него?
ДЬО ПИЕН
Не.
ДЬО ПАРДАЙАН
Спестена
пара?
ДЬО КОСЕ
Или пък пост на куче край ръжена?
МАРО
Или пък свиждане със дева в рая строг?
ДЬО ГОРД
Душа случайно?
ДЬО ПИЕН
Не. Готов съм на облог!
Смешникът Трибуле, с лице почти зловещо,
търсете… има… ах… едно нечуто нещо!
МАРО
Но… гърбицата си.
ДЬО ПИЕН
Наддавам вече тук!
Любовница!
Всички прихват.
МАРО
Шеги си прави този дук!
ДЬО ПАРДАЙАН
Да, блъф!
ДЬО ПИЕН
Във своята душа кълна се, братя!
Ще ви покажа сам на дамата вратата.
Той всяка нощ е там, във тъмен плащ завит,
подобно огладнял поет, със мрачен вид.
Да, беше в полунощ. Вървях съвсем нехайно
и близо край Косе видях това случайно.
Пазете тайната!
МАРО
Сюжет за рондо… Да!
Среднощен Купидон — той бродил из града.
ДЬО ПАРДАЙАН
Жена със него?
ДЬО ГОРД (със смях)
Тя като седло е, боже,
над него — дървен кон!
МАРО (със смях)
Навярно тъй ще може
при някой друг Бедфорд[2] да пръсне тя в Кале
английската войска. Горкият Трибуле!
Всички се смеят. Пристига Дьо Вик. Дьо Пиен поставя пръст на устните си.
ДЬО ПИЕН
Шт!
ДЬО ПАРДАЙАН (на Дьо Пиен)
Как се случва тъй, че кралят също шета
по здрач и… сам? Нима си търси той късмета?
ДЬО ПИЕН
Това да каже Вик.
ДЬО ВИК
Е, аз което знам,
е туй, че той добре се забавлява сам.
ДЬО КОСЕ (с въздишка)
Не ми приказвайте!
ДЬО ВИК
Нима са мои грижи
да мисля накъде вихрушката го движи,
защо върви в нощта, с качулката прикрит,
неузнаваем тъй — по дрехи и по вид,
и от прозорците защо врати си прави…
Нали е той ерген, с туй нека да се слави!
ДЬО КОСЕ (поклаща глава в знак на съгласие)
По старите от нас ще кажат, че в нощта
заграбва всеки крал на други радостта.
Щом имаш дъщеря, жена, сестра, пази ги.
Да. Веселият крал е склонен към интриги.
И доста хора днес със право се боят.
В засмените уста зъбите най-личат.
ДЬО ВИК (ниско на другите)
От краля го е страх!
ДЬО ПАРДАЙАН
Жена му заслужава —
по-малко се бои!
МАРО
Това го ужасява!
ДЬО ГОРД
Тук бъркате, Косе! Най-важно е за нас
да бъде той щастлив и щедър всеки час.
ДЬО ПИЕН (на Дьо Горд)
Да-да! Скучаещ крал е нещо тъй познато —
като девойка в креп, като дъждовно лято.
ДЬО ПАРДАЙАН
И обич без дуел.
ДЬО ВИК
С вода налят флакон.
МАРО (тихо)
Пристига кралят ни със шута-Купидон!
Влизат Кралят и Трибуле. Придворните се отдръпват почтително.