Агата Кристи
Черно кафе (9)

Глава IX

Поаро погледна своя приятел с игриво пламъче в очите.

— Колко драматично звучите, скъпи ми Хейстингс! — възкликна той. — Как бързо и интелигентно правите своите умозаключения!

— Ах, вие, Поаро — възрази Хейстингс, — не ми ги пробутвайте такива! Нямате намерение да се преструвате, че вярвате в сърдечния пристъп на онзи стар приятел, нали? Това, което се е случило снощи, просто ще ни изкара очите. Трябва обаче да призная, че нашият човек Ричард Еймъри не е особено умен. И през ум не му е минало, че може да се касае за отрова.

— Така ли мислите, приятелю? — попита го Поаро.

— Забелязах това снощи, когато доктор Греъм заяви, че не можел да издаде смъртен акт и каза, че трябвало да се направи аутопсия.

Поаро леко въздъхна.

— Да, да — промълви той примирително. — Доктор Греъм дойде тази сутрин точно заради резултата от аутопсията. Само след няколко минути ще знаем дали сте прав или не.

Поаро се накани да добави още нещо, но вместо това замълча. Той отиде до камината и започна да подрежда подпалките за огъня. Хейстингс го наблюдаваше разнежено.

— Ех, Поаро — засмя се той. — Какъв сте подреден!

— Сега не е ли по-добре? — попита Поаро, като оглеждаше полицата на камината, наклонил леко глава встрани.

Хейстингс изсумтя.

— И преди не ми се виждаше зле.

— Внимавайте! — рече Поаро и размаха укорително пръст срещу него. — Симетрията е всичко! Навсякъде трябва да има симетрия и ред, особено в малките сиви мозъчни клетки — и докато говореше, той се потупа по главата.

— О, стига, не започвайте пак вашата любима песен! — примоли му се Хейстингс. — Кажете ми само какво мислят скъпоценните ви сиви клетки за цялата тази работа.

Поаро отиде до канапето и седна, преди да отговори. Той погледна втренчено Хейстингс и очите му започнаха да се присвиват като на котарак, докато накрая останаха да проблясват само зеленикавите пламъчета на ирисите.

— Ако използвахте сивите клетки и се опитвахте да разгледате целия случай непредубедено, както направих аз, може би щяхте да стигнете до истината, приятелю — заяви той самодоволно. — Както и да е — продължи Поаро с тон, който издаваше преднамерено великодушие, — нека първо чуем идеите на моя приятел Хейстингс, преди да е дошъл доктор Греъм.

— Ами — започна оживено Хейстингс — това, че ключът бе намерен под стола на секретаря, ми се вижда подозрително.

— Значи това е вашето мнение, така ли, Хейстингс?

— Разбира се — отвърна приятелят му. — Крайно подозрително. Но, като цяло, съм склонен да заложа на италианеца.

— А! — промърмори Поаро. — Загадъчният доктор Карели!

— Точно така — загадъчен — продължи Хейстингс. — Тази дума го охарактеризира най-точно. Какво дири той тук, в тази част на страната? Аз ще ви кажа — опитва се да докопа формулата на сър Клод Еймъри. Почти сигурно е агент на чуждо правителство. Знаете за какво говоря.

— Зная, Хейстингс, зная — отговори усмихнато Поаро. — В края на краищата понякога, както ви е известно, се случва да отида и на кино.

— И ако наистина се окаже, че сър Клод е бил отровен… — сега вече Хейстингс беше в стихията си, — то това превръща доктор Карели в главния заподозрян. Помните ли Борджиите? Отровителството е типично италианско престъпление. Ала това, от което се боя, е, че Карели ще офейка заедно с формулата.

— Няма да го направи, приятелю — каза Поаро и поклати глава.

— Как, да му се не види, може да бъдете толкова сигурен? — настоя Хейстингс.

Поаро се облегна назад и допря върховете на пръстите си един о друг, както имаше навик да прави.

— Не зная това с точност, Хейстингс — призна той. — Разбира се, че не мога да бъда сигурен. Но просто в главата ми се върти една идея.

— Какво искате да кажете?

— Къде мислите, че се намира в момента формулата, умни ми сътруднико? — попита Поаро.

— Как бих могъл да зная?

Поаро погледна Хейстингс за миг, сякаш за да му даде време да размисли по въпроса. После окуражително добави:

— Помислете, приятелю. Подредете фактите. Бъдете методичен. Бъдете последователен. В това се крие тайната на успеха — когато Хейстингс само поклати озадачено глава, детективът се опита да му подхвърли някаква идея. — Има само едно място, където може да бъде тя — каза му Поаро.

— И къде е това място, за Бога? — попита Хейстингс, а в гласа му се долавяше неприкрито раздразнение.

— В тази стая, разбира се — обяви Поаро и на лицето му се появи тържествуващата усмивка на Чешърския котарак^[1].

— Как така, да му се не види?

— Ето така, Хейстингс, просто съпоставете фактите. Знаем от добрия стар Тредуел, че сър Клод е взел някои предпазни мерки формулата да не бъде изнасяна от тази стая. После поднася малката си изненадка и съобщава за нашето скорошно пристигане, следователно е абсолютно сигурно, че формулата е била все още в крадеца. И как трябва да постъпи той? Няма да рискува тя да бъде намерена в него, когато пристигна аз. Може значи да направи две неща. Може да я върне, както е предложил сър Клод или пък да я мушне някъде под прикритието на едноминутната тъмнина. След като не е направил първото, значи е направил второто. Voila! За мен е напълно ясно, че формулата е скрита в тази стая.

— За Бога, Поаро! — възкликна Хейстингс, обзет от силна възбуда. — Мисля, че сте прав. Хайде да я потърсим! — той рязко се изправи и отиде до бюрото.

— Давайте, ако това ще ви достави удоволствие отговори Поаро. — Но има един човек, който ще е в състояние да я намери по-бързо от вас.

— О, и кой е той? — попита Хейстингс.

Поаро енергично засука мустака си.

— Ами че този, който я е откраднал, parbleu^[2]! — възкликна той, придружавайки думите си с жест, зает от репертоара на цирков факир, вадещ заек от шапка.

— Искате да кажете, че…

— Искам да кажа, че — обясни търпеливо Поаро на своя приятел — рано или късно крадецът ще се опита да си възвърне плячката. Следователно един от двама ни трябва постоянно да държи тази стая под наблюдение… — той спря, защото чу, че вратата бавно и предпазливо започна да се отваря и даде знак на Хейстингс да застанат зад грамофона, така че да не бъдат веднага забелязани от онзи, който влизаше вътре.