Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Black Coffee, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 50 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
maskara (2013)

Издание:

Агата Кристи. Черно кафе

ИК „Селекта“, София, 1998

Адаптация: Чарлз Озбърн

История

  1. — Добавяне

Глава VII

Веднага щом библиотеката се опразни, Хейстингс нетърпеливо се обърна към Поаро и го попита:

— Е, какво мислите?

— Затворете вратата, ако обичате, Хейстингс! — беше единственият отговор, който получи.

Приятелят му се подчини, а Поаро бавно поклати глава и огледа стаята. Разходи се напред-назад, хвърли поглед върху мебелировката, като сегиз-тогиз изучаваше и пода. Внезапно спря и се наведе, за да разгледа преобърнатия стол, на който седеше Едуард Рейнър, когато лампите угаснаха. Поаро измъкна изпод стола малък предмет.

— Какво намерихте? — попита го Хейстингс.

— Ключ — отговори Поаро. — Прилича ми на ключ за сейф. Забелязах, че в кабинета на сър Клод има сейф. Хейстингс, ще бъдете ли така добър да пробвате този ключ и да ми кажете дали пасва.

Хейстингс взе ключа и отиде в кабинета. Междувременно Поаро се приближи до тялото на учения, бръкна в джоба на панталоните му и извади оттам връзка ключове, като огледа внимателно всеки от тях. Хейстингс се върна и го информира, че ключът наистина пасва на сейфа в кабинета.

— Мисля, че мога да отгатна какво се е случило — продължи той. — Предполагам, че сър Клод го е изтървал и… ъ-ъ-ъ…

Той спря, а Поаро бавно поклати глава със съмнение.

— Не, не, mon ami, върнете ми, моля ви, ключа! — помоли го той и се намръщи на себе си, сякаш озадачен от нещо.

Взе ключа от Хейстингс и го сравни с един от връзката. После постави връзката обратно в джоба на мъртвия учен и вдигна намерения ключ.

— Това — каза той на Хейстингс — е дубликат. Вижда се, че е груба изработка, но без съмнение върши работа.

Силно възбуден Хейстингс възкликна:

— Тогава значи…

Той млъкна, защото Поаро му направи предупредителен жест. Чу се превъртане на ключ в ключалката на вратата, водеща към предната част на къщата и стълбите за по-горните етажи. Когато двамата мъже се обърнаха, вратата бавно се отвори и Тредуел — икономът, застана на прага.

— Моля за извинение, сър — каза Тредуел, влезе в стаята и затвори вратата зад себе си. — Господарят ми каза да заключа тази врата, а също и другата, докато вие дойдете. Господарят… — той спря, виждайки в креслото неподвижното тяло на сър Клод.

— Боя се, че вашият господар е мъртъв — каза му Поаро. — Мога ли да попитам как се казвате?

— Тредуел, сър — слугата отиде до бюрото, като гледаше трупа на господаря си. — О, Боже, бедният сър Клод! — промърмори той, после се извърна към Поаро и добави: — Моля да ме извините, сър, но това е такъв шок. Може ли да попитам какво се е случило? Той убит ли е?

— Защо мислите така? — рече Поаро.

Икономът отговори понижавайки глас:

— Тази вечер се случиха странни неща, сър.

— О! — възкликна Поаро и размени бърз поглед с Хейстингс. — Разкажете ми за тези странни неща.

— Ами, не зная откъде да започна, сър — отвърна Тредуел. — Аз… аз мисля, че за пръв път усетим нещо нередно, когато италианският джентълмен остана за чая.

— Италианският джентълмен ли?

— Доктор Карели, сър.

— Той дойде неочаквано, така ли? — попита Поаро.

— Да, сър, и мис Еймъри го покани да остане, узнавайки, че е приятел на мисис Ричард. Но ако питате мене, сър… — той спря и Поаро кротко го подкани да продължи:

— Да?

— Надявам се, че разбирате, сър — рече Тредуел. — Аз нямам навик да клюкарствам за семейството, но като виждам, че господарят е мъртъв…

Той отново направи пауза и Поаро съчувствено промърмори:

— Да, да, разбирам. Сигурен съм, че сте били много привързан към своя господар.

Тредуел кимна и Поаро продължи:

— Сър Клод ме повика, за да ми каже нещо. Сега вие трябва да ме осведомите за всичко, което знаете.

— Ами значи — отговори Тредуел, — по мое мнение, сър, мисис Ричард Еймъри не искаше да канят италианския джентълмен за вечеря. Наблюдавах лицето й, когато мис Еймъри отправи поканата.

— Какво е вашето лично впечатление от доктор Карели? — запита Поаро.

— Доктор Карели, сър — отговори доста надменно икономът, — не е един от нас.

Без да разбира напълно забележката на Тредуел, Поаро погледна въпросително Хейстингс, който се извърна, за да прикрие усмивката си. Хвърляйки към колегата си леко укорителен поглед, Поаро отново се зае с Тредуел, чието изражение си оставаше все така напълно сериозно.

— Смятате ли — попита Поаро, — че има нещо необичайно в пристигането на доктор Карели по този начин в дома?

— Абсолютно, сър. Някак си не беше съвсем естествено. И неприятностите започнаха, след като той дойде тук. Първо господарят по-рано тази вечер ми нареди да уредя да ви посрещнат на гарата, а също заповяда вратите да бъдат заключени. Мисис Ричард също цялата вечер не приличаше на себе си. Наложи се да напусне трапезарията по време на вечеря. Мистър Ричард пък много се разстрои от това.

— А — рече Поаро, — тя е трябвало да напусне масата? Тук ли дойде?

— Да, сър — отговори Тредуел.

Поаро огледа стаята. Погледът му се спря на ръчната чантичка, която Лучия беше оставила на масата.

— Някоя от дамите си е забравила чантата, както виждам — отбеляза той, докато я вдигаше.

Тредуел се приближи, за да разгледа чантата и каза на Поаро:

— Тя е на мисис Ричард, сър.

— Да — потвърди Хейстингс. — Видях я да я оставя точно преди да излезе от стаята.

— Точно преди да излезе от стаята, а? — Рече Поаро. — Любопитно! — той сложи чантата на канапето, намръщи се озадачено и явно потъна в размисъл.

— Колкото до вратите, които трябваше да заключа, сър — продължи Тредуел след кратка пауза. — Господарят ми каза…

Излязъл внезапно от унеса си, Поаро прекъсна иконома:

— Да, да, трябва да чуя всичко по този въпрос. Хайде да минем оттук — предложи той и посочи към вратата, отвеждаща към предната част на къщата.

Тредуел тръгна към вратата, последван от Поаро. Хейстингс обаче важно заяви:

— Аз мисля да остана тук.

Поаро се обърна и го изгледа неразбиращо.

— Не, не, моля ви, елате с нас! — помоли той своя колега.

— Ама не мислите ли, че е по-добре… — започна Хейстингс, ала Поаро го прекъсна със сериозен глас, в който се долавяше скрит подтекст.

— Имам нужда от вашето съдействие, приятелю — рече той.

— О, да, разбира се, в такъв случай…

Тримата мъже излязоха заедно от стаята, затваряйки вратата след себе си. Само няколко секунди по-късно вратата, водеща към преддверието, внимателно се отвори и Лучия, незабелязана от никого, влезе вътре. Хвърли бърз поглед наоколо, сякаш за да се увери, че е сама и се приближи до кръглата маса в средата на стаята, откъдето вдигна чашата на сър Клод. В очите й се появи лукав и коравосърдечен поглед, което нямаше нищо общо с обичайното им невинно изражение и изведнъж тя сякаш остаря с няколко години.

Тя все още стоеше с чашата в ръка, сякаш недоумявайки какво да стори, когато другата врата, водеща към предната част на къщата, се отвори и Поаро влезе сам в библиотеката.

— Позволете, мадам — рече той, от което Лучия силно се стресна. Сетне прекоси стаята и взе чашата от ръката й с вид на човек, проявил най-обикновен жест на любезност.

— Аз… аз се върнах за чантата си — прошепна Лучия.

— А, да — рече Поаро. — Я да видя къде гледах една дамска чантичка? Ах, да, ето там.

Той отиде до канапето, взе чантата и я подаде на Лучия.

— Много ви благодаря — каза тя, оглеждайки се объркано, докато говореше.

— Няма защо, мадам.

Лучия нервно се усмихна на Поаро и бързо напусна стаята. Когато тя излезе, той остана съвършено неподвижен за миг-два и после вдигна чашата за кафе. Помириса я предпазливо, след което извади от джоба си шишенце за проба, сипа в него малко от утайката в чашата на сър Клод и го затвори. Сетне го прибра в джоба си и продължи да оглежда стаята, броейки на глас чашите.

— Една, две, три, четири, пет, шест. Да, шест чаши за кафе.

Веждите му започнаха озадачено да се събират, когато изведнъж очите му светнаха с онзи зелен блясък, който винаги издаваше вътрешно вълнение. Той отиде бързо до вратата, през която неотдавна беше влязъл, отвори я и силно я затръшна, сетне се стрелна към стъклените врати и се скри зад завесите. След миг-два вратата, водеща към преддверието се отвори и Лучия влезе отново в стаята, този път още по-предпазливо от преди, като беше непрекъснато нащрек. Опитвайки се да държи под око и двете врати, тя грабна чашата, от която беше пил сър Клод и огледа цялата стая. Погледът й се спря на малката масичка до вратата към преддверието, на която стоеше голяма саксия с някакво декоративно растение. Тя отиде до масата и пъхна чашата с дъното нагоре в саксията. След това, като не сваляше поглед от вратата, тя взе една от другите чаши и я сложи близо до трупа на сър Клод. После тръгна бързо да излиза, но когато стигна вратата, тя се отвори и в стаята влязоха съпругът й Ричард и един много висок мъж с русолява коса, на около тридесет години. Независимо, че лицето му беше приветливо, на него се четеше самочувствието на професионалист. Новодошлият носеше лекарска чанта.

— Лучия! — стреснато извика Ричард. — Какво правиш тук?

— Аз… аз дойдох за чантичката си — поясни Лучия. — Здравейте, доктор Греъм. Моля да ме извините — добави тя и бързо мина покрай тях.

Докато Ричард я проследяваше с поглед, Поаро се подаде иззад завесите и отиде при двамата мъже, все едно, че току-що беше влязъл в стаята през другата врата.

— А, ето го и мосю Поаро. Нека да ви запозная. Поаро, това е доктор Греъм, Кенет Греъм.

Поаро и докторът се поклониха един на друг и доктор Греъм веднага отиде до трупа на мъртвия учен, за да го прегледа, а Ричард го последва.

Еркюл Поаро, на когото те не обърнаха повече внимание, почна да се разхожда из стаята и отново се зае да брои усмихнато чашите.

— Една, две, три, четири, пет — промърмори той. — Наистина са пет.

Лицето му се озари от неподправено задоволство и той се усмихна с възможно най-загадъчната си усмивка. Извади от джоба си епруветката, погледна я и бавно поклати глава.

Междувременно доктор Греъм беше приключил беглия си оглед върху трупа на сър Клод Еймъри.

— Боя се — каза той на Ричард, — че няма да мога да подпиша смъртния акт. Сър Клод беше в отлично здраве и на мен ми се струва крайно невероятно да е получил внезапен сърдечен удар. Страхувам се, че ще се наложи да разберем какво е ял или пил, преди да умре.

— За Бога, човече, нима наистина е необходимо? — попита Ричард с тревожна нотка в гласа. — Той не е ял или пил нещо по-различно от останалите. Абсурдно е да се предлага…

— Нищо не предлагам — прекъсна го доктор Греъм твърдо и авторитетно. — Просто ви казвам, че по закон се налага разследване и че прокурорът със сигурност ще иска да знае причината за смъртта. Засега аз просто не зная какво е причинило смъртта на сър Клод. Ще се обадя да вземат трупа и първото нещо, което ще уредя, е утре сутринта по спешност да се направи аутопсия. Ще гледам по-късно да дойда отново тук с някакви по-конкретни факти.

Той бързо излезе от стаята, следван от все още протестиращия Ричард. Поаро остана загледан след тях и лицето му придоби озадачен вид, когато отново се обърна да погледне трупа на човека, който спешно го беше повикал чак от Лондон. „Чудя се какво ли си искал да ми кажеш, приятелю? От какво си се страхувал? — помисли си той. — Дали само от кражбата на формулата или си се боял и за живота си? Ти разчиташе Еркюл Поаро да ти помогне, но го извика на помощ твърде късно. Все пак аз ще се опитам да открия истината.“

Клатейки замислено глава, Поаро се накани да излезе от стаята, когато вътре влезе Тредуел.

— Показах на другия джентълмен стаята му, сър — каза той на Поаро. — Може ли да ви покажа и вашата, която също се намира най-горе на стълбището и е точно до неговата? Позволих си още и да поръчам за двама ви малка студена вечеря, тъй като идвате от път. Докато се изкачваме по стълбището, ще ви покажа къде се намира трапезарията.

Поаро изрази любезното си съгласие, като кимна с глава.

— Много ви благодаря, Тредуел — каза той. — Между другото, най-настоятелно ще посъветвам мистър Еймъри да остави тази стая заключена до утре, когато ще знаем повече за тазвечерното трагично събитие. Ще бъдете ли така добър да се погрижите за това, след като излезем от нея?

— Абсолютно, сър, щом това е вашето желание — отговори Тредуел и последва Поаро на излизане от библиотеката.