Джулия Куин
Великолепно (27)

Епилог

Ема реши да остави плановете си за изграждането на болница настрана, след като усети напредък в усвояването на задълженията си като нов управител на имотите Ашбърн. Три месеца по-късно се появи нова причина за отлагане на строителството. Тя беше бременна.

Не би трябвало да се изненадва толкова. В крайна сметка бебето бе неизбежно след начина, по който се държаха с Алекс. Дори когато цикълът й не се появи миналия месец, възможността да стане майка все още й изглеждаше някак далечна.

С цялото щастие, което бракът бе донесъл в живота й, бебето изглеждаше твърде хубаво, за да е истина. Но после бе започнала да забелязва леки промени в тялото си, а сутрин започна да се чувства неразположена. Не искаше да казва на Алекс, докато не се увереше напълно, защото нямаше нужда и двамата да бъдат разочаровани, ако се окажеше фалшива тревога. Когато пропусна и следващия месец обаче, вече знаеше, че мечтите наистина се сбъдват.

И така една сутрин, когато Алекс се приготвяше да стане от леглото и да се облече, тя сложи ръка върху неговата, за да го задържи.

— Какво има, скъпа? — попита той.

— Не тръгвай още — каза тя меко.

Алекс се усмихна, а очите му заблестяха от любов и той бавно се върна под топлите чаршафи. Дръпна я към себе си и положи нежна целувка върху носа й, мислейки си, че удоволствието от прегръщането на собствената му съпруга със сигурност си струва загубата на няколко минути работа.

— Имам важни новини — каза Ема.

— Наистина ли? — промърмори Алекс, зает да гали копринената кожа точно зад ухото й.

— Мхм — въздъхна Ема, наслаждавайки се на ласката. — Ще имам бебе.

— Какво? — извика Алекс високо и отдели гърба й от себе си, така че да може да види лицето й. — Да не би да ми казваш…

Ема кимна и цялата се изчерви.

— Бебе — каза той възхитен. — Бебе. Само си го представи.

— Малко е рано, знам, но…

— Не е рано — прекъсна я Алекс и я притисна към себе си. — Нямам търпение. Мое собствено бебе.

— То е и мое, също така — напомни му Ема.

— Нашето бебе. Ще бъде момиче с морковеночервена коса, сигурен съм.

Младата жена поклати глава.

— Не, ще бъде момче. Убедена съм. С черна коса и зелени очи.

— Глупости, не се съмнявам, че ще бъде момиче.

Ема се засмя, запленена от магията на момента.

— Момче.

— Момиче.

— Момче.

— Момиче.

— Ще бъде момче, казвам ти. Толкова ли ще е ужасно да имаш момче? — подразни го тя.

Алекс се престори, че внимателно обмисля въпроса.

— Малко момче с черна коса и зелени очи би било приемливо, предполагам. В края на краищата човек трябва да се сдобие с наследник, но съвсем мъничко момиченце с морковеночервена коса… ето това вече ще бъде великолепно.